Семейство Джонсън току-що се беше преместило в нов квартал. След като техните съседи, семейство Съмърс, им направиха посрещане, започна дългогодишен спор заради общата им морава. Въпреки това, в крайна сметка бяха принудят да се обединят в името на нещо.
Семейство Съмърс – Джон, съпругата му Джуди и десетгодишният им син Томи – наблюдаваха с любопитство от верандата си как новите съседи пренасят мебелите си в съседната къща.
— Старата къща на Даниелс най-накрая е продадена, а? — каза Джуди, небрежно отпивайки чаша чай.
— Да… така изглежда. — отвърна Джон.
— Мислиш ли, че са от града? — попита Джуди.
— Трябва да е така. Виж тези ненужно луксозни чанти. Прекалено е, ако питаш мен — каза Джон с осъдителна гримаса.
— О, Джони. Винаги си такъв мрънкач. Харесвам чантите им. — каза Джуди.
— Изглежда, че имат и дете. Изглежда, че е на моята възраст. — каза Томи с вълнение. Очите на Томи и другото момче, Кевин, за момент се срещнаха. Те споделиха кратко кимване.
— Кевин! Спри да се взираш в облаците и помогни на майка си с останалите чанти. — каза бащата на Кевин, Дани, на сина си, виждайки го да гледа към съседите.
Кевин помогна на майка си Синди да внесе чантите в къщата. Дани надникна през прозореца на кухнята, гледайки към верандата на семейството.
— Изглежда имаме любопитни съседи. — присмя се Дани.
— Изглеждат мили. Може би трябва да се представим, след като се настаним. — предложи Синди.
— Може би… Просто някак си мисля, че напуснахме града, за да имаме малко спокойствие и тишина. Нека не се увличаме твърде много от политиката на общността, любов моя? — каза Дани.
— Политика, Дани? Спокойно… това е нашият нов дом. Нашата нова общност. Трябва да я прегърнем. И знам какъв ставаш понякога. — каза Синди, хвърляйки поглед отстрани на Дани.
— Знам, любов моя. И аз съм за това да я прегърна. Всичко, което казвам е, че изглеждат малко натрапчиви. — добави Дани.
— Глупости. Те просто се държат съседски. Плюс това, мисля, че това може да е много добре за Кевин. Той може дори да намери приятел в съседското момче. Знаеш, че той се бореше да намери приятели в града. Това може да е добре за него. — каза Синди, прегръщайки съпруга си нежно.
— Здравейте! Тук съм! — каза Кевин и вдигна ръка като жест за забелязване. И двамата му родители се засмяха.
— Майка ти е права. Това е ново начало за всички нас, Джонсън. Трябва да го хванем за рогата и да го прегърнем! — каза Дани, придърпвайки сина си в скупчилата се група, докато оглеждаше новия им дом.
Няколко дни по-късно на вратата на семейство Джонсън се почука. Синди отиде да отвори и намери техните съседи, всички стоящи на верандата, носейки различни печива и други храни. Сред тях бяха Джон, Джуди и Томи.
— Поздрави! Ние сме семейство Съмърс. Това са семейство Маккарти, семейство Стивънс и семейство Лойд. Всички сме ваши нови съседи и просто искахме да ви приветстваме в квартала — каза Джуди с топла усмивка.
— О, уау! Колко мило от ваша страна! — каза Синди, докато Джуди й подаваше чиния. — Дани! Кевин! — обади се Синди. Дани и Кевин пристигнаха малко по-късно, изненадани да видят гостоприемното парти на прага си.
— Нашите съседи дойдоха с подаръци, скъпи. — каза Синди на съпруга си.
— О, благодаря! Аз съм Дани, това е моята красива съпруга, Синди, и нашият син, Кевин — каза Дани, като взе останалите подаръци. Отново Томи и Кевин си кимнаха дискретно и се усмихнаха приятелски.
— Радвам се да се запозная с всички вас. Аз съм Джон, а това е съпругата ми Джуди и синът ми Томи. Тъй като къщите ни имат обща граница, решихме, че е подходящо да направим барбекю там, за да ви посрещнем в квартала и да се опознаем по-добре един с друг в събота следобед. Какво мислите? — каза Джон.
— Изглежда като добра идея. Благодаря ти, Джон. — каза Дани.
— Добре, много добре тогава. Предполагам, че ще се видим там — завърши Джон.
— Разбира се. Благодаря отново. — завърши Дани.
По-късно същата вечер Дани и Синди се приготвяха за сън. Синди изми лицето си в банята, докато Дани лежеше на леглото, замислен.
