Оксана е руска блогърка, която е прекарала по-голямата част от живота си в Екатеринбург, но любовта я отвежда в Англия. От 2 години тя живее в Лестър – типичен британски град – и работи като футболен асистент.
Ние от Поничка решихме да ви представим гледната точка на Оксана за тази страна.
Знаете ли, никога не съм мислила да бъда блогър. Отначало просто исках да споделя впечатленията си с приятели. Но тогава разбрах, че Англия е невероятна държава, така че защо да не разкажа на хората за това какво и как работи тук? Като бонус ще ви разкрия как да напишете писмо до кралица Елизабет.
„Мъжът ми е скръндза“
Това бих казала преди няколко години, ако съпругът ми не ми подаряваше цветя. Но в Англия си ги купувам сама. Просто тук някак не е обичайно да се връчват букети без причина. И не става въпрос за пари – тук цветята са евтини.
Всички тези рози и маргаритки за британците са по-скоро обикновена декорация на дома.
Помислих и започнах да купувам цветя за вкъщи с хранителните продукти (да, тук са във всеки супермаркет). Между другото, има значителни отстъпки вечер и можете да получите хубав букет за £ 1–2.
Как няма трудова книжка?
Този факт смущава много от приятелите ми. Да, в Англия няма официален документ, потвърждаващ къде и кога сте работили.
Основната информация, която е необходима за работа, се съдържа в автобиографията ви. Целият ви опит, вашите умения, курсове и дипломи се попълват там. И определено трябва да посочите хора, които могат да потвърдят, че сте работили за тях. Между другото, ред за доброволчеството винаги изглежда добре в автобиографията.
Най-интересното е, че в автобиографията няма снимки, няма посочване на възраст и пол. Понякога е трудно да се каже кой точно се крие под име като Алекс Смит – жена или мъж. В повечето случаи за работодателя са важни само опитът и личните качества.
Коя е тя, истинската дама?
Веднага бързам да ви разочаровам: ръкавиците и шапките с воал са образи за филмови героини. Основният принцип на съвременната английска дама е „удобно за мен“. И също така „приемете ме такава, какъвто съм”. Израсналите корени, липсата на маникюр и грим са в реда на нещата.
⠀
Любими обувки – маратонки и балеринки. Вместо шапка – барета, а ако е хладно – обикновена плетена шапка. Сутшърт с качулка, дънки, палто и раница са облеклото на типична дама.
⠀
Но! Ако Пепеляшка отива на бал (това е корпоративно парти, моминско парти или вечеря), тогава ще има маникюр, къдрици и рокля до пода.
Какви са те, английските мъже?
Господата се грижат за себе си, но не постявят в култ външния си вид. Ако видите мъж в костюм тук, той най-вероятно е офис служител. Бизнес костюм, полирани обувки, шал и раница – това е портрет на типичен англичанин сутрин. Защо раница? Тя съдържа целия му живот: лаптоп, четка за зъби, книга и пижама – много работят в други градове и често остават там за една нощ.
⠀
Как ухажват англичаните? Хм… По-практично. Периодът на бонбоните не е за тях. Да, те могат да ви подарят нещо, но най-вече когато разберат, че обектът е „на куката“. А за начало ще ви поканят в кафене. Сметката може да бъде платена изцяло или разделена наполовина – тук повече зависи от човека.
⠀
Смята се, че всички англичани са високомерни. Това не е вярно! Британските мъже са душички. Ще направят комплимент и ще ви дадат палтотот си. Но има едно табу: англичанин никога не развява публично мръсно бельо. И като цяло семейството за тях е свещено. Може би затова често можете да срещнете пенсионери, които се разхождат в парка за ръце?
Пазаруване с цялото семейство и с хартиен списък
Влизането след работа в магазина за хляб – не, това не е интересно. Пазарува се със списък, цялото семейство и така, че в количката да има толкова много хранителни стоки, че всички да мислят, че наистина тръгвате на поход.
⠀
Като начало британците определено ще отидат до магазина със списък. Нещо повече, на хартия. Да, сега всички имат телефони, за да си водят бележки там, но англичанинът пак ще има смачкан лист хартия в ръцете си.
Магазините са пълни с полуфабрикати и замразени храни. Веднъж дори намерих бутилка с готова разредена смес. за палачинки. Също така тук са популярни отстъпки за стоки с изтекъл срок на годност. На специален рафт можете да намерите месо, яйца, риба, кисело мляко, пица, които изтичат утре. Но днес те все още са годни.
Ще бъдете изненадани, но в Англия не се правят пайове
За да бъдем по-точни, те не правят тези, на които сме свикнали: с картофи, зеле и от пухкаво тесто с мая. Тук се пече Cornish Pasty, чиято история датира от далечния XIII век. Тогава в манастирите се правели подобни закуски под формата на полукръг.
Но Cornish Pasty става наистина популярен в края на XVIII век. Те били основната храна на миньорите в Корнуол. Размерът на тази баничка е приличен – 20-25 см в диаметър и е удобно да го вземете със себе си на работа: месо, гарнитура и хляб – всичко в едно.
Трудно е да се повярва, но някои неща са неоткриваеми тук!
