Овдовяла майка открива, че синът й се е измъква от къщата всяка вечер. Един ден той се връща с чанта, пълна с пари, и причината я сварва неподготвена.
Един ден Мери се събуди от звука на скърцащ прозорец в стаята на сина си. Тя се опита да влезе, но стаята му беше заключена. Вместо това погледнала през прозореца от стаята си и видя 16-годишния Евън да върви по тротоара.
Мери беше разочарована, мислейки, че Евън се измъква, за да се срещне с приятели. Трудно й беше да се свърже с тийнейджъра си. Имаше чувството, че той никога не я слуша.
Семейната им динамика се промени преди шест месеца, когато съпругът на Мери, Дейв, почина. Той имаше рядко заболяване, което изискваше спешна операция, но никоя болница не искаше да го приеме, без да депозира първоначална вноска.
Те нямаха достатъчно пари, за да плащат през това време, тъй като Дейв беше безработен от месеци поради здравословните си проблеми. На Мери също нямаше пари. Току-що бяха приключили с изплащането на къщата си.
Евън направи всичко възможно да събере пари заедно с най-добрия си приятел Едуард. Те продаваха печени изделия в училище и продадоха няколко от своите неща чрез разпродажба, надявайки се, че могат да спечелят достатъчно. За съжаление, не стигаха, за да платят за операцията.
В крайна сметка всичките им усилия бяха напразни. Дейв се бе поддал на болестта си и почина, преди изобщо да стигне до хирургическата зала. Мери и Евън бяха съсипани и в един момент се обвиняваха, че не са успели да го спасят.
Смъртта на Дейв се отрази на Евън и предизвика напрежение в отношенията му с майка му. Стана затворен и се доверяваше само на Едуард.
Въпреки че Евън беше мил и отговорен, той се държеше на разстояние и рядко правеше усилия да започне разговор с Мери. Тя никога не знаеше защо и това я натъжи, особено след като загубата на съпруга й беше тежка и за нея.
Въпреки това, Евън се опита да подкрепи майка си колкото е възможно повече, знаейки, че тя се бори да работи, като същевременно се грижи всичко да върви гладко у дома. След училище той работеше като касиер в местно кафене.
Прибираше се навреме за вечеря, преди да си легне и да повтори същата рутина на следващия ден. Работата му като касиер му позволяваше да спестява за себе си и за дребни неща, с които можеше да допринесе у дома.
Евън купуваше хранителни стоки и понякога плащаше сметките. Докато Мери мразеше, че трябва да приеме парите на сина си, вместо той да ги задържи за бъдещето си, тя нямаше избор, тъй като трудно се справяше.
В деня след като Мери го хвана да се измъква, тя реши да види дали ще го направи отново или не. Тя се преструваше, че си ляга, но всъщност чакаше до прозореца си, за да види дали Евън ще излезе. Той се измъкна отново и се върна едва рано сутринта.
На следващата сутрин Мери реши да се изправи срещу Евън за това. ”
— Къде ходиш толкова късно през нощта, Евън? Защо трябва да се измъкваш? — попита го тя.
Евън отказа да каже истината, просто каза:
— Има някои неща, които трябва да направя, мамо. Нямам никакви проблеми, но моля те, просто ми се довери за това.
— Трябва да ме увериш. Нямаш никакви проблеми, нали? Оценките ти могат да бъдат засегнати. Не спиш достатъчно всяка вечер. — каза му тя.
— Не съм в беда, мамо. Моля те, повярвай ми. Обещавам, че не правя нищо лошо. — увери я Евън.
Въпреки че се колебаеше дали да продължи да пуска Евън да излиза вечер, Мери изпитваше слабост към сина си. Когато той й каза да му вярва, тя го направи. Така че от този ден тя вече не го разпитваше и му позволява да излиза през нощта през входната врата, а не през прозореца.
Един ден Евън се върна у дома с раница, пълна с пари. Той я изпразни върху леглото си и майка му се изненада, когато минаваше и я видя.
— Евън! — възкликна тя. — Откъде взе всичките тези пари?!
— Мамо, ела да седнеш, преди да си направила прибързани заключения и да си помислиш, че съм направил нещо незаконно. Готов съм да ти разкажа цялата история. — каза той, придърпвайки стола за учене по-близо до леглото си, за да може майка му да седне.
След като Мери седна, Евън започна да обяснява.
— Познаваш Едуард, нали? Моят най-добър приятел. — попита той и Мери кимна.
— Баща му е болен и се нуждае от операция. Мамо, знаеш ли колко трудно ми беше да видя как баща ми преминава през нещо, но ние не можеше да му помогне. Не исках Едуард да мине през същото. — призна той.
В този момент Мери запуши устата си с ръка, тъй като щеше да заплаче. Евън продължи да говори.
— Реших да взимам двойни смени в кафенето, за да им помогна да съберат пари. Не казах на никого за това; исках първо да нося парите с мен, преди да ги предам.
— Спечелил си толкова от работата си в кафенето? — попита Мери сина си.
— Да, мамо. Работих по осем часа на ден, седем дни в седмицата през последните два месеца. Разбира се, работех в кафенето дори преди да започна двойни смени. Трябваше да взема малко пари от предишните си приходи, за да събера 10 000 долара за бащата на Едуард. — разкри Евън.