— Казах ти, че новите съседи ще бъдат добри. — каза Синди от банята.
— Забавно, не си спомням да си казвала това. — отвърна Дани.
— Слушай, всичко, което казвам, е, че не са толкова лоши, колкото си мислиш. Вярвам, че думата, която използва, е… „натрапчиви“ — добави Синди, влизайки в стаята и присъединявайки се към Дани в леглото.
— Не знам за теб, но да ни бомбардират на прага ни с куп пайове е малко натрапчиво. Малко. — каза Дани с нахална усмивка.
Синди се засмя, казвайки:
— О, уау! Това наистина ли е мъжът, за когото се омъжих?! Ние сме в предградието, любов моя. Така работят нещата тук. И наистина мисля, че беше сладко. Градът може да бъде толкова далечен и студен. Харесва ми това. — каза Синди с изпълнена с надежда усмивка.
— Да. Шегата настрана, и на мен ми харесва. — каза Дани, преди да продължи със съмнителна гримаса. — А какво ще кажеш за онзи Джон?
— О, семейство Съмърс. Те са мили. — простичко отговори Синди.
— Предполагам. Просто не съм сигурен как каза: „Предполагам, че ще се видим там“. Той не ни даде голям избор, нали? — Дани каза.
Всичко изглеждаше наред за семейство Джонсън в новия им квартал. С новите съседи и техния гостоприемен подход, те се чувстваха добре дошли и развълнувани за бъдещето.
— Лека нощ, скъпа. — отвърна той.
Минаха няколко дни и най-накрая дойде съботата на барбекюто. Семействата поставиха барбекюто в голямото тревно пространство, което граничеше с домовете на Съмърс и Джонсън.
Барбекюто беше красиво подредено както от семейството Джонсън, така и от Съмърс. Целият квартал излезе да посрещне и поздрави новите си съседи.
Всичко вървеше идеално. Томи и Кевин дори откриха, че най-накрая общуват помежду си отвъд обикновеното кимване, докато обсъждаха любимите си видеоигри.
Докато Томи и Кевин си играеха на поляната, а възрастните продължаваха със собствените си закачки по-близо до къщата, един далматинец изведнъж се затича към тях и започна да копае различни дупки в двора. Кевин веднага се изстреля разтревожен и изтича при баща си до скарата.
— Татко! Татко! — извика Кевин.
— Какъв е проблемът, шампионе? — попита загрижено Дани.
— Ето там! В двора има куче! — каза Кевин и посочи кучето. Дани и Кевин се втурнаха към кучето.
— Моят двор!! — каза Дани, кипящ от гняв. — Чие е това куче? — извика Дани.
— Тя е нашето куче, сър, — тихо каза Томи, малко изненадан от яростта на Дани. Изведнъж зад Дани се появи Джон.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Не, не е наред. Вашето куче прави бъркотия в двора ми. — каза Дани, сочейки произволната дупка в двора.
— Съжалявам за това. Предполагам, че Сузи просто трябва да свикне да споделя пространството, това е всичко. Това беше нейното място за игра. — обясни Джон.
— Е, това е добре, но сега това е нашият двор. Ще съм благодарен, ако Сузи разбере това. — отвърна Дани.
— Хайде, Кевин, — каза Дани и се отдалечи, а синът му колебливо го последва. Кевин и Томи споделиха тъжни погледи, когато времето им за игра беше прекратено.
Джон намести възглавниците възмутен, докато той и жена му се приготвяха да спят по-късно същия ден. Джуди го погледна, опитвайки се да разбере защо изглеждаше в такова настроение.
— Е, ще ми кажеш ли най-после какво те кара да си в такова настроение? — попита най-накрая Джуди.
— Този Дани… той е голяма работа, нали? Казва ни, че Сузи трябва да намери друго място за игра, сякаш той притежава мястото. — каза Джон.
— Е, технически е така. Това също е частично негова собственост. — каза Джуди, скачайки в леглото.
— Да, но не трябваше да е такъв глупак за това. Това е и наша собственост. — отвърна Джон.
— Моля те, Джон. Не прави от мухата слон. Освен малкия инцидент със Сузи, беше невероятно барбекю. Харесвам Синди и цялото й семейство. Кой знае, може дори да намериш приятел в лицето на Дани. Вижте Томи и Кевин. Те изглежда се разбират много добре. — каза Джуди.
— Приятели?! — каза Джон с насмешка. — Силно се съмнявам. Ще бъдем добре, докато той си знае мястото.
— Не прекалявай с това, скъпи. — каза Джуди, целувайки съпруга си. — Лека нощ.
