Днешната история разказва за богат мъж, който премахва всичките си седем деца от завещанието си и дава наследството си на една бездомна жена, която е спасила живота му.
“Как можеш да се отнасяш така с нас, татко? Как можеш да не ни оставиш дори една десета от имуществото?” Най-големият син на господин Арчибалд, Хари, е вбесен, когато господин Арчибалд обявява намеренията си за завещанието след погребението на госпожа Арчибалд. Всички деца бяха очаквали да получат дяловете от имуществото на баща си, но г-н Арчибалд меко казано ги беше изненадал.
“Както виждаш, сине. Така решихме с майка ти – обясни господин Арчибалд. “Тя очакваше от теб да можеш да си стъпиш на краката и се надявам да не я разочароваш”.
“Е, татко, щеше да е по-лесно, ако не ни изхвърляше от завещанието по този начин!” Андрей, най-малкият, заговори. “На кого мислиш, че ще дадеш цялото това наследство? Почти съм сигурен, че няма да го дариш за благотворителност. Тогава защо да не го дадеш на нас?”
“Виждате ли, момчета, нищо от това, което казвате, няма да ме убеди да променя решението си. Все още не съм решил кой ще бъде моят наследник. Но престанете да се тревожите за това, което няма да наследите, и се съсредоточете върху работата, която трябва да свършите, за да се погрижите за себе си и за бъдещето си” – посъветва господин Арчибалд.
“Да видим докъде ще те доведе глупавото ти решение, татко. Все още не мога да повярвам, че майка ми е подкрепила нещо толкова глупаво!” Хари изкрещя гневно на баща си. Останалите, които бяха също толкова недоволни от решението на баща си, му хвърлиха строг поглед, докато излизаха от стаята. След като си тръгнаха, господин Арчибалд осъзна, че решението му да изключи децата си от завещанието си сега има още по-голям смисъл.
Когато г-н Арчибалд пристигнал за първи път в Ню Йорк, той нямал нищо друго освен няколко цента в джоба си. Останал сирак на петгодишна възраст и нямало кой да се грижи за него, затова трябвало да се научи да бъде отговорен човек още в ранна възраст. Почти през целия си тийнейджърски живот работи на половин работен ден в ресторанти, магазини и навсякъде, където може да получи храна и пари.
Когато навършва 21 години, решава да опита да започне собствен бизнес. Тъй като не разбирал как се случват нещата, няколко пъти се провалял и от това не произлизало нищо. Всъщност изгубил повече, отколкото бил инвестирал, и трябвало да се върне на постоянната си работа. Но един ден най-накрая се получило. В ресторанта, в който работел, г-н Арчибалд се запознал с Роджър, който харесал бизнес идеята му за производство на устойчиви дрехи и решил да инвестира в нея.
През следващите няколко години марката за дрехи на г-н Арчибалд се разраства по-бързо, отколкото би могъл да си представи, а гребането на милиони е лесна задача. Няколко години по-късно той се запознава с Роуз, която идва в офиса му в търсене на работа. Тя беше вдовица и имаше четирима сина.
Г-н Арчибалд се влюбил в нея и двамата решили да се оженят. Година по-късно те били благословени с тризнаци и г-н Арчибалд имал всичко, което някога можел да иска от Бога.
Тъй като обаче нищо в живота не му е било лесно и е знаел какво означава истинска борба, той пожелал синовете му да се прочуят по същия начин, както той. В крайна сметка Роуз се съгласява с гледната точка на съпруга си, затова, когато пишат завещанието си, решават, че никое от децата им няма да получи наследство.
Но кой тогава щеше да бъде моят наследник? Искам да ги дам на някого, който ще ги оцени, а синовете ми, доколкото знам, никога не биха си направили труда да работят, ако имат всички тези пари!
Объркан от ситуацията, той се обадил на адвоката си, но дори той не могъл да измисли отговор, който да задоволи любопитството на г-н Арчибалд. Така че в крайна сметка господин Арчибалд седнал с лист хартия, опитвайки се да изброи имената на потенциалните наследници, но минали няколко часа, а в списъка не било добавено нито едно име.
Уморен от мислене, той реши да се разходи за кратко. О, Боже, как бих искал това да е лесно. Вече съм на 90 години. Преди да ме повикаш на небето след няколко години, искам да се освободя от тези материалистични отговорности. Моля те, помогни ми да намеря някой, който да бъде мой наследник – размишляваше той, докато излизаше от дома си.
Беше студена вечер и вече се стъмваше. След като направи няколко обиколки из парка, господин Арчибалд реши да спре в близкото кафене за малко кафе. Когато наближи сигнала на пешеходната пътека, той забеляза бездомна жена, която просеше милостиня.
Решил да се приближи до нея и да ѝ предложи пари, когато изведнъж се почувствал дезориентиран. Опитал се да говори, но не можел, а всичко около него сякаш се клатушкало.
Принудил се да седне на тротоара и успял да извади телефона си, но преди да успее да се обади за линейка, тъмнината го погълнала и той заспал дълбоко, преди да успее да издиша и дума.
Бездомната дама забелязала г-н Арчибалд и се втурнала да му помогне. Тя набрала номер 911 чрез телефона му и по-късно го придружила до болницата.
Когато г-н Арчибалд се събудил, тя вече била до леглото му. “Чувствате ли се вече по-добре? Лекарите казаха, че сте получили инсулт.” – попита тя, като му помогна бавно да се изправи.
Г-н Арчибалд кимна с глава и благодари на дамата за щедростта.
“Да се обадя ли на съпругата или децата ви и да им съобщя, че сте тук? Сигурно са притеснени – предложи тя.
Господин Арчибалд ѝ разказа, че съпругата му е починала тази година, и я помоли да се обади на децата му, но само някои от тях се отзоваха на обаждането, а тези, които го направиха, просто се поинтересуваха дали е добре и му казаха да се грижи за себе си.
Господин Арчибалд беше в болницата три дни, но нито едно от децата му не дойде да го види. Само онази бедна, бездомна жена идваше да го види всеки ден и се грижеше за него, докато го изпишат.
Смятайки, че това е знак от Бога, поради който я е срещнал, г-н Арчибалд решил да даде цялото си имущество на бедната жена. Той обаче искал да се увери, че не дава всичко на някого само защото му е спасил живота. Затова, за да се отплати за добрината ѝ, той я наел отначало като помощник и жената го впечатлила с трудолюбието и отдадеността си.
Така един ден г-н Арчибалд отишъл в кантората на адвоката си и прехвърлил всичките си активи на бедната жена от улицата, която била спасила живота му.
Жената не можела да повярва на очите си, когато получила наследството на г-н Арчибалд след смъртта му. Всеки уикенд тя отивала на гроба му и му благодаряла, че е бил толкова щедър човек към нея.