— Не се притеснявай, мамо. Все още имам малко спестявания. Няма да ни оставя без нищо. — увери я той.
С тази скорост Мери плачеше. Тя не можеше да повярва колко безкористен е синът й и колко силен е бил през последните месеци.
— Толкова се гордея с теб, Евън. Баща ти също. Той те гледа от небето и е толкова горд с мъжа, в който си се превърнал. — каза му тя.
Мери реши да придружи Евън до къщата на Едуард същия ден. Преди да тръгнат обаче, тя го настани на масата за хранене.
— Евън, скъпи. — каза му тя. — Искам да ми обещаеш, че от днес няма да има повече тайни и лъжи между нас, става ли? Аз съм твоя майка, но искам да знаеш, че мога да бъда и твоя приятелка. Можеш да ми довериш всичко – твоите проблеми, притеснения и, разбира се, твоите щастливи моменти също. — каза Мери.
Евън кимна.
— Съжалявам, че скрих от теб, мамо. Държах дистанция, защото загубата на един родител беше толкова тежка. Не можех да си представя да загубя друг, затова реших да вдигна стените си. Сега знам, че не трябваше. Имам те и искам да мога да споделя всичко с теб. — призна той.
С тези думи Евън и Мери се прегърнаха. Когато и двамата бяха готови, те тръгнаха към къщата на Едуард, където тийнейджърът подаде на най-добрия си приятел чантата с пари.
— Надявам се това да помогне за плащането на операцията на баща ти, приятел. — каза той, прегръщайки приятеля си.
Едуард беше в шок, тъй като знаеше, че Евън не е богат. Всъщност той знаеше, че семейството им се бори, така че трябва да е отнело много работа на Евън, за да спечели толкова много пари.
— Не мога да взема това от теб, Евън. — каза Едуард, отказвайки да вземе чантата.
Евън обаче не би приел „не“ за отговор. Той настоя, като каза, че това е нещо, което трябва да направи, не само за Едуард, но и за покойния си баща.
— Правя нещо, което не можах да направя за собствения си баща. Дължа го на него. Моля, приеми ги и се надявам операцията на баща ти да мине добре. — каза той, преди да хване ръката на майка си и да се прибере вкъщи.
Два дни по-късно Евън и Мери бяха събудени рано сутринта от сондажен шум отвън.
— Поправяш ли нещо, мамо? – каза Евън замаяно, влизайки в стаята на майка си.
— Не съм, скъпи. Какво правят тези мъже, косят предния ни двор? — попита тя, гледайки през прозореца.
Решиха да слязат долу, за да видят каква е суматохата и бяха посрещнати от група мъже, включително Едуард и баща му.
— Г-н Адамс! Операцията ви мина ли? Защо не си почивате? — попита Мери, изненадана да види бащата на Едуард в двора им.
— Добро утро, Мери и Евън. — каза г-н Адамс с усмивка. — Исках да дойда тук и лично да ви благодаря за помощта. Едуард ми каза всичко. — разкри той.
Едуард погледна най-добрия си приятел, преди да го придърпа към себе си за прегръдка.
— Ти си най-смелият и мил човек, когото познавам; знаеш ли това, приятел? Толкова съм щастлив, че съм най-добрият ти приятел. — каза Едуард.
Евън се усмихна и го потупа по гърба.
— Всичко за хората, които обичам. — отговори той.
Преди да успеят да говорят още малко, Мери ги прекъсна.
— Съжалявам, но какво правят всички тези мъже в нашия двор? Не съм поръчвала ремонт. — попита тя.
— А, това. — засмя се г-н Адамс. — Е, виждате ли, моят лекар намери неинвазивен начин да излекува болестта ми. Вече нямам нужда от операция. Казах на приятелите си какво Евън направи за мен и всички те бяха шокирани и трогнати от неговия безкористен жест. — каза той започна.
— И така, решихме да похарчим всички пари, които събрах за моята операция, за да ремонтираме къщата ви. Платихме ремонта изцяло и тук останаха допълнителни 20 000 долара. Моля, бих искал да ги вземете. — обясни г-н Адамс.
Евън и Мери бяха изненадани от тяхната щедрост, но Мери трябваше да откаже.
— Ние не можем да приемем това. — каза тя.
— Евън работи много за тези пари, лельо Мери. Трябва да го приемеш. — настоя Едуард. — Освен това няма да си тръгнем, докато не го направиш. — пошегува се той.
— Когато имате нужда от помощ или някога имате проблеми, знаете на кого да се обадите. Ние винаги ще ви помогнем. — добави бащата на Едуард.
Евън и Мери нямаха друг избор, освен да приемат предоставената им помощ. И когато го направиха, Едуард и баща му ги придърпаха за прегръдка. Те влязоха в къщата, за да хапнат заедно вкусен домашно приготвен брънч, разменяйки истории за живота си.
Оттогава те винаги се грижат един за друг. Не само Евън и Едуард остават най-добри приятели, но Мери също започва приятелство с родителите на Едуард. Те посрещат Мери и Евън на празници и специални поводи, като гарантират, че винаги са обгрижвани дори без Дейв да е вече в живота им.