Няколко дни по-късно Джон забелязва, че семейство Джонсън са паркирали две от колите си на поляната, а едната беше заела малко място на парцела на Съмърс. Джон видя Дани да излиза от една от колите и веднага се приближи до него.
— Хей, Дани. Слушай, малко затрупваш пространството. Това е споделено пространство, помниш ли? — каза Джон.
— Да, спомням си. Обясни ли това на кучето си? — самодоволно отвърна Дани.
— За това ли става дума? Разстроен си заради Сузи? — попита Джон объркан.
— Става дума за уважение, Джон. Приятен ден. — каза Дани и отмина.
Джон се втурна обратно към къщата си, разгневен. “Кой си мисли, че е този човек? Очевидно той не знае с кого се забърква”, помисли си Джон.
На следващия ден Джон реши да вземе нещата в свои ръце и започна да строи стена между техните имоти, за да установи граница. Дани беше бесен и нагло заплаши да съди Джон, но Джон не му обърна внимание и продължи да строи стената.
Дните се превърнаха в седмици, а стената ставаше все по-висока и по-висока, както и напрегнатата вражда между Джон и Дани. Но никой не искаше да отстъпи. Те започнаха да се избягват и дори забраниха на децата си, които наскоро станаха съученици и добри приятели, да общуват.
Рано една сутрин Джон беше събуден от силен трясък отвън. Поглеждайки през прозореца, той видя булдозер да събаря стената му. Джон изтича от къщата и видя Дани да стои до стената.
— Дани! Ти луд ли си?! Спри с това веднага! — изкрещя бесен Джон.
— Слушай, честно казано мислех да направя същото. Но предполагам, че закъснях с около месец. — каза Дани, гледайки със страхопочитание, докато булдозерът продължаваше да ръси отломки.
— Лъжец! Знам, че това е твое дело! Престани, веднага! —извика Джон.
— Кълна ти се, Джон. Не съм аз. —каза Дани.
— Лъжеш! — настоя Джон.
Уморен от обвиненията и бръщолевенията на Джон, Дани се хвърли пред булдозера.
— Какво става тук!?
Булдозерът спря и внезапно до него спря кола. Мъж в крещящ костюм изскочи от колата, крещейки разочаровано на шофьора на булдозера.
—Кой ти каза да спираш! Не ти плащам да мързелуваш! Хващай се за работа!
— Извинете! Какво си мислите, че правите? — Дани се сопна на мъжа.
— Господин Купър? — каза изненадан Джон.
— Какво? Познаваш ли този човек? — попита объркано Дани.
— Да, той притежава верига местни магазини. — обясни Джон на Дани. — Какво става тук? — попита Джон г-н Купър.
— Здравей, Джон. Господа, вие забавяте напредъка. Но ако това ми помага да ви махна от пътя ми, ще ви кажа. Това ще бъде мястото на чисто новия ми магазин. — обясни г-н Купър със самодоволно усмивка
— Ти луд ли си? Не можеш да направиш това! Това е моята… — Джон спря и погледна Дани, преосмисляйки думите си. После продължи напълно убедено —Това е наша собственост! — Дани му кимна, признавайки внезапната промяна на мнението на Джон и тяхната солидарност.
— Според това не — каза г-н Купър, подавайки на Джон документ. Дани се присъедини към Джон, докато и двамата го прочетоха със страхопочитание.
— Това казва, че вие сте законният собственик на имота. Не може да е вярно! — каза шокиран Джон.
— Също така се казва, че следващия път той ще събори къщите ни с булдозер, Джон. Това е нелепо! – добави Дани.
— Знам, че той е голям собственик на бизнес тук, но може ли наистина да го направи, Джон? — Дани попита Джон, дълбоко притеснен.
— Не знам, Дани. Тези документи изглеждаха законни. — тихо каза обезсърченият Джон.
— Не можем да му позволим да направи това, Джон! Помисли за нашите семейства. Какво ще кажа на Кевин и Синди? Какво ще кажеш ти на Томи и Джуди? — Дани извика отчаяно.
— Не знам, човече! Хора като г-н Купър карат нещата да се случват! Ние нямаме шанс. — каза Джон победен.
— Не… Не… Не, не вярвам в това. Ти караш нещата да се случват, Джон. Виждал съм го. Помниш ли как събра всички за барбекюто? Хората те уважават. Може би можем да ги убедим да ни помогнат. — каза Дани. — Можем да спасим домовете си, Джон. Хайде! Какво ще кажеш? — заключи Дани и протегна ръка за ръкостискане. Джон се поколеба.
— Хайде. За нашите семейства, Джон. — каза Дани.
