Лиди Росенова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Кристина вижда бившата си съученичка Мия да сервира в местния ресторант и решава да ѝ се подиграе, че е много по-успешна. Въпреки че я боли, Миа се преструва, че е добре, и тогава масите се обръщат.
Кристина е израснала във Финикс, Аризона, и се връща там, след като завършва колеж в Ню Йорк. Тя печели позиция в известна маркетингова компания и си проправя път към върха. Но това било изключително стресиращо.
Не се беше срещала с никого от години, за да стане директор на маркетинговите проучвания. Но Кристина не разполагаше с време за себе си, дори и след повишението. Ето защо една вечер тя беше изморена до кости и спря в малък ресторант близо до офиса си за вечеря.
„Добър вечер. Казвам се Миа и ще бъда вашата сервитьорка за деня. Какво мога да ви донеса?“ – каза сервитьорката, когато дойде. Кристина вдигна поглед и разпозна жената като бивша съученичка от гимназията. Очите ѝ се разшириха.
„Миа? От гимназията „Хоризонт“? Аз съм Кристина! Спомняш ли си ме?“ – каза тя на Мия с усмивка.
„Уф, да. Приятно ми е да те видя. Мислех, че си се преместила в Ню Йорк, за да учиш в колеж – отвърна Мия безгрижно.
„Да, но се върнах преди години. Сега съм един от главните изпълнителни директори в една маркетингова фирма. Не е ли готино?“ Кристина се похвали малко.
„Поздравления. Трябва ли да ви дам малко време да разгледате менюто?“ Мия попита, тъй като нямаше време да си бъбри с бившата си съученичка.
„Разбира се. Благодаря!“ Кристина отговори. Тя наблюдаваше как Мия взима чинии от друга маса и ги отнася в кухнята. Ха! Аз съм толкова успешна, а тя е просто една сервитьорка, помисли си котешки Кристина. Тя махна на Миа и започна да поръчва вечерята си.
„И така, отдавна ли работиш тук?“ Кристина попита, преди да завърши поръчката си.
„Откакто завършихме училище. Има ли нещо друго, което да ви донеса?“ Мия отговори.
„О, Миа. Нямаш ли някаква амбиция? Ти изобщо ходила ли си в колеж? Планираш ли да работиш тук цял живот?“ Кристина се изсмя.
„Може би, не знам. Работата е добра и хората са приятни. Дали това ще е всичко за теб?“ Миа каза, връщайки се към работата. Разбира се, тя имаше амбиции и от години спестяваше, за да ги постигне. Но Кристина нямаше нужда да знае това.
„О, да. Бих искала да получа и пържени картофи. Благодаря ти – отвърна Кристина. Няколко минути по-късно Мия донесе поръчката ѝ и Кристина хапна доволно. Беше толкова доволна, че е видяла Мия. Повдигна й настроението, когато се похвали с успеха си.
Тя плати и помаха за довиждане на Миа, като обеща да се върне. Няколко дни по-късно Кристина поканила други свои приятелки от гимназията и ги завела в ресторанта. Миа отново била техен сервитьор.
Момичетата бяха тормозили Миа и други ученици още в училище, но на публично място бяха възрастни, затова се усмихваха в лицето на Миа и се подсмихваха, когато тя напускаше масата им.
„ОМГ! Ще умра, ако някой от училището ме види като сервитьорка. Толкова е срамно да се занимавам с това толкова години след училище. Нима няма никакъв срам?“ – издекламира едно от момичетата, Ерика.
„Знам. Поне се премести в друг град, за да не може никой да те разпознае. Но аз винаги съм знаела, че Мия няма да отиде никъде. Тя беше странното дете в ъгъла, което чете книги“ – усмихна се друго момиче, Рина.
„Тя няма нищо общо с Кристина тук. Тя е най-успешната от нас! Но, скъпа, следващия път трябва да ни поканиш на някое хубаво място!“ Ерика добави и всички се разсмяха.
