Богата жена се ядосва, след като научава, че дъщеря ѝ споделя обяда си с просяк и неговите кучета. Не след дълго тя съжалява, че го е презряла, и променя мнението си.
Алисия е вбесена. Беше пристигнала точно навреме, за да вземе дъщеря си от училище, но Лия не беше сред децата, които се стичаха през входната врата. Вместо това тя видя своето мъничко момиченце от другата страна на улицата да споделя обяда си с просяк и двете му кучета.
Алисия не слезе от колата, а помоли шофьора да заведе Лия до автомобила. Малкото момиче знаеше, че се намира в ГОЛЯМА беда.
“Обяснявай!” Алисия изкрещя с пълно гърло, щом се прибраха у дома. “Какво си правила с един мръсен мъж и тези отвратителни кучета, Лия? Как може да си посмяла да направиш нещо подобно?”
“Мамо, аз… Те бяха толкова гладни и тъжни. Дадох им храна”, промълви момиченцето, избягвайки погледа на майка си.
“Гледай ме в очите, когато ти говоря, Лия!” – изкрещя Алисия и Лия бързо я погледна. “Няма да им помагаш отново. Разбираш ли това?”
“Мамо, но… но те бяха толкова тъжни, а аз също се натъжавам, когато съм гладнаһттр://….”
“ЛИЯ!” Алисия изкрещя. “НЕ ОЗНАЧАВА НЕ! Маслото и водата не се смесват! Ако искаш отново да помогнеш на този просяк, можеш да отидеш да останеш при него! Нима искаш да живееш на улицата и да останеш гладна?”
Момичето се уплаши и започна да плаче. “Съжалявам, мамо. Няма да го направя отново. Моля те, не ме оставяй на улицата.”
“Добре! А сега се върни в стаята си!” Алисия заповяда и Лия потегли към стаята си със сълзи на очи.
На следващия ден, когато Лия отишла на училище, тя отново видяла просяка и неговите кучета. Беше обещала на Алисия, че няма да споделя храната си с тях, но доброто ѝ сърце реши друго.
“Хей!” – каза тя, като се приближи до просяка. “Мама ми каза да не деля обяда си с вас, но аз не мога да го направя.”
“Няма страшно, малка госпожице”, каза просякът с добра усмивка. “Не е нужно да се противопоставяш на майка си.”
“Ти си ТАЗИ просякиня, нали? Какво си направил на моето момиче?” Алисия изкрещя.
“Не, не… не мога да те оставя гладна. Учителката ми казва, че трябва да помагаме на всички в нужда. Така че… аз имам план!” – изчурулика тя. Тя каза на просяка да я посрещне с кучетата си зад училището всеки ден и започна тайно да споделя обяда си с него.
Но един ден просякът чакал Лия, а тя не се появила. Той си помислил, че тя няма да дойде, затова се канел да си тръгне. Точно тогава едно от кучетата му прескочило улицата.
“Тед!” – извика просякът и се затича след кучето си. “Върни се, момче! Трябва да се върнем!”
Но кучето не се спря, докато не стигна до пейката, където Лия лежеше в безсъзнание. Раницата ѝ беше на земята, а телефонът ѝ беше до нея.
“О, малка госпожице!” – извика просякът. “Добре ли си? Моля, отворете си очите!” Но Лия не се събуждаше.
Просякът веднага набрал номер 911. За щастие телефонът на Лия нямал ключалка. Скоро след това момиченцето било откарано в болница, а просякът го придружил.
Той чакал пред стаята ѝ с надеждата, че тя ще се оправи. Изведнъж чул силен глас зад себе си.
“Къде е дъщеря ми? Какво стана с нея?”
Той се обърнал и видял една жена, която нахлула в болницата. Той предположи, че е майката на Лия, и добре, че беше прав.
“Не мога да повярвам на това!” – изкрещя тя с пълно гърло, докато се приближаваше към него. “Ти си ТОЗИ просяк, нали? Какво си направил на моето момиче? И о, Боже мой! Смърдиш!” – оплака се тя, държейки се за носа.
“Госпожо – каза учтиво просякът. “Аз… не съм я наранил. Тя беше…”
“О, млъкни! Твърде добре познавам хора като теб! Твърде мързеливи сте, за да работите, и искате да живеете от трудно спечелените пари на другите! Докторе! Къде е докторът?”
Алисия създаваше сцени в болницата и дори не искаше да изслуша служителите. Тогава от стаята на Алисия излезе един лекар и ѝ каза, че лае на грешното дърво.
“Това е болница, госпожо. Можете ли да намалите гласа си?” – каза й той доста твърдо. “Дъщеря ви е дошла в съзнание и се чувства добре. Случай на топлинен удар… Дъщеря ви беше докарана тук точно навреме и трябва да благодарите на този човек за това – добави той, посочвайки просяка.
“Да”, потвърди лекарят. “Той спаси живота на дъщеря ви.”
Алисия се разплака. Беше прекалено смутена, за да погледне дори просяка. “Съжалявам”, прошепна тя. “Аз… не знаех, че сте помогнали на дъщеря ми…”
“Всичко е наред, госпожо – каза просякът с любезна усмивка. “Радвам се, че дъщеря ви е добре. Мисля, че трябва да отидете да я видите. Сега ще си взема отпуск.”
“Благодаря ви”, каза тя, държейки ръцете му. “Съжалявам за това, което казах. Лия е важна за мен повече от всичко. Благодаря ти, че спаси живота ѝ.”
“Всичко е наред. Дъщеря ти има добро сърце и ми помогна много. Това беше най-малкото, което можех да направя за нея” – увери Алисия просякът, преди да си тръгне.
Но Алисия се чувстваше зле. Много зле. Тя беше толкова осъдителна, че не осъзнаваше, че зад мъжа с изтерзан външен вид се криеше някой мил и нуждаещ се. Алисия знаеше, че трябва да поправи грешката си.
На следващия ден просякът бил на обичайното си място, когато точно до него спряла кола. Лия слязла от колата и го прегърнала. “Вече можеш да живееш при нас! Мама каза, че можем да вземем и кучетата ти!”
“Здравей” – Алисия се появи зад Лия. “Съжалявам за начина, по който се отнесох с теб”, каза тя на просяка. “Чудех се дали искаш да работиш за нас. Исках да наема някой, който да кара Лия на училище всеки ден. Имам друг шофьор, но той не винаги е на разположение. Бих осигурила и жилището ти”.
Просякът имаше сълзи в очите си. “Благодаря ви”, каза той. “Ще направя всичко по силите си.”
Така просякът Фред и двете му кучета, Тед и Сам, получили дом и малък приятел, който ги обичал. Лия обичаше да прекарва времето си с него и кучетата му, ама Алисия си беше променила мнението. Тя се научи да уважава хората, независимо от техния произход и положение.