Перфектният живот на 12-годишния Джак се разпада една сутрин, когато личното видео на самотната му майка е показано на целия клас вместо домашното му. Той е ужасен, докато я гледа как разкрива сърцераздирателна истина за живота им.
— Не! Не! Закъснях! Пак! — извика Джак, докато отхвърляше одеялото си. Той облече блуза и чифт панталони и се спусна надолу, грабвайки раницата и учебните си материали от учебната маса. Будилникът му продължи да звъни, но той не си направи труда да го изключи.
— Нямам време за закуска, мамо! Дори не съм си измил зъбите! — измърмори той, без да обръща внимание на бележката, която тя му беше оставила на масата до закуската му. Амелия беше самотна майка и понякога напускаше дома им рано.
Джак затвори входната врата след себе си, скочи на колелото си и подкара възможно най-бързо. Не искаше да закъснява за часа на мистър Диксън…
Беше още една обикновена сутрин. Джак беше прекарал цялата нощ в работа по проекта си по социални науки, правейки окончателни редакции на видеото и най-накрая беше готово. Той беше нетърпелив да го представи пред своя клас, след като работи върху него в продължение на три дълги седмици!
Г-н Диксън, учителят по социални науки на Джак, беше бавен, възрастен мъж, който не беше особено щедър, когато трябваше да говори директно на учениците си. Но Джак беше решен да получи добра оценка този път, така че беше работил супер усърдно върху задачата си.
Джак се ухили, докато влизаше в часа си по социални науки, вперил поглед в ръчния си часовник.
Г-н Диксън закъсняваше за час, така че Джак се втурна към мястото си. След това извади учебните си материали, най-вече флаш устройството, където беше запазил проекта си по социални науки.
Точно тогава г-н Диксън влезе.
— О, пак сме тук! Добро утро, клас! — каза той, усмихвайки се стегнато. — Вярвам, че сте готови с вашите презентации?
Г-н Диксън не беше от хората, които разменят любезности, освен добро утро, което каза с монотонната си усмивка. Харесваше му да премине директно към същината и въпреки че Джак не харесваше отношението му, сега нямаше нищо против, защото наистина искаше да се похвали със страхотното видео, което беше направил.
Когато дойде време Джак да представи домашното си, той уверено се приближи до масата на г-н Диксън и му подаде флаш устройството. След това Джак се обърна с лице към класа и започна да информира съучениците си за проекта си, преди г-н Диксън да пусне видеото на екрана на проектора.
— …И аз реших, че тяхното изследване е готино, така че избрах цивилизацията от долината на Инд за днешния проект. Г-н Диксън, можем ли да видим видеото сега? — попита Джак.
Компютърните умения на г-н Диксън бяха отвратителни. Той успя бързо да намери „правилното“ видео, защото имаше само един файл. Докато пускаше видеото пред класа, г-н Диксън очакваше да види проекта на Джак. Не след дълго той осъзна, че видеото трябва да бъде спряно незабавно.
В класната стая се разнесе силно ахване и учениците започнаха да шепнат, докато гледаха екрана пред себе си. Джак беше замръзнал на място. Бузите му почервеняха, когато разбра, че е донесъл грешната флашка в училище! Вместо неговия проект, пред целия клас беше прожектирано личното видео на майка му!
Джак можеше да направи малко, за да го спре. Когато майка му започна да говори, той не можа да помръдне и сантиметър. Тя говореше за него, за себе си и той нямаше представа, че тя е пазила от него сърцераздирателна тайна за живота им.
— Това трябва да спре! Джак! — Г-н Диксън го извика. — О, как се изключва това нещо? Може ли някой да ми помогне?
В крайна сметка някой помогна на г-н Диксън да спре видеото, но Джак не забеляза нищо. Чуваше само съучениците си да говорят странни неща за него и майка му.
Джак беше с разбито сърце, след като научи истината. Не можеше да повярва, че майка му не е негова майка! Той беше осиновен!
Видеоклипът, пуснат пред целия клас, беше кадри от психотерапевтична сесия на Амелия, където тя се доверяваше на своя терапевт и й казваше колко трудно й е било да не разкрие истината на Джак, че го е осиновила.
„…това е един от най-предизвикателните моменти в живота ми. Нямам идея как да кажа на Джак за това. Неговият биологичен баща наскоро се свърза с мен — казваше тя. — Не знам какво да правя. Бащата на Джак каза, че го е търсил от години. Той иска да се свърже с него сега след всичките тези години. Трудно ми е и…“ И след това видеото беше прекъснато като г-н Диксън извади флашката от лаптопа си.
Джак беше в шок. Усещаше всички погледи върху себе си, докато се връщаше на мястото си. Най-голямата тайна на живота му беше разкрита пред целия клас и той не можа да направи нищо, за да я спре.
Г-н Диксън се опита да разсее напрежението и да върне класа в релси, но Джак не можа да се концентрира. Думите на Амелия и подигравките и смехът на съучениците му продължаваха да кънтят в ушите му и той скочи на крака.
— Джак, добре ли си? Върни се на мястото си! — каза г-н Диксън.
