Докато Даяна върви по последните задачи за сватбата на дъщеря си, тя се натъква на бъдещия си зет. С друга жена! С неудоволствие тя казва на Мариса, само за да измисли план, с който да даде урок на Стефан…
Докато се блъсках из оживените улици, жонглирайки с поръчките за сватбата на дъщеря ми Мариса, не можех да не изпитам натрапчиво чувство на тревога.
Наречете го майчина интуиция или нещо подобно, но в Стефан, годеника на дъщеря ми, имаше нещо, което никога не ми е било приятно. Винаги ми е изглеждал прекалено гладък, прекалено чаровен, като човек, който е свикнал да получава това, което иска, без много усилия.
Мариса, от друга страна, беше преодоляла проблемите със самочувствието и увереността си, прекарвайки часове във фитнеса и фризьорския салон. Работеше усилено върху себе си, за да получи това, което смяташе, че заслужава.
„Казвам ти, Брайън – казах един ден на съпруга си. „Дъщеря ни е твърде добра за този мъж.“
„Съгласен съм, тя е нашето малко момиче. Но в същото време не можем да направим нищо.“
Той беше прав, разбира се. Мариса обожаваше Стефан и аз се бях опитала да запазя резервите си за себе си, не исках да развалям щастието ѝ.
Но тогава истинската същност на Стефан се разкри пред мен по най-неочаквания начин.
Беше денят преди сватбата и аз бях изтощена от вихъра на приготовленията. Бях настояла дъщеря ми да прекара деня в СПА център, където да се поглези изцяло, докато аз си правех маникюр, избирах роклите и на двете ни и довършвах декорацията.
„Всичко е наред, Даяна“, каза ми Трейси, организаторката на сватбата, в офиса си. „Трябваше ми само да избереш кое от двете резервни цветя искаш. Но сега вече се върнахме на правилния път. Иди и си почини. Майката на булката трябва да е толкова отпочинала, колкото и булката.“
„Ще направя точно това“, уверих я аз. „Трябва само да си взема едно кафе, а след това веднага се прибирам вкъщи за вана с мехурчета и масаж на главата от съпруга ми.“
„Вземи си и малко въглехидрати“ – засмя се Трейси, докато излизах.
И така, аз направих точно това. Реших да си взема почивка и да изпия едно кафе в едно симпатично малко кафене от другата страна на пътя от офиса на Трейси. Когато влязох, ме посрещна успокояващ аромат на пресни сладкиши и кафе.
„Точно от това имах нужда“, промълвих си.
Но тогава сърцето ми почти спря.
Там, в ъгъла на кафенето, беше Стефан. И той не беше сам. Една млада жена беше там с него, смееше се и докосваше ръката му, а главите им бяха близо една до друга.
След това, точно пред очите на оживеното кафене, те се целунаха. Беше нежна, интимна целувка, такава, която говори за познанство и привързаност.
За останалата част от света те изглеждаха като сладка малка двойка. Но за мен? Това беше най-голямото предателство към дъщеря ми.
Стоях там, зашеметена, неспособна да възприема това, което виждах. Ръцете ми трепереха, когато извадих телефона си и направих снимка.
За щастие снимката беше на сигурно място в галерията ми, когато Стефан вдигна поглед. Очите ни се срещнаха за кратък, ужасяващ миг. Той бързо се отдръпна от жената, но беше твърде късно.
Щетите бяха нанесени. Очите ми бяха видели истината за себе си.
„Даяна?“ Стефан се обади.
Аз само поклатих глава и побързах да изляза от кафенето, а умът и сърцето ми препускаха.
Как можеше да постъпи така с Мариса? Жената, която го обичаше до дъното на душата си и която би преместила небето и земята за него.
И то в навечерието на сватбата им?
Знаех, че трябва да ѝ кажа, но как можех да разбия сърцето ѝ по този начин?
Докато шофирах към дома, гневът ми кипеше. Стефан трябваше да си вземе поука.
„Здравей, скъпа – отговори Брайън на телефона. „Ще се прибера скоро, обещавам. Просто трябва да взема малко тайландска храна за Мариса. Тя ми каза, че иска тази вечер да хапнем любимото ни семейно ястие“.
„Трябва да поговорим“, казах аз и го прекъснах.
Разказах на Брайън всичко бързо, тъй като разстоянието между мен и дома ни се скъсяваше.
Когато се прибрах вкъщи, намерих Мариса в стаята ѝ, заобиколена от сватбените ѝ бижута. Лицето ѝ светна, когато ме видя, но изражението на лицето ми сигурно издаваше, че нещо не е наред.
„Мамо, какво стана?“ – попита тя, а загрижеността завладя красивите ѝ черти. „Всичко ли е наред?“
Седнах до нея и си поех дълбоко дъх.
