Антъни получава работа като чистач в офиса на успешна компания и е благодарен за това. Когато вижда собственичката на компанията, той веднага се влюбва в нея, но тя само му се присмива – докато един ден нямаше друг избор, освен да разчита на него.
Антъни Джеймс беше решителен човек, който не искаше нищо друго освен спокоен и доволен живот. Той винаги е искал да работи за една конкретна компания, така че когато попадна на свободна позиция за чистач в тази компания, той бързо кандидатства. Беше доволен, когато го повикаха за интервю и веднага го наеха.
В първия си работен ден той почистваше главното фоайе на сградата, когато през вратата влезе красива руса жена. Беше в пастелно розов блейзър и панталон, чисто бяла блуза и чифт високи обувки. Той беше хипнотизиран.
— Добро утро! — поздрави той. Когато Анастасия го видя в униформата му на чистач, тя свали слънчевите си очила, за да го погледне строго, преди да продължи покрай него.
— Какво става с нея? – попита той охранителя, след като тя влезе в асансьора с бодигарда и секретарката си.
— Ами тя е собственик на тази фирма. Тя не се смесва точно с хора като нас. Аз съм само охрана, а ти си само чистач. — обясни той. Антъни сви рамене, влюбен до уши в Анастасия.
На следващия ден той реши да почисти фоайето точно по същото време като вчера, за да може отново да се сблъска с Анастасия. Той го направи и този път дойде подготвен.
Когато Анастасия се канеше да влезе в асансьора, Антъни се приближи до нея.
— Цветя за вас, красива госпожо. — каза той и й подаде букет рози.
Хората около Анастасия не се притесняваха да прикрият смеха си. Тя взе букета, за да го разгледа, преди да го предаде на секретарката си.
— Престани да си губиш времето. — каза тя и скръсти ръце. — Никога няма да изляза с чистач като теб. — каза тя, преди вратите на асансьора да се затворят.
При това силен смях се разнесе от цялото фоайе. Толкова много хора чуха какво се бе случило току-що и Антъни се почувства унизен.
Но въпреки смущението той беше решен да опита още веднъж. И така, един ден, докато Анастасия беше на директорския етаж, той се приближи до нея и й подаде платно.
— Нарисувах това сам. Това е ваш портрет. Надявам се да ви хареса. — каза той.
Всички работещи на същия етаж видяха срещата.
— Е, не е ли решителен. — прошепна една секретарка на друга.
— Той отново се засрамва. — каза друг мъж, поклащайки глава.
Въпреки че чу как хората шепнат зад гърба му, Антъни се изправи пред Анастасия с усмивка, надявайки се, че тя ще приеме подаръка. За негова изненада тя го направи.
— Благодаря. — промърмори тя, взе платното и го даде на секретарката си. Антъни не можа да не се ухили. Той се обърна, все още усмихнат, след което се върна на работа.
Същия следобед той се върна на директорския етаж, за да почисти. Беше изненадан да види картината до боклука.
— Мислех, че я харесва. — въздъхна той, вдигайки картината, за да я вземе обратно у дома.
Чувствайки се победен, Антъни реши да се обади на своята добра приятелка от училище Алис. Надяваше се тя да му даде съвет какво да прави с Анастасия.
След няколко минути Алис пристигна в къщата му с вечеря за двамата.
— Цялата съм в уши. — каза тя.
— Ами, аз съм напълно влюбен в собственичката на фирмата, в която работя, но тя не иска да ми обърне внимание, защото съм чистач. Опитах да й подаря цветя, да й подаря картина, но всички те се озоваха в боклука. — обясни той.
Алис искаше да помогне на приятеля си и затова реши да му даде съвет.
— Знаеш ли, понякога тези жени не обичат да бъдат изненадвани с големи жестове, особено на работното място. Тя е главен изпълнителен директор на компанията и има репутация, която трябва да поддържа, така че да бъде сладка и обичана пред служителите си е нещо, което тя едва ли ще направи. — обясни Алис.