Джак не каза нито дума, докато събираше нещата си. След това избяга от час и не спря да бяга. Той изтича колкото може по-далеч, а умът му възпроизвеждаше същите кадри — видеото на майка му на екрана, неговите съученици, които шепнеха и се смееха, и досадната любезност на мистър Диксън.
“Защо, мамо? Защо просто не ми каза?” Джак изхлипа задъхано, докато бършеше сълзите от лицето си. Няколко минути по-късно той се строполи задъхан на пейка в изоставен парк.
Никой не посещаваше това кътче на града им и Джак се радваше, че е сам. Със сълзи, които все още се стичаха по бузите му, той реши, че няма да се прибере у дома. Амелия го беше предала! Тя не му беше майка! Но тогава къде бяха истинските му родители? Кой беше баща му? Как би могъл да го намери?
Умът на Джак беше измъчван от хиляди въпроси. Щеше да направи всичко, за да намери отговори, но никога нямаше да се върне у дома при Амелия. Цял живот го бе лъгала и той никога нямаше да й прости това.
Джак прекара цял ден на тази пейка. Той не отиде никъде. Когато се стъмни и му стана студено и му се доспа, той се сви на пейката и заспа, използвайки раницата си като възглавница.
Докато Джак беше разстроен за съдбата си и вярваше, че историята на живота му е приключила, един беден бездомник се опитваше да промени съдбата си и да продължи историята на живота си, като ровеше из градските контейнери за повече храна.
Когато пристигна в парка, където обикновено спеше, той беше изненадан да види младо момче като Джак сам. Просякът беше мил и нежно потупа Джак по рамото, събуждайки го.
— Ууу! Кой си ти? — Джак трепна и прегърна раницата си. Човекът пред него изглеждаше мръсен и миришеше ужасно.
— Махни се от мен! — извика Джак.
Любезният просяк се усмихна.
— Аз съм Алекс — каза той. — Никога не съм мислил, че ще намеря компания тук. Никой не посещава този парк.
— Аз не съм твоята компания или каквото и да е — сопна се Джак. — Просто вече нямам дом! Гледай си работата и стой далеч от мен!
Точно тогава стомахът на Джак закъркори, защото не беше ял нищо от сутринта, и Алекс се засмя. Той седна до Джак на пейката и отвори раницата си, за да извади торба с остатъци, които беше открил в кофата за боклук на ресторант.
— Искаш ли малко? — попита той, като извади сандвич и го изяде. — Разбирам положението ти, защото и аз нямам дом, момче!
— Благодаря, но не благодаря! — грубо каза Джак. — Не вземам неща от непознати. Мама казва… — и след това той млъкна.
Устата на Джак се напълни със слюнка, докато гледаше как Алекс яде.
— Ъмм, имаш ли още едно от това? — попита накрая момчето.
Бедният просяк се усмихна.
— Е, имаш късмет днес, защото имам много храна! — каза той, докато споделяше храната си с младото момче.
Тази нощ Джак изяде храната на Алекс и спа на пейката в парка. На следващата сутрин той реши да последва Алекс из града. И без това не е като да имаше къде да се върне.
Минаха три дни. Джак не каза нищо на Алекс за живота си и горкият човек осъзна, че не е негова работа да разпитва за личните неща на едно момче. Той просто помогна на Джак, доколкото можеше.
Когато Джак предложи да продаде някои от учебниците, които имаше в раницата си, и да им вземе хубава вечеря, Алекс му показа къде се продават стари книги. Когато имаше нужда от по-удобно място за спане, Алекс му показваше уличката, където понякога спи.
Джак предполагаше, че парите, които е спечелил от продажбата на учебниците, ще го поддържат на повърхността и че все още ще има Алекс, на който да разчита, когато свършат. Но когато една вечер Алекс се върна в парка, той не беше сам. Той беше придружен от полицаи.
Вкъщи Амелия беше обезумяла. Очите й бяха възпалени от плач, а тя все още не беше чувала нищо за Джак. Вече беше съобщила за изчезването му, но полицията не успя да го открие.
Алекс бе казал на Джак да го чака в парка и беше отишъл да продаде последните учебници на Джак. Когато Алекс се върна, полицаите му сложиха белезници.
След като забелязали Алекс да продава учебници, полицаите били озадачени как един бездомник се е сдобил с тях в толкова добро състояние и последвали Алекс, само за да го хванат на местопрестъплението. И тогава те намериха Джак.
Онзи следобед, когато Амелия получи обаждане, че Джак е намерен, тя беше на седмото небе. Тя забърза към гарата, прегърна сина си и се разплака.
Тя беше толкова щастлива да го види, но Джак се отдръпна от нея.
Той излезе от гарата до колата им и отказа да говори с нея. Амелия дори не изчака полицаите да й кажат как и къде са открили Джак. Тя просто искаше сина си обратно и не я интересуваше нищо друго.
Сърцето й обаче се сви да види разстроения Джак. Когато стигнаха до вкъщи, той я избута, изтича нагоре в стаята си и затръшна вратата в лицето й, отказвайки да я пусне вътре. След това започна да крещи.