„Мариса, трябва да ти покажа нещо“, казах и извадих телефона си. Показах ѝ снимката на Стефан с другата жена.
Мариса се взираше в екрана, а лицето ѝ побледняваше.
„Не, това не може да е истинско“ – прошепна тя, а в очите ѝ се появиха сълзи.
Обгърнах я с ръка и я държах, докато тя ридаеше.
„Много съжалявам, скъпа“, казах аз. „Иска ми се това да не е вярно.“
През сълзите си Мариса ме погледна, а в очите ѝ проблясваха гняв и предателство.
„Мамо, аз не мога да се омъжа за него. Просто не мога. Не мога. Трябва да отменя сватбата.“
Кимнах. Не можех да я виня нито за миг. Тя беше съсипана. Мъжът, когото обожаваше, имаше афера.
Но тогава ме осени една идея. Имаше начин да накарам Стефан да понесе последствията от действията си по начин, който няма да забрави.
„Скъпа, ами ако обърнем нещата срещу него? Да се уверим, че той знае точно какво губи?“ Попитах.
Тя ме погледна, като объркването се смеси със сълзите ѝ.
„Какво имаш предвид, мамо?“ – попита тя.
Обясних й плана си и бавно, решително изражение замени нараненото й лице. Тя се съгласи и ние го приведохме в действие.
Прекарахме остатъка от вечерта в почти пълна тишина, хранейки се с тайландската храна, която Брайън беше донесъл вкъщи.
На следващата сутрин Мариса и най-добрата ѝ приятелка Лия се отправиха към курорта, където тя и Стефан трябваше да прекарат медения си месец.
Резервацията беше на името на Мариса, защото с Брайън бяхме подарили на двойката медения им месец, така че нямаше проблем тя да я използва.
Що се отнася до мен и Брайън, отидохме на мястото на сватбата, където гостите вече се бяха събрали и си помагаха с напитки и канапета. Те блажено не знаеха за драмата, която се разиграваше зад кулисите.
Стефан ме забеляза веднага щом пристигнах. Той се втурна към мен, изглеждайки притеснен.
„Къде е Мариса?“ – попита ме, като се опитваше да запази спокойствие в гласа си.
Усмихнах се, като запазих лекия си тон. Сякаш не го бях хванала да изневерява на дъщеря ми само преди ден.
„О, скоро ще приключи, имала е казус с фризьора си“.
Той се намръщи, но кимна, опитвайки се да прикрие неудобството си.
Докато минутите минаваха и сватбеният оркестър започна да свири, напрежението нарастваше. Най-накрая, при присъствието на всички гости, аз излязох на сцената.
Държейки микрофона, призовах всички да ми обърнат внимание.
„Дами и господа, благодаря ви, че сте тук днес. Имаме малка промяна в плановете“, започнах аз.
В тълпата се чуха няколко въздишки, но аз продължих.
„Дъщеря ми не е тук в момента. Тя е на път към курорта, където със Стефан трябваше да прекарат медения си месец“.
В тълпата се разнесе шумолене на объркване. Стефан се премести неудобно.
„Но Мариса искаше да ви покажа нещо много важно“.
С това щракнах дистанционното и на екрана зад мен се появи снимката на Стефан, който целува другата жена. Това, само по себе си, ме разтуптя, защото Мариса беше искала снимките на нея и Стефан да звучат на заден план по време на церемонията.
Сега екранът беше използван, за да покаже неговата изневяра.
Въздишки изпълниха стаята. Родителите на Стефан се изправиха, а лицата им бяха смесица от шок и ярост. Мърморенето се превърна във врява, докато хората преценяваха какво виждат.
„Мариса не е закъсняла – казах просто на Стефан. „Тя заслужава много повече от това, а сега всички знаят истината“.
Родителите на Стефан се приближиха към мен, а по лицата им се четеше гняв.
„Как можа да го направиш?“ – изсъска майка му. „Ние платихме за тази сватба!“
Срещнах погледа ѝ, непоколебима.
„Синът ти направи това. Не аз. Той предаде Мариса и тя има пълното право да си тръгне.“
След това всичко беше хаотично. Гостите си шепнеха, а някои дори си тръгваха. Стефан изглеждаше победен, свит на един стол, докато родителите му се опитваха да спасят каквото могат от ситуацията.
Обадих се на Мариса, за да проверя, докато Брайън говореше с някои от нашите роднини и приятели.
„Мамо, взех правилното решение“ – каза тя смело. „Мислих и сега вече го знам.“
„Направила си го, скъпа“, отвърнах аз. „И сега можеш да продължиш напред, без да се обръщаш назад“.
След това двамата с Брайън си помогнахме със сватбения бюфет, преди да се приберем вкъщи.
