Младоженецът вдига булото на булката пред олтара и е зашеметен да види друга жена

Мат няма търпение да се ожени за Андреа, но когато идва моментът да целуне булката и повдиган булото й, осъзна, че някой друг е заел нейното място. С ужас той се обръща към гостите, които нетърпеливо му казват да целуне грешната булка. Всичко е планирано.

Докато повечето хора казват, че мъжете не очакват с нетърпение сватбата си, Мат знаеше, че грешат. Сватбата му с Андреа, момичето на мечтите му, щеше бъде най-хубавият ден в живота им. Те се срещнаха в колежа и започнаха да излизат веднага, планирайки бъдещето си бързо.

Тя идваше от нищото, а Мат беше с привелигирован произход. Тя обаче се интересуваше само от това да направи голямо семейство с него, тъй като нямаше никого. Тя беше отраснала в приемна грижа и нямаше никаква подкрепа. Той имаше голямо разширено семейство, но беше единствено дете, така че също искаше няколко деца.

Беше перфектно. Планирането мина чудесно. Родителите му не направиха драма, въпреки че можеше да се каже, че баща му не беше доволен. Винаги се е надявал Мат да се ожени за друга, някоя от друго влиятелно семейство на политици, знаменитости или бизнесмени.

Баща му винаги се чувстваше над другите и казваше на Мат да бъде същият. Затова той отиде в далечен колеж и се опита да се отдели. Той не беше някакъв принц, който трябваше да поддържа линията и да се ожени за жена със статус. Тази концепция беше смешна за него, а настояването на баща му беше безумно.

За щастие старостта и разстоянието им по време на студентските години го смекчиха. Той представи Андреа на баща си и майка си, г-н и г-жа Калбърт, и те запазиха любезни изражения.

Когато им каза за годежа, те го поздравиха хладно и се чудеха дали могат да помогнат за разноските. Мат отказа, тъй като той и Андреа искаха да платят всичко сами. Баща му изглеждаше горд, така че Мат събра смелост да го помоли за услуга.

— Татко, Андреа няма семейство или мъж, с когото да е близка. — започна той. — Чудех се дали ще я заведеш до олтара?

— О! — въздъхна г-н Калбърт. — Разбира се, синко. Разбира се!

Той изглеждаше развълнуван и Мат се отпусна. Най-накрая нещата си идваха на мястото. След това той и Андреа се съсредоточиха върху сватбата и бъдещето си, без да знаят, че някои хора имат други планове.

***

Сватбеният марш изпълваше въздуха и сърцето на Мат биеше бързо, докато баща му вървеше с Андреа под ръка. Беше красива, въпреки че дебелият воал плътно покриваше лицето й. Този момент беше идеален.

Господин Калбърт подаде ръката й на Мат, без да повдига воала й, но той не се замисли за това. Беше гледал няколко видеоклипа на воала, който се вдигаше едва след церемонията, когато Мат щеше да целуне булката си. Свещеникът започна речта си и те преминаха през всички обети.

Той се намръщи на факта, че пръстенът на Андреа беше малко хлабав, въпреки че ги бяха пробвали преди и беше идеален. Сигурно е отслабнала по време на това планиране. Мат се тревожеше за това и се надяваше, че тя ще изяде един тон по време на приема.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Вече можете да целунете булката. — завърши свещеникът и Мат се обърна към новата си съпруга с разцепваща лицето усмивка. Той повдигна воала й, готов да й изпрати най-голямата целувка на света… сърцето му спря.

Не беше Андреа. Беше Шарън. Дъщерята на най-стария приятел на г-н Калбърт, петролен магнат.

— Какво? — той се задави.

— Целуни булката, момче! — чу той. Главата му се обърна към звука и изражението му стана ужасено, когато всички в тълпата ръкопляскаха и настояваха да я целуне.

— Това не е Андреа! — изрева той с червено лице.

— Тя е новата ти жена! Току-що се ожени за нея! — извика г-н Калбърт, кимайки нетърпеливо.

— Луд ли си? — Мат погледна своите шафери, най-добрите си приятели, единствените, които не ръкопляскаха, когато разбраха, че е някой друг.

Шаферките бяха неговите братовчедки, защото Андреа нямаше приятелки. Неловките им усмивки му казаха истината: всичко това беше план.

— Къде е Андреа? — извика той, чувствайки, че губи ума си.

— На кого му пука за нея? — Шарън най-накрая проговори. — Вече съм твоя жена! Току-що се оженихме!

Тя посочи свещеника, който нямаше представа какво се случва.

Червеното лице на Мат стана още по-мрачно.

— Ти не си моя жена!

Накрая избяга, извади телефона си и се обади на Андреа. В страничните помещения на църквата отекна звук. Той нахлу в стаята, последван от шаферите си.

— Чувате ли й телефона? — попита той отчаяно приятелите си.

— Да, тук е! — най-добрият му приятел, Питър, каза, грабвайки чантата й. — Това е нейната чанта, нали?

— Андреа! — извика той и накрая се чу нейният глас.

— Мат! — извика тя, като че ли почука на врата, но Мат не разбра.

— Мисля, че е зад този огромен шкаф! — каза друг негов приятел. Всички започнаха да бутат, за да открият врата, и Андреа избухна в ръцете на Мат. Тя носеше халат, беше с грим, който се стичаше по лицето й и беше без обувки.

— Скъпи! — изплака тя. — Те ме заключиха. Твоите братовчедки ме оставиха тук!

— Какво по дяволите? — Мат чу Питър да казва, сваляйки сакото си, за да я покрие.

— Питър, колата отвън ли е? — попита той, без да пуска Андреа от ръцете си.

— Да.

— Тръгвам си. — продължи Мат и издърпа годеницата си навън. Други гости се опитаха да се намесят, но приятелите му ги спряха. Мат се качи в колата, която трябваше да ги откара до тържеството, и каза на шофьора да обикаля в кръг из града.

Андреа обясни още малко, след като се успокои, а Мат я изслуша. Тя не беше разбрала нищо, освен че беше отишла до банята и когато отворила вратата, шкафът бил на пътя й. Беше твърде голям и тежък, за да може да го премести.

Когато тя свърши и сълзите й малко утихнаха, Мат й разказа какво се е случило отвън.

— Това означава ли, че си женен за нея? — попита тя ужасена.

Беше сигурен, че не може да е законно, но ръцете му се спряха на телефона и набраха адвокат. Той беше стар семеен приятел, но Мат знаеше, че не би излъгал за нещо подобно.

— Не, Мат. Няма начин това да е законно. Имаш свидетелство за брак с Андреа, нали?

— Да.

— Тогава всичко, което сте направили там, е било да се преструвате. — изясни г-н Бърнстейн. Мат затвори и се загледа през прозореца за секунда.

— Какво ще правим? — учуди се Андреа.

— Още ли искаш да се омъжиш за мен? — попита той, знаейки, че отговорът й може да е не.

— Разбира се.

Мат погледна шофьора.

— Сър, да отидем в центъра. Към съда. Веднага.

Те се ожениха само няколко часа по-късно, но само защото хората в съда бяха толкова шокирани от историята му, че ускориха нещата. Питър и другите шафери донесоха брачното свидетелство и роклята, така че Андреа да не се омъжва в булчинска роба.

Въпреки всичко, Мат и Андреа все пак се ожениха този ден и ден по-късно решиха да напуснат работата си и да се преместят. Той никога повече не говори със семейството си. Той имаше ново избрано семейство: съпругата му.

Последно обновена на 31 октомври 2023, 09:37 от Иван Петров