— За нашите семейства — каза Джон, ръкувайки се с Дани с решителност.
Джон и Дани незабавно събраха общността и обясниха ситуацията на своите съседи. В рамките на един час те накараха цялата общност да протестира около булдозера, като не позволиха да се извърши по-нататъшна работа. Извън опциите шофьорът на булдозера повика г-н Купър.
— Съжалявам, шефе. Тук има куп хора. Обкръжиха ме и не мога да направя нищо. Ще трябва да продължим утре. — каза шофьорът, хвърляйки цялата общност в триумфални възгласи, когато слезе от булдозера и си тръгна. Дани и Джон си дадоха пет за победата.
По-късно същия ден Джон се обади на председателя на общността, докато Дани отнесе въпроса в полицията. Председателят на общността се съгласи да разследва случая, както и полицията.
На следващия ден г-н Купър се върна с булдозера, опитвайки се да довърши работата. Малко след пристигането му обаче полицията дойде и го арестува. Оказа се, че разследват г-н Купър от известно време.
Имотите на Съмърс и Джонсън бяха само няколко от дългия списък с имоти, които г-н Купър беше придобил с фалшиви документи.
— Това е страхотно! — каза Дани, когато полицията тръгна с г-н Купър. — Спасихме домовете си, Джон! — каза Дани въодушевен.
— Да, направихме го, Дани! — весело каза Джон.
— Слушай, знам, че не винаги сме се разбирали, но вярвам, че има начин да разрешим това без повече ненужна драма. Какво ще кажеш да работим заедно, за да разрешим този проблем. — предложи Дани.
— Как така? — попита Джон.
— Е, можем да наемем геодезист, който да определи точното местоположение на граничната линия и след това да споделим разходите за преместване на стената, ако е необходимо — предложи Дани.
Джон погледна към разрушената стена, която наскоро беше построил. Спомни си колко чудесно беше започнало барбекюто и как всичките им съседи отново се бяха събрали, за да защитят домовете им. Той си спомни колко развълнувани бяха жена му и синът му да намерят приятели в семейството на Джонсън. И тогава най-накрая получи прозрение.
— Мисля, че може би имам по-добра идея. Просто, моля, имай търпение и ми дай малко време, става ли? — каза Джон спокойно.
— Добре, Джон. — отвърна Дани.
На следващия ден Дани беше събуден от нещо като строеж, който отново се разгръщаше навън. Той веднага изтича навън, за да види Джон, който работеше върху нещо.
— Какво правиш? Предложих да решим всичко мирно и честно! — сопна се Дани.
— Знам, Дани. Моля, имай търпение. — каза Джон спокойно.
— Търпение?! Няма връзка с теб! Нямам време за това в момента, но ще се чуем след работа! — сопна се Дани и се втурна към къщи. Джон въздъхна дълбоко, след което продължи да работи, а погледът му беше погълнат от безгрижна усмивка.
В края на деня Дани се върна вкъщи от работа и видя детска площадка на моравата от страната на Джон, където Томи и Кевин се люлееха весело. Страната на Дани на поляната изглеждаше неудобно празна до пълната със смях детска площадка от другата страна.
— Изглежда, че наистина си имал по-добра идея. — каза изненаданият Дани, приближавайки се до Джон.
— Казах ти. Само имай търпение. — каза Джон с топла усмивка.
— Татко! Виж! Бащата на Томи построи детска площадка! — каза Кевин въодушевен.
— Разбирам, момчето ми. Забавлявате ли се, момчета? — попита Дани.
— Да! — възкликнаха Томи и Кевин.
— Страхотно! — каза Дани на момчетата, преди да се обърне отново към Джон. — Примирие? — каза Дани и протегна ръка.
— Примирие — отвърна Джон. Ръкуваха се и гледаха как децата им играят.
От този ден двете семейства се съгласиха да споделят тревното пространство. Дани и Джон дори станаха добри приятели. Дани и Джон построиха огромна беседка от страната на Дани на поляната, където организираха барбекюта и партита за цялата общност. Джуди и Синди също се съгласиха да направят малка цветна градина на останалото пространство.
Какво можем да научим от тази история?
- Трябва да можете да се разбирате със съседите си, защото никога не знаете какво може да се случи. Ако Джон и Дани бяха продължили да враждуват помежду си, нямаше да могат да се справят със заплахата от г-н Купър.
- Научете се да приоритизирате това, което наистина има значение, и оставете егото си настрана. Джон и Дани трябваше да се научат да оставят егото си настрана и да мислят за семействата и домовете си. След като оставиха различията си настрана, те дори успяха да изградят приятелство от цялата ситуация.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
