Внучката на Елизабет започнала да се отнася към нея по различен начин, след като брат й напуснал дома им, за да отиде в колежа. Тя завела баба си в старчески дом, за да има къщата за себе си, само за да може брат й да отведе баба си веднага след като разбрал новината години по-късно.
Елизабет отгледа сама внучката и внука си, след като родителите им починаха. Тя ги обичаше много и им даваше всичко, от което се нуждаеха.
Вместо да използва пенсията си за себе си, тя спестяваше всяка стотинка за внуците си. Погрижи се да има достатъчно, за да плати сметките и тяхното образование.
Един ден нейният внук Пиърс най-накрая се отправи към колеж. Той беше приет в топ инженерен университет в страната и се премести в друг град.
— Ще ми липсваш толкова много, Пиърс — изплака Елизабет, когато го заведе на летището. — Знам, че ще се справиш чудесно.
— И ти ще ми липсваш, бабо. Обещавам да се обадя и ще те посещавам при всяка възможност — каза той, прегръщайки плачещата си баба. — Ема е тук, за да се грижи за теб засега.
След като полетът на Пиърс излетя, в къщата на Елизабет настана оглушителна тишина. Нейният внук вече не беше там, за да внесе живот в дома, тъй като Ема винаги се вглъбяваше в себе си и предпочиташе да не говори с Елизабет, освен ако не е необходимо.
След известно време Ема започна да проявява повече недоволство към баба си.
— Толкова е задушно в тази къща — коментираше тя всеки път, когато Елизабет беше в кухнята и готвеше. — Винаги мирише на храна. Дори не мога да имам собствено пространство, защото съм толкова разсеяна от миризмата!
— Съжалявам, скъпа — каза Елизабет. — Просто ще готвя, когато си на училище, за да не те притеснява миризмата — каза Елизабет, за да успокои внучката си.
В други дни проблемът й нямаше да бъде храната, а за това, че баба й плете в хола.
— Не искаш ли да се преместиш на друго място? Нещо не е наред със стаята ти? Винаги си в хола. Никога не мога да доведа приятели!
— Съжалявам, скъпа — извини се Елизабет. — Ще остана в стаята си, за да поканиш приятелите си след училище. За мен няма проблем.
Ема не знаеше, че Елизабет беше дълбоко наранена. Не само чувстваше, че Ема не я цени, но и се чувстваше самотна, защото нямаше с кого да говори. Тя се разплака, за да заспи тази нощ, желаейки Пиърс да се обади. Той винаги е бил по-любящ към нея.
Всяка седмица Ема намираше нещо друго, за което да се оплаче, а Елизабет не можеше да издържи повече, така че небрежно каза:
— Изглежда, че не ме искаш вкъщи. Може и да се преместя в старчески дом.
Очите на Ема светнаха, щом чу това.
— Да! Това е страхотна идея, бабо! Мисля, че това ще те накара да се почувстваш по-щастлива. Ще ти намеря страхотен вариант. — каза тя и се втурна към стаята си, за да потърси в интернет близките домове за възрастни хора.
Елизабет избухна в сълзи веднага щом Ема излезе от хола.
— Това наистина ли се случва? — запита се тя. — Не искам да напускам дома си — изплака жената.
Тя се опита да се обади на Пиърс, за да го уведоми какво се случва, но телефонът му беше изключен. По-късно същата вечер Ема влезе в спалнята на Елизабет, за да й покаже вариант за старчески дом наблизо.
— Виж, бабо. Този старчески дом изглежда добре! Наблизо е, така че спокойно мога да те посещавам всеки ден! — каза тя развълнувано.
Сърцето на Елизабет се разби, когато чу Ема да говори толкова развълнувано за хода си, но тя се съгласи, като се подчини на молбата на внучката си.
— Добре, скъпа — тъжно каза тя. — Очаквам с нетърпение твоите посещения.
В началото Елизабет се чувстваше щастлива в старческия дом, защото се виждаше с Ема много по-често. Тя я посещаваше всеки ден и прекарваше няколко минути в разговор с нея.
Въпреки това, след четири месеца, посещенията на Ема започнаха да стават по-редки, докато накрая спряха. Елизабет прекарваше всеки ден сама, намирайки компания само в своите връстници и техните болногледачи.