— Защо не й дадеш малко пространство и просто не намекваш тук и там за интереса си? Не е нужно да продължаваш да я обсипваш с подаръци, просто й покажи чистите си намерения. — добави тя.
Антъни осъзна, че Алис е права. Беше твърде агресивен в опитите си да впечатли Анастасия. На следващия ден той реши да опита различен подход.
Когато трябваше да изпразни боклука в офиса на Анастасия, той просто я поздрави.
— Добро утро. Тъкмо отивам да изхвърля боклука. Има ли още нещо, което да направя? — попита я той.
Анастасия го погледна и поклати глава.
— Добре, ако има нещо, от което се нуждаете, просто наберете линията за поддръжка и аз ще дойда. — усмихна се той, преди да излезе от стаята.
Анастасия не се обади, но това не го притесняваше. Той реши да се прибере след работа и просто да опита отново на следващия ден.
На излизане от сградата обаче видя Анастасия да носи кашон с тежки вещи до колата си, докато валеше дъжд. Той се втурна към нея и вдигна кутията от ръцете й.
— Нека ви помогна. — каза той.
Анастасия завъртя очи, но му позволи да вземе кутията. Тя отиде направо до колата и седна вътре, докато чакаше Антъни да натовари багажника. На път към колата обаче той се спъна и падна в локва. Сивата му униформа вече беше покрита с кал, когато той вдигна ръка, за да спаси кутията, която носеше.
Беше мокър и беше студено, така че се чудеше дали Анастасия желае да му направи услуга. След като натовари багажника, той попита Анастасия:
— Имате ли нещо против да ме оставите на следващата автобусна спирка? Доста силно вали. — каза той.
Анастасия го погледна с отвращение и вдигна прозореца, преди да потегли.
— Колко подло. — измърмори той разстроен на себе си.
Антъни се върна в офиса, за да смени изцапаните си дрехи. И вместо да се прибере, той отиде в бар и изпи разочарованието си. Докато беше там, той срещна няколко приятели от колежа, които след това уведомиха Алис какво прави.
След няколко минути тя пристигна и го завлече у дома.
— Какво не е наред, Антъни? Защо пиеш през седмицата? — попита го тя, докато го водеше към дома.
— Анастасия е толкова жестока. Помогнах й да пренесе тежка кутия до колата си, докато валеше, и се спънах и паднах в локва. Тя не направи нищо, освен да гледа. Попитах дали може да ме остави до автобусната спирка, но тя само ме погледна и потегли. — каза той.
— Съжалявам, Антъни. Ти заслужаваш нещо по-добро… — каза Алис, опитвайки се да утеши приятеля си.
На следващия ден Анастасия направи парти за служителите си в местен ресторант, след като те надхвърлиха квотата на компанията за месеца. Тя покани всички освен Антъни.
Той научи за партито, след като разбра, че всички отиват на едно и също място след работа. Реши да последва примера им, но да остане в кафене точно до ресторанта. Той поръча сандвич и чаша кафе за себе си, скицирайки в бележник, за да минава времето.
След няколко часа тя забеляза Анастасия да излиза от ресторанта, препъвайки се, пияна. Всички останали вече бяха напуснали, когато тя остана, за да поговори с двама мъже до бара.
Докато излизаше, двама мъже я бяха хванали за кръста, преструвайки се, че й помагат да излезе. Антъни можеше да я види как се опитва да ги отблъсне, само за да бъде държана по-здраво.
— Остави ме на мира! — тя се опита да каже.
— Не толкова бързо, госпожо, нощта е още млада. — каза един от мъжете, докато застанаха до нея от двете страни, за да се уверят, че тя не може да избяга. Анастасия едва ходеше, но двамата мъже я държаха на място, докато вървяха към тъмна уличка.
Разтревожен, Антъни бързо напусна кафенето и хукна към тях.
— Хей! Оставете я на мира. — каза той, сваляйки насила ръцете им от нея.
— Отдръпни се, човече. — каза един от мъжете, опитвайки се да отблъсне Антъни.