Те не знаеха, че Мия чува всичко. Не бяха дискретни, но в това беше целият смисъл. Мия знаеше, че Кристина искаше те да са там, за да й се подиграват.
За разлика от тези момичета, семейството на Мия винаги е било бедно. Тя не можеше да си позволи да учи в четиригодишен университет и работеше, за да помага на родителите си, откакто беше на 15 години. Но тя посещаваше вечерни курсове в общинския колеж и завърши бизнес. Продължава да работи в ресторанта само защото спестява за своята цел – пекарна.
Кристина и момичетата си тръгнаха същата вечер. Всички били толкова заети, че повече не се върнали в ресторанта, а Мия се радвала.
Няколко месеца по-късно тя напуснала работата си. Наела място и отворила своя бизнес – „ Кулинарният готвач“. Приготвяла занаятчийски десерти с органични съставки, включително продукти без глутен, лактоза и захар, за да задоволи повечето от клиентите си. Продуктите ѝ се разпродавали почти всеки ден и година по-късно тя отворила втори обект.
Мия имаше невероятен усет за бизнеса и отлични умения за печене. След няколко години тя вече имала десет обекта в щата Аризона и искала да се разшири. Но това щеше да отнеме известно време.
Междувременно Мия обичаше да наема нови служители и се нуждаеше от нов мениджър на социалните медии. За нейна изненада Кристина влезе на интервюто. „Кристина? Това ли си ти?“ – попита тя учудено.
„Коя… о! Миа?“ Кристина осъзна с ужас.
„Да, днес ще ви интервюирам. Виждам автобиографията ви тук. Съжалявам, че не си спомням фамилията ви, затова не разбрах, че сте вие – обясни Миа.
„А, да. Ами… може би трябва да отида – поколеба се Кристина.
„Ти не искаш работата ли?“ Мия попита.
„Да, но аз…“
„Седни. Нека поговорим – настоя Мия. „Е, тук имаш впечатляващи пълномощия. Тази работа, честно казано, е огромна крачка надолу в сравнение с тях. Какво се случи?“
„Уволниха ме от предишната ми компания и никой друг не искаше да ме наеме“, разкрива Кристина.
„Защо?“
„Помниш ли Рина? Ами, тя се сближи много с шефа ми и съпругата му. Започна да има афера с него. Но когато я заплаших, че ще я разоблича, тя обърна нещата в своя полза. Рина ме обвини, че аз съм този, който се е впуснал в романса. Тя излъга съпругата на шефа ми. Това беше нещо огромно – обяснява Кристина.
„Това не изглежда честно – промълви Мия.
„Вярно? Е, уволниха ме, но това не беше достатъчно за съпругата на шефа ми. Семейството ѝ има тонове връзки. Тя ме наклевети пред всички. Никой не искаше да ме наеме заради нея. Сега имам нужда от тази работа. Но най-лошото е, че Рина все още е част от тази тълпа – презрително каза Кристина.
„Звучи точно като нещо, което Рина би направила. Не съм изненадана“, каза Мия.
„Да… ами, вероятно трябва да си тръгна. Няма да получа тази работа, нали?“ Кристина се зачуди безнадеждно.
„Защо не?“ Мия попита любопитно.
„Бях ужасна с теб преди години, когато работеше като сервитьорка. Всъщност аз работих като такава в онзи ресторант за известно време, но не бях добра в това. Но както и да е, бях и безумно котешка и хулиганска към теб… водех онези момичета, за да ти се подиграват. Това беше най-ниската ми точка – отбеляза срамежливо Кристина.
„Хммм…“ Мия се съгласи без думи.
„Можеш ли да ми простиш за това? За всичко, което казах и направих тогава? Няма да те виня, ако сега ми отвърнеш и се изсмееш. Но пак повтарям, аз наистина се нуждая от тази работа. Загубих всичко и не съм работила от месеци“ – помоли