Джулия Рийд забременява с близнаци след две години опити за деца, но радостта на съпруга й Арън е малко сдържана. Той има дъщеря Лиза от бившата си съпруга Мишел, която рядко го посещава. Тогава се случва нещо странно. Мишел започва редовно да оставя Лиза до къщата им и един ден жената просто изчезва.
Джулия седеше в хола, гледаше любимото си готварско предаване по TLC, докато галеше корема си и тайно преливаше от щастие при мисълта, че един ден ще приготвя всички тези деликатеси за децата си. Когато шоуто наближи края си, тя чу звънеца на вратата. Арън се върна у дома, но изглеждаше разстроен – много разстроен.
— Скъпи, какво има? — попита Джулия, когато той се свлече на дивана и свали вратовръзката си разочарован. — Нека позная, става въпрос за работа?
— Не, Джулия. Отново е Мишел. Не съм сигурен какво не е наред с нея. Тя води Лиза тук всеки уикенд и ние почти нямаме време за себе си. Искам да кажа… наистина искам да видя Лиза, но не мислиш ли, че става прекалено много за нас? Освен това виж как е отгледала Лиза! Това момиче е толкова грубо с теб през цялото време!
— Арън, не можем наистина да виним това момиченце. Тя е само на 6 години и трябва да е било трудно за нея да види как родителите й се разделят на толкова млада възраст.
— А, разбрах… Както и да е, Мишел иска Лиза да остане при нас за две седмици този път. Тя и нейните приятели отиват на почивка в чужбина. Искаше ми се да мога да кажа „не“, но не мога.
— Всичко е наред, Арън. Какъв е проблемът? Не ти ли е удобно?
— Не е за мен, скъпа. За теб става дума. Ще бъда на работа цял ден, а ти и Лиза не се разбирате. Ще бъде твърде много, за да се справиш.
Джулия седна до него и държеше ръката му в своята.
— Би било абсолютно добре за мен, Арън. Добре е тя да остане с нас две седмици. Знаеш ли, понякога децата имат нужда от време, за да се доверят на по-големите и особено когато си на 6 години, може да отнеме известно време, за да се разбирате с някой друг освен с родителите си, така че не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
— И ето защо те обичам все повече и повече всеки ден, Джулия. Ти си най-добрата съпруга и съм сигурен, че един ден ще бъдеш най-добрата майка! — Арън прегърна жена си, прошепвайки безброй благодарности.
През този уикенд малката Лиза дойде да живее при тях. Джулия отбеляза, че за разлика от преди Лиза изобщо не я притеснява. Тя седеше тихо в стаята си, тихо напускаше масата за вечеря след хранене и често се интересуваше от играчките си или четеше.
Джулия се опитваше да общува с нея от време на време, питайки я дали иска да пече бисквитки или да гледа филми с нея. Лиза не прояви голям интерес, но не се нахвърли върху нея, както в предишните пъти, когато крещеше:
— Ти не си ми майка! Стой далеч от мен! Мразя те!
Момиченцето растеше и ставаше все по-спокойно и зряло, осъзна Джулия, докато един ден не се случи нещо странно. Арън се прибра от работа пребледнял, сякаш е преживял нещо ужасяващо. Джулия вече беше нахранила Лиза и миеше чиниите, когато той влезе в хола.
Виждайки го разстроен, тя веднага се приближи до него.
— Какво стана, скъпи? Изглеждаш толкова нервен! — каза тя, загрижена.
Той се отпусна на дивана, заровил лице в ръцете си.
— Откъде изобщо да започна, Джулия? Мишел… Тя… тя няма да се върне за Лиза. Тя остави Лиза при нас. Тя я изостави.
Сърцето на Джулия падна на пода, когато чу това, и тя седна на дивана, стиснала корема си.
— Какво? Какво ще правим сега? — попита тя притеснена.
— Нямам представа, Джулия. Тя ми се обади и каза, че се омъжва и не иска Лиза да се присъединява. Така че да, тя всъщност няма да дойде да я вземе. Обадих й се след това, но няма смисъл. Отидох и до нейната къща… оказа се, че никога не се е върнала от своята „ваканция“. Нейният телефон също е недостъпен! Няма я.
