Всекидневието на императрица Масако и защо е обявена за ​​„японската принцеса Диана“

През 2019 г. императрица Масако се възкачва на японския трон. Много преди този момент тя е сравнявана с британската принцеса Даяна и е наричана „пленницата на престола на Хризантемата“ (западното име на японския императорски трон). Причината е, че тя се отказва от блестяща кариера в името на любовта.

Ние от Поничка не можахме да пренебрегнем историята на „тъжната принцеса“ и със затаен дъх проследихме най-забележителните събития от живота й.

Масако Овада с майка си и сестрите близначки.

• Масако Овада е родена в Токио през 1963 г. в семейството на председателя на Международния съд Хисаши Овада. Баща й е бил дипломат и пътувал често по света. Той взимал семейството си със себе си, включително малката Масако. Известно време момичето посещавало московска детска градина, а на 5-годишна възраст отива в детска градина в Ню Йорк.
• През 1971 г. семейство Овада се завръща в Япония и бъдещата императрица влиза в частно римокатолическо училище за момичета в родния си град Токио. Научава се да свири на пиано, да играе тенис, учи немски и френски, научава занаяти и как да се грижи за животните, мислейки за кариера като ветеринарен лекар. В същото време тя съживява местния отбор по софтбол и ги кара да участват в окръжния шампионат. Не всяко момиче е способно на това в патриархална Япония!

• След 8 години бащата на Масако е поканен да преподава в Харвард – семейството отново напуска родината си. В новото училище момичето се занимава активно с математика, общува в клуба по френски, играе софтбол, пише поезия на немски и дори получава награда за теорбите си от обществото на Гьоте.
• През 1981 г. Масако постъпва в Харвардския университет с икономика, завършва с отличие и бакалавърска степен. Както и преди, тя не само учи добре: момичето става председател на японското училищно общество, а по време на ваканциите пътува много и кара ски.

• През 1986 г. бъдещата принцеса се завръща в Япония и учи право в Токийския университет. Това й е било необходимо, за да премине конкурса в японското министерство на външните работи: Масако мечтаела да последва стъпките на баща си. Същата година 800 кандидати се явяват на конкурса, само 28 души, включително младата Овада, успяват да преминат всички тестове.
• Тя работи в отдела, който се занимава с отношенията на Япония с международни организации. Масако владее говорим английски и кулинарните изкуства. Всичко това й помага да направи благоприятно впечатление на чужденците.
• През същата година се случва съдбоносната среща за Масако: по време на чаена церемония по случай посещението на испанската принцеса Елена, младата японка се среща с престолонаследника принц Нарухито. На тази среща престолонаследникът трябвало да си избере съпруга: младежът вече бил на 26 години и все още нямало кандидатка за сърцето му.

• Говори се, че името на Масако Овада е добавено към списъка с гости в последния момент. Администрацията на Императорския двор обаче забелязала момичето отдавна, защото тя отговаряла на всички критерии: все още ненавършила 30, по-ниска от 165 см, невинна. Освен това дъщерята на видния дипломат се отличавала с интелигентност и вече бе успяла да се докаже в избраната от нея област.
• Само едно обстоятелство накарало почтените сватовници да се усъмнят. Дядото по майчина линия на Масако бил косвено замесен в екологична катастрофа. Въпреки това, Масако омагьосала младия принц Нарухито. „Въпреки че е много скромна, тя винаги казва това, което мисли, и е много умна“, казва за нея престолонаследникът.

• Но нашата героиня не бързала да се омъжи за коронована особа. Тя успяла да види света и детството й в семейството на дипломат се отразило на мирогледа й: Масако прекрасно разбирала какво ще й струва такъв завиден брак. Тя знаела, че заради него ще трябва да се откаже от свободния си живот и пътуванията, за да участва във всякакви церемонии (срещи на чуждестранни посланици, връчване на награди, откриване на институции и не само).
• Принцът й предложил ръката и сърцето си два пъти, но Масако му отказала, тъй като независимото момиче не било готово да жертва постигнатото в името на любовта. Освен това тя мечтаела да се завърне в Харвард и да получи магистърска степен, но поради бюрократични закъснения била принудена да избере друга посока.
• Масако учи международни отношения в Бейлиъл Колидж, Оксфордския университет, но може би избраната специалност не била особено интересна и бъдещата принцеса така и не завършва дисертацията си и се завръща в Япония през 1990 година.

• В двореца не се впечатлили от отказа на прекалено свободолюбивата млада жена, тъй като имало готов впечатляващ списък с кандидатки от благородни японски династии. Но годините минавали и принцът не можел да забрави любимата си. Нарухито искал да бъде с жена, която може да го разбере, да оцени автентичната красота, а не скъпите дрънкулки, такава, която има собствено мнение и се разбира добре с хората.
• Вестниците пишели за бъдещия брак на принца и обикновените японци се тревожели за това. Бащата на Нарухито, който се възкачил на трона през 1989 г., призовал пресата да “наблюдава тихо” ситуацията с брака на сина му.
• Престолонаследникът толкова се влюбил в дъщерята на дипломата, че я ухажвал 6 дълги години. Едва през 1992 г., след третото предложение, тя се съгласява да стане негова съпруга. „Сега вероятно сте изпълнени с безпокойство дали ще бъдете добре приета в семейството ми. Уверявам ви, че ще ви защитавам до края на живота си”- такова трогателно обещание дава бъдещият монарх на своята избраница.