След пет години Елизабет се беше научила да продължава напред и погреба всяка надежда да се събере отново с внуците си. Беше предположила, че Пиърс най-вероятно се е прибрал вкъщи и е разбрал за положението й от Ема, но не му пука достатъчно, за да я посети.
— Те са избрали да забравят за мен — каза тя веднъж на своя болногледач. — Предполагам, че след като са успели да получат всичко необходимо, аз съм им била за еднократна употреба.
През тези пет години, през които Елизабет живееше в старческия дом, Ема живееше безгрижен живот къщата на баба си. Тя избра да не учи в колеж и вместо това работеше на непълен работен ден, което й позволяваше да се наслаждава на простия лукс с приятелите си. Тя винаги купонясваше и излизаше от града, когато пожелае.
Един ден Пиърс най-накрая се прибра у дома. Той отиде направо в къщата на баба си и видя само Ема там.
— Липсваше ми. Как вървят нещата? – попита той, щом влезе в къщата.
— Какво правиш тук? — попита изненадано Ема по-големия си брат. — Трябваше да ми кажеш, че идваш.
— Исках да изненадам теб и баба. Къде е тя? — каза той, като се отправи към стаята на баба им. Той беше изненадан да види, че Ема я е превърнала в склад.
— Къде е баба?! — попита той отново сестра си.
Ема сви рамене и му каза, че я е настанила в старчески дом преди пет години.
— Не можех да се справя сама с нея. Имах много други неща за вършене, затова й резервирах стая в близкия старчески дом. Тя се справя добре. Получавам писма по пощата, в които ме информират за нея — разкри тя.
— Какво?! Как можа да го направиш?! През всичките тези години, в които ти изпращах съобщения и писма, ти ми казваше, че двете се справяте добре! — Пиърс се изправи гневно срещу сестра си. — Как можа да ме излъжеш по този начин? Не сме приключили с този разговор — каза той, излезе през вратата и се отправи право към старческия дом.
Веднага щом пристигна там, той каза на рецепционистката, че търси дама на име Елизабет. Той не знаеше, че Елизабет седеше на няколко метра от него и чу гласа му.
— Пиърс! Баба е тук! — каза тя с треперещ глас от шок, че той най-накрая е дошъл да я посети. Когато видя баба си, Пиърс избухна в сълзи и я прегърна силно.
— Бабо, толкова съжалявам, че ми отне толкова време да се прибера. Не знаех, че си в старчески дом. Не мога да повярвам, че Ема ти е причинила това. Съжалявам, бабо. — изхлипа той.
— Всичко е наред, скъпи — каза Елизабет, опитвайки се да утеши внука си. — Липсваше ми и ми се искаше никога да не напускам дома си, но се наслаждавах на времето си тук. Спечелих нови приятели — увери го тя.
— Все пак, бабо. След всичко, което направи за нас, сега ние трябва да сме тези, които се грижат за теб — каза й Пиърс. — Обещавам, ще оправя нещата — каза й той.
Този ден Пиърс и Елизабет се върнаха у дома. Пиърс оправи стаята на Елизабет и подреди къщата така, както я помнеше, преди да замине за колежа.
Също така предупреди Ема да върне живота си в релси, или той ще бъде принуден да се намеси и да й даде урок. Тъй като Ема винаги е гледала с респект брат си, тя се съгласи и се извини, че е позволила на приятелите си да влияят на нейните житейски решения.
В крайна сметка, когато Елизабет почина, нейният адвокат разкри, че тя е оставила цялото си наследство на Пиърс, като го молеше той да даде справедлив дял на Ема, след като тя промени пътя си. Това в крайна сметка се случи и брат и сестра заживяха комфортен живот не само благодарение на наследството на баба си, но защото и двамата имаха обещаващи кариери.
Какво можем да научим от тази история?
- Никога не забравяйте тези, които са ви отгледали. Елизабет отгледа Пиърс и Ема безкористно, само за да бъде изпратена в старчески дом от внучката си. В крайна сметка Пиърс се погрижи да оправи нещата и да се поправи, като се погрижи за Елизабет и даде урок на по-малката си сестра.
- Свързването с грешен кръг от приятели може да съсипе живота ви. Ема прекара няколко години под влиянието на връстниците си. Това я кара да захвърли образованието си и да живее живот в заблуда. Когато Пиърс й вдъхна малко разум, тя реши да промени живота си и да се опита да го върне в релси.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