— Мразя те! Ти не си моя майка! Знам всичко! Ти ме излъга! Няма смисъл да ме прибираш! Пак ще избягам!
Амелия притисна длани към устните си, а очите й се напълниха със сълзи. Можеше да понесе всичко, но не и омразата, която синът й проявяваше към нея. Коленете й се подкосиха и тя откри, че плаче на пода пред стаята на Джак.
— Съжалявам, Джак! Не исках истината да излезе наяве по този начин. Прости ми, скъпи! — изхлипа тя.
Тя се разплака още по-силно, когато го чу да хвърля неща на пода от ярост. Събра смелост и се приближи до вратата му.
— Ти… Ти беше малко бебе, когато те прибрах, Джак — каза му тя през сълзи.
— Ръцете ти се извиваха във въздуха, начинът, по който си играеше с огърлицата ми… Винаги съм се чувствала толкова обичана около теб. Никога не е личало, че не съм те родила. Когато съпругът ми почина, бях толкова сама, че не знаех какво да правя, Джак.
— Някои от моите приятели ми казаха, че да имам бебе ще ми помогне да продължа напред, и бяха прави. Джак, ти стана моят живот и аз станах твоя майка. Бог ни събра при най-странни обстоятелства. Кълна се, че не знаех нещо за биологичния ти баща! — продължи тя.
— Знам за злополуката с видеото. Моят психолог ми се обади в деня, когато изчезна от училище, и ми разказа всичко. След това ми се обадиха и от училище. Направих това видео, само за да преживея мислите си, скъпи. Когато баща ти се свърза с мен, страхувах се да не те загубя. Аз…
Джак плачеше тихо, докато слушаше Амелия да говори. Тя се извиняваше и плачеше неудържимо. Внезапно тя спря да говори и всичко утихна, преди непознат мъжки глас да заговори.
— Джак, разбирам, че не си очаквал да разбереш всичко така. Но случилото се е в миналото. Аз съм Бил и съм твоят биологичен баща. Може ли да поговорим, моля? Чаках за да се прибереш у дома.
Джак се чудеше как изглежда истинския му баща! Вълнувайки се, той отвори вратата и видя висок мъж, който приличаше на него, да стои отвън.
— Хей, Джак — усмихна се Бил. — Имаш ли нещо против да поговорим малко насаме? Като възрастни…само ти и аз?
Джак кимна и отвори по-широко вратата на спалнята си. Бил се настани и му обясни всичко, въпреки че Джак беше още малък, за да разбере реалността. Той каза на Джак, че нямал представа, че съществува и че бившата му приятелка го е дала за осиновяване. Когато разбрал всичко, той започнал да го търси, но било твърде късно, защото Амелия го осиновила.
— Беше затворено осиновяване, така че не знаех нищо за теб и Амелия. Когато най-накрая успях да ви намеря и двамата, научих, че тя е прекрасна майка. Тя ти е дала този хубав живот, Джак, и те обича като собствено дете. Това прави един добър родител. Знаеш ли, тя те обича толкова много, че в крайна сметка се съгласи да те пусне да заминеш с мен, ако това искаш. Тя просто иска да си щастлив, Джак. Това е всичко .
Слушането на баща му накара Джак да осъзнае, че е бил твърде неоценяващ Амелия. Той веднага поправи грешките си, прегърна я и се извини.
— Обичам те толкова много, малкото ми момче! Амелия се разплака. — Никога не съм ти казвала истината, защото исках да си по-голям, за да разбереш всичко. Но сега, когато така или иначе го знаеш, искам да ти кажа, Джак, че те обичам и винаги ще те обичам. Нищо не се е променило.
— И аз те обичам, мамо — каза Джак. — И аз искам и теб, и татко до мен. Моля те.
Тогава Джак разкри как е бил подиграван от съучениците си, след като е взел грешната флашка в училище, а Амелия го увери, че ще говори с неговия класен ръководител и г-н Диксън.
***
На следващия ден Джак стоеше пред вратата на класната стая, страхувайки се да влезе. Той се притесняваше, че съучениците му ще го дразнят отново. Джак затвори очи, събра смелост и отвори вратата на класната стая. За съжаление пак закъсня!
За негова изненада съучениците му го посрещнаха така, сякаш нищо не се е случило. Джак седна на мястото си и по лицето му се разля огромна усмивка, когато забеляза, че класният им ръководител обсъжда осиновяването.
— Тази тема е много специална за нас! — тя се усмихна, като погледна Джак. — Любовта е това, което изгражда семейство. Истинските родители са тези, които те обичат, независимо от всичко…
“Вярно!” — помисли си Джак, слушайки учителката си. „Мама ме осинови и имам най-добрата майка на света! Обичам я!“
Какво можем да научим от тази история?
- Семейството се гради с любов и грижа, а не непременно с биология. Джак го осъзна, след като Бил му обясни каква страхотна майка е Амелия.
- Децата имат нежни умове и ние трябва да бъдем търпеливи с тях, особено що се отнася до отношенията ни с тях. Искреното извинение и любовта на Амелия в крайна сметка накараха Джак да приеме факта, че майка му е най-добрата на света.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