— Няма да се отдръпна. Ще извикам полиция, ако продължаваш да си агресивен. — закани се Антъни. Първоначално двамата мъже се подиграваха, докато Антъни не извади телефона си.
— Последен шанс — каза той, гледайки свирепо двамата мъже.
— Хайде, не можем да се върнем в затвора. Тя не си струва. — каза един от мъжете, преди двамата да избягат.
Анастасия се помъчи да разпознае Антъни. Когато най-накрая го направи, тя го помоли:
— Имам нужда да ме прибереш при теб. Ако баща ми ме види пияна, ще бъде много ядосан и разочарован. — каза тя.
Антъни я заведе до апартамента си, който беше само на една пресечка от мястото, където бяха. Когато тя вече не можеше да ходи, той я вдигна на ръце и я сложи на леглото си, а той легна на пода.
На следващия ден Анастасия се събуди и си замина без да каже сбогом или дори да остави благодарствена бележка. Беше изненадана да види колко хубав всъщност е апартаментът на Антъни. Беше малък, но спретнат и минималистичен, като перфектен ергенски дом.
Тя бързо резервира Uber, за да се прибере, преди баща й да забележи, че не е прекарала нощта в стаята си. Тя си взе бърз душ, закуси и се върна на работа, карайки една от многото си коли.
По време на шофиране тя си помисли за Антъни и колко решен беше той да се грижи за нея. Тя осъзна, че той е различен от другите мъже, които я искаха само заради парите й. Въпреки че можеше, Антъни не се възползва от нея.
И така, тя реши най-накрая да даде шанс на Антъни. Когато влезе в сградата, тя вече очакваше той да е там. Това, което не очакваше, беше, че той ще бъде с друга руса дама до входа.
— Хей, Антъни. — каза Анастасия, като се приближи към него. — Знам, че казах, че никога няма да бъда с чистач, но знаеш ли какво? Реших да опитам. Кой е това, между другото? Довел ли сестра си на работа? — каза тя и постави ръка на гърдите му.
В този момент Антъни се държеше за ръка с русата жена, с която беше.
— Не, това е моята приятелка, Алис. — каза той с усмивка на лицето.
— Докато ти беше заета да ми се смееш и да ме унижаваш, разбрах, че има един човек в живота ми, който събира парчетата всеки път. Алис винаги е била до мен. В момента, в който се събудих днес, осъзнах, че съм преследвал грешния човек през цялото време. Така че отидох направо до дома й, за да се извиня и да й кажа намеренията ми да бъда в живота й завинаги. — обясни той.
— Алис ме научи какво всъщност означава истинската любов. Разбира се, вие няма да го разберете, защото всичко, което ви интересува, са парите, марките и вашата репутация. — каза той.
— Тя е тук с мен, защото най-накрая подадох оставката си. Тръгвам си. — каза той, сочейки колата, която току-що излезе от служебния паркинг на офиса.
Очите на Анастасия се разшириха.
— Това е твоята кола? Как си я позволи със заплатата на чистач? — попита тя шокирана.
Антъни размаха ключовете на спортната кола.
— Аз съм програмист за малка ИТ компания. Плаща се доста добре. Честно казано, познавах те, преди да си намеря втора работа тук. Бях поразен, исках да ме опознаеш и исках по-бързо да ти купя огромен пръстен, който смятах, че заслужаваш. — каза той.
— Оказа се, че съм приковал очите си към грешната жена. Имам най-добрата с мен точно тук. — каза той. При това Алис вдигна ръка и показа големия диамантен пръстен на пръста си.
— Това е само обещаващият ми пръстен към нея. Нямам търпение най-накрая да мога да й взема годежния пръстен, който заслужава. За разлика от теб, тя е готова да стои до мен през добро и лошо, за да изчака този ден най-накрая да дойде. За нея няма значение колко съм имал или каква е работата ми. Тя ме харесва заради мен и аз чувствам същото към нея. — каза той, преди да излязат през вратата.
