Богат скъперник се подиграва на прислужницата си, когато тя го моли за бонус и си взема няколко дни почивка, за да види внука си, но съжалява, когато вижда разписките й.
Райън Джонсън беше успял и богат човек и се гордееше, че знае колко струва всеки цент и как да извлече добра печалба от всеки един долар.
Райън никога не купуваше нищо на пълна цена, ако можеше да получи отстъпка, а получаването на нещо безплатно – независимо какво беше то – беше дори по-добре. Що се отнася до даването на нещо, забравете! Райън беше стиснат и малодушен, за отчаяние на жена си.
Райън и съпругата му бяха женени от 30 години и толкова време Оливия Фентън работеше за тях. Оливия всеотдайно помагаше на съпругата на Райън Мег да отгледа трите им деца, чистеше и готвеше в продължение на три десетилетия, но така и не получи повишение.
Райън й даваше премия само по Коледа по настояване на жена си и щеше да се вбеси, ако знаеше, че Мег е допълвала мизерната заплата на Оливия от собствения си джоб зад гърба му.
Онзи следобед – беше събота – Райън току-що се беше върнал от седмичния си урок по тенис и беше в лошо настроение. Съпругата му влезе в кабинета му и каза:
— Скъпи, Оливия иска да говори с теб. Бъди мил!
Райън въздъхна. Той просто не беше в настроение, така че когато Оливия почука плахо на вратата му, той извика:
— Влизай! — Възрастната жена се усмихна плахо.
— Добър ден, г-н Джонсън. — каза тя. — Исках да ви попитам дали имате нещо против да си взема три дни почивка, за да видя внучето си във Флорида?
Райън изпита облекчение. За момент си помисли, че Оливия идва да го моли за повишение.
— Това ли е всичко? Разбира се. — каза той. — Сега, ако нямаш нищо против… — Той посочи към вратата, но Оливия остана на мястото си.
Пръстите й се сплетоха в престилката и тя се изчерви в алено.
— Г-н Джонсън, с вас съм от много време… И се чудех дали можете да ми дадете бонус? За почивката ми…
— Бонус за твоята ваканция? — попита язвително Райън. — Мислиш ли, че получавам бонус, за да отида на почивка?
Оливия събра смелост и отговори:
— Не, сър, но вие сте шефът!
— Човек би си помислил, че ще има ползи да бъда шеф, нали? — попита подигравателно Райън. — И така, кажи ми, Оливия, колко мислиш, че е добър бонус? Моля, помни, че живееш тук без наем и ядеш в къщата, освен това ще получиш бонус за Коледа!
Оливия изглеждаше объркана и заекна:
— Сър… не знам… Може би 20 долара? Не знам…
— 20 долара! — Райън извика. — Това са много пари, Оливия! Ето! — той извади щипката си за пари и извади една банкнота от двайсет долара от дебелата пачка пари, която носеше за ежедневни разходи.
Той бутна парите в ръката на Оливия и добави:
— Не забравяй да ми дадеш точен отчет за това как ще похарчиш този бонус, защото не мисля, че имаш нужда от него!
Оливия прехапа устни и премигна сълзите в очите си, но прие парите. Мег видя как Оливия изтича разплакана и влезе в офиса на Райън.
— Какво направи с Оливия, Райън? — попита тя.
— Нищо! — извика Райън, изглеждайки наранен. — Дори й дадох бонус!
— Ти даде на Оливия бонус? — Мег ахна невярващо: — Това е… Колко?
— 20 долара. — промърмори Райън.
— Моля? — каза Мег. — Сигурно съм те чула погрешно… 20 долара ли каза? Това е смешно, Райън Джонсън! Ти си скъперник, евтин скъперник и трябва да се срамуваш от себе си!
— Не виждам защо! — Райън извика отбранително. — С 20 долара можеш да направиш много!
— Наистина ли? — попита Мег. — Защо не се обадиш за пица и да видим какво ще ти вземат!
Сега беше ред на Райън да се изчерви.
— Това е различно! — извика той. — Това е… — Но Мег не се интересуваше от извиненията му. Тя просто се обърна и излезе, което беше много разстройващо за Райън, защото той обожаваше сладката си, щедра съпруга.
Райън се намръщи. Знаеше, че четири парчета пица струват 20 долара, така че може би е бил малко… стиснат?
— Има много неща, които можеш да купиш с 20 долара! — каза си той. През следващите няколко дни той откри, че отбелязва колко струват нещата и това го караше да се чувства все по-зле и по-зле.
След това Оливия се върна от посещението си при дъщеря си и внучката си и сияеше, споделяйки снимки с Мег и преливайки от истории за семейството си.
Тогава точно преди вечеря Оливия почука на вратата му.
— Господин Джонсън? — каза тя. — Донесох ви разписките, както поискахте.
Оливия влезе и постави малко парче хартия върху бюрото на Райън.
— Похарчих всичко разумно, г-н Джонсън. — каза тя.— За 5 долара купих рокля за внучката си, бонбони за 2 долара, платих 6 долара за автобусни билети, купих детски ботуши от гаражна разпродажба за 6 долара и за последният 1 долар й купих моливи за училище.
Райън усети как го залива вълна от срам. Оливия беше похарчила всеки цент от тези мизерни 20 долара, които той й беше дал безкористно и толкова мъдро, колкото могат само много бедните. Знаеше, че трябва да се поправи.
— Оливия. — каза той. — Ти си с нас от 30 години и мисля, че е време да получиш повишение, така че утроявам заплатата ти.
Оливия го гледаше с отворена уста.
— Чувствате ли се добре, г-н Джонсън? — попита тя разтревожено.
Райън я увери, че е в най-добро здраве и каза на Оливия, че като отплата за нейната преданост към децата му, той ще създаде доверителен фонд, който да плаща за образованието на внучката й.