• Сватбата се провежда в съответствие с националните традиции, булката и младоженецът били облечени в сватбени кимона и тежки восъчни перуки. За гражданската церемония обаче принцесата избрала разкроена рокля и диадема, а младоженецът – официален костюм.
• Момичето била двусмислено прието от японската аристокрация, тъй като Масако не се отличавала с благороден произход. Нейният предшественик, императрица Мичико, също е била обикновен гражданин (макар и от много богато семейство), но липсата на синя кръв на монарха все още се възприемала като нещо необичайно.

• Много скоро новата принцеса се нуждаела от подкрепата на съпруга си. За нея било много трудно: тя не успявала да приложи дипломатическите си умения в новата област. Вместо това я очаквали безкрайни приеми и комуникация според регламентите.
• Имало още едно обстоятелство: обикновените японци, императорското семейство и пресата чакали със затаен дъх появата на наследник. Ако Масако се появявала публично с обувки на нисък ток или пропускала официалното събитие, това се смятало за признак на бременност. Принцесата не можела да пътува в чужбина в продължение на 6 години, тъй като императорската съдебна канцелария й забранила. Те вярвали, че Масако трябва да се съсредоточи върху това да стане майка.
• Масако успява да забременее едва през 1999 г., но през 7-та седмица бъдещата императрица губи бебето. Най-накрая, през 2001 г. се ражда принцеса Айко (в превод името й означава „любов“). Японският императорски трон обаче се предава само по мъжка линия. Редът за наследяване на трона дори щял да бъде ревизиран, но през 2006 г. се ражда момче в семейството на брата на Нарухито, принц Акишино.

• Междувременно, поради дългогодишен стрес и натиск за раждането на момче, здравето на принцесата се влошава. В продължение на няколко години тя почти не се появява публично, защото животът в двореца изтощава силите й. От 2002 г. тя на практика не изпълнява задълженията си като член на императорското семейство. Скоро след това Масако е хоспитализирана, по-късно е диагностицирана с разстройство на приспособяването.
• Опитите й да се адаптират към новата среда не биват увенчани веднага с успех. Още през 1996 г. тя казва: “Понякога ми е трудно да намеря баланс между традиционния начин на живот и собствената ми личност.” Момичето, което заради любовта изоставя блестяща кариера и хоби, било подложено на най-жестокия натиск от обществото. Но принц Нарухито остава верен на думите си в деня на сватбата.
• През 2004 г. на пресконференция той поискал да се сведе до минимум натиска върху съпругата му. Той отбелязва, че би било чудесно, ако принцесата може да прави най-различни неща и да бъде по-свободна, защото Масако е трябвало да сложи край на кариерата си и да положи усилия да се адаптира към новия живот. Обикновено членовете на императорското семейство не споделят публично подобни разкрития, така че думите му били особено ценни.

• Принцеса Масако се подлага на лечение в продължение на 10 години и рядко се появява публично. През 2013 г. тя пътува в чужбина за пръв път от 11 години, посещавайки Холандия със съпруга си. Година по-късно двойката се озова на прием на холандското кралско семейство.
• Принцеса Масако бавно се възстановява. През 2018 г., на рождения си ден, тя обяви готовността си да стане императрица, въпреки факта, че изпитва известна несигурност относно това. „Искам да се посветя на щастието на хората, така че ще се стремя да постигна тази цел и да придобия повече опит“, казва тя тогава.

• През 2019 г. Нарухито се възкачи на императорския трон, а принцеса Масако стана императрица. Тази титла най-накрая й даде по-голяма свобода: сега тя можеше да прави това, за което е мечтала в младостта си – да бъде полезна на страната си и да прилага дипломатическите си умения. Оттогава императрицата придружава съпруга си на официални събития и дори общува с чуждестранни партньори без преводач.
• Не напразно императрицата често е наричана „птица в златна клетка” и бива сравнявана с принцеса Даяна. Саможертва, обществен натиск, стрес – съдбата й не е присъща само на патриархална Япония. В класацията за 2019 г. Страната на изгряващото слънце се класира на 121 място по скалата на неравенството между половете. В рейтинга има 153 позиции. Това е рекордно ниско ниво за Япония.
• Подобно на императрицата, много японски жени страдат от неравенството във възможностите. Само 10,2% от постовете в парламента са заети от жени, а заплатата на японките е средно с 25% по-ниска от тази на мъжете в страната.

Какво бихте направили, ако бяхте на мястото на императрица Масако? Бихте ли могли да жертвате кариерата си заради любов и висока титла?