Решили ли сте, че говорим за елда, кефир и извара? И аз така си мислех, но веднага се успокоих, когато открих всичко това през първата седмица в обикновен магазин. Това, което наистина не можете да намерите в малките градове в Англия, са нашите сладки „Червен мак“, „Белочка“ и „Кара-Кум“. Има балтийски аналози, но не е същото. Единствената възможност е целенасочено да отидете до Лондон и да посетите руските магазини, за да си купите сладкиши.
Почти няма метли! Мопове, четки – колкото искате. Но нашата метла може да се намери само в индийските магазини. Тук се нарича автентична метла в индийски стил.
Ако продължим разговора за храната, тогава в Англия е трудно да се намери касис и цариградско грозде, а орлови нокти е почти невъзможно. Хората ходят във ферми за плодове.
Тук заобичах родителските срещи
Харесва ми самата система. Срещата се провежда от 16:30 до 19:00 часа и напомня прием в поликлиника, защото родителите трябва да обиколят всички учители и да разберат за напредъка на детето си.
Всички учители седят в актовата зала. Всичко е разделено на сектори: наука, езици, математика, треньорите по физическо възпитание. Пред всеки има маса и 2 стола. Понякога трябва да чакате на опашка, но самият разговор отнема не повече от 10 минути. Това е достатъчно, за да получите цялата информация за вашето дете: как се учи, към какво трябва да се стреми, какво може да постигне.
Ключовите думи са “за вашето дете”. Това ми липсваше в Русия. Както си спомням: един час на родителска ни казваха нещо от рода на „годината е трудна, карайте децата си да се учат“. След това за още 2 часа откриваме кой не е преминал теста и решаваме колко пари да се съберат за завеси / бюра / подаръци. В резултат на това се губи време.
Няколко думи за английските колежи
Британците, на пръв поглед, имат сложна образователна система, но когато погледнете отвътре, изглежда, че всичко е логично. Те започват да учат на 4-годишна възраст и се сбогуват с училището на 16-17. Следващата стъпка е колеж, без него няма да бъдете приети в нито един университет.
Още в училище децата избират 3 колежа, в които биха искали да учат – 1 основен и 2 „за всеки случай“. След приемни изпити през декември оценките се изпращат в тези колежи и те проверяват дали този студент е подходящ за тях или не. Ако отговорът е да, тогава те очакват успешното полагане на училищните изпити и са поканени на интервю.
⠀
Между другото, в Англия няма специализирани колежи. Студентите избират не специалност, а предмети. Избират 3-4 максимум и ги изучават напълно. В резултат на това няма плява в образованието: научавате само това, от което се нуждаете.
Не забравяйте да сгънете чадъра си и да поздравите свраката
Британците смятат за лош знак отварянето на чадър на закрито. Казват, че е препратка към времето, когато къщите са били малки, а чадърите са били големи. Отворен чадър можел да счупи всичко, което е наблизо. Друго суеверие е свързано със свраките. Ако видите тази птица – поздравете я: “Здравейте, господин сврака”, и след това започнете да търсите втора наблизо. Две свраки са на късмет.
⠀
Не бива да показвате сватбената си рокля преди тържеството. Но най-важното е, че тоалетът на булката трябва да има нещо назаем, нещо ново, нещо старо и нещо синьо. Например нови обеци, абитуриентски обувки, малко лазурна панделка и фиба, на заем от приятелка.
И накрая, числото 13. Великобритания приема това суеверие много сериозно. Почти една трета от улиците нямат къщи с номер 13. На известното виенско колело London Eye има 32 кабини, но те са номерирани от 1 до 33. Номер 13 се пропуска „за късмет“.
Първото нещо, което туристите купуват в Англия
Първият ви „сувенир“ ще бъде адаптер за контакт. Защото в Англия те са напълно различни. Повярвайте ми, британците също страдат, когато идват в Европа.
В миналото контактите тук също са били с две клеми, но в началото на XX век английските инженери започнаli да експериментират със заземителни елементи. Сега цялата система за сигурност се съхранява в контакта. Ако нещо даде на късо, предпазителят ще падне и контактът с проводника ще остане непокътнат (да не говорим за вашия имот).
Колко от вас вадят щепсела от контакта, като дърпат кабела? Тук няма да проработи. Отново, от съображения за сигурност. Щепсела е толкова стегнат, че трябва да се наведете, за да го извадите. И самият контакт се изключва.
Бонус: как да пишете на кралицата
Не се смейте – кралицата отговаря на много писма, които получава. Ами ако сте късметлия? Разбира се, цялата кореспонденция се следи и Елизабет игнорира обидни писма, както и тези, които са свързани с политиката или засягат твърде лични теми.
Можете да попитате кралицата за всичко: за времето, къде си носи шапките, къде ходи на почивка. Като се има предвид отличното й чувство за хумор, тя може да се пошегува. Но трябва да знаете няколко правила:
- препоръчително е да започнете писмото с мадам – не Скъпа Елизабет или Лизи;
- По-добре е да напишете адреса си не на плика, а вътре в писмото – това ще улесни работата на екипа на кралицата за обработка на писма и ще увеличи шансовете ви да получите отговор.
Така че, запазете адреса:
Нейно величество кралицата
Бъкингамския дворец
Лондон SW1A 1AA
Искате ли да се преместите в Англия, за да носите пижама на работа и да поздравявате свраката? Или може би мечтаете да дадете на децата си класическо английско образование?