— Знаех, че това ще се случи, Арън. Наскоро забелязах, че Лиза е необичайно мълчалива. И знаеш ли какво, докато подреждах куфара й преди два дни, открих някои документи, включително акта й за раждане. Бях на път да ти кажа, но просто ми се изплъзна от ума. Мишел може да е имала това предвид от дълго време и Лиза може да е подозирала нещо. Но преди всичко се притеснявам как да й съобщя новината. Тя обича Мишел толкова много!
— Какво казваш? — Очите на Арън бяха изпълнени с благодарност, докато той се взираше в нея. — Загрижен си за Лиза, а не за факта, че Мишел току-що я е зарязала? Искам да кажа, ти нямаш нищо против Лиза да живее с нас?
Джулия се засмя.
— Обичам децата, Арън. Знаеш това. Защо да имам нещо против да отгледам Лиза? Обичам я, точно като нашите близнаци! Бих била повече от щастлива да я задържа.
Арън не можа да сдържи сълзите си в този момент. Той прегърна Джулия и не спря да я хвали.
Внезапно подсмърчащ звук ги разсея. И двамата погледнаха към вратата, където стоеше Лиза, а сълзите се стичаха по бузите й като водопад.
— Мама ме напусна? Тя няма ли да се върне, татко? — попита тя с пречупен глас.
Арън обви ръце около нея и я утеши.
— Съжалявам за това, което направи Мишел, Лиза. Но татко няма да те изостави. Джулия също е тук. И двамата те обичаме.
— Но мама ми липсва! — каза унила Лиза. — Защо ме изостави, татко? Мразеше ли ме?
— Ни най-малко, скъпа! — Арън изтри сълзите й. — Тя е тази, която губи. Кой не иска хубава дъщеря като теб? Нали, Джулия? Не е ли красива Лиза?
— Най-красивата от всички! — Джулия й се усмихна. — Хайде, лягай си. Трябва да ставаш за училище, нали?
— Да, да тръгваме! — Арън заведе Лиза в стаята й, докато Джулия седеше в кухнята и се чудеше как ще утеши Лиза. Нямаше да е лесно, но тя реши да даде всичко от себе си. Тя се опита да разбере нещата, които Лиза харесва най-много и се опита да изгради връзка с нея. В началото беше трудно, но Лиза започна да я харесва.
Един ден Арън се върна от работа и намери Джулия на дивана в хола. Челото й беше напоено с пот и изглеждаше изтощена и болна. Лиза седеше до нея и галеше бебешката й подутина.
— О, Боже! Какво се случи, Джулия? — попита той притеснен.
Лиза се обърна и му се усмихна.
— Тате! Чувам бебетата да ритат! Мама ме научи как да слушам бебетата! Сега ще бъда голяма сестра!
Арън пусна служебната си чанта и погледна Джулия с насълзени очи.
— Бях забравила да си взема лекарствата, Арън. — разкри Джулия. — Чувствах се много зле…Лиза ми помогна. Тя ми помогна да легна и ми донесе вода. Знаеш ли, че също се обади на съседите ни, в случай че имам нужда от помощ. Тя е прекрасно момиче. Обичам дъщеря ни, Арън. Обичам Лиза!
— Съжалявам, че бях толкова груба преди, татко. Не трябваше да бъда лошо момиче. Сега знам, че Джулия е новата ми майка. Харесвам я. Тя е сладка и ми обеща, че никога няма да ме изостави. Искам да остана с вас двамата, татко. И да стана голяма сестра.
Арън я прегърна.
— О, ние също те обичаме, Лиза! И никога няма да си сама, нали? Ние сме едно щастливо семейство.
— Татко! — каза Лиза. — Мамо! Ние трябва да се прегърнем.
Арън й се засмя.
— Разбира се.
Двамата прегърнаха Джулия, която все още лежеше на дивана с отворени ръце. Арън и Джулия си размениха сърдечни погледи, облекчени, че Лиза ги е приела. Два месеца по-късно Джулия роди две момчета, а Лиза стана голяма сестра.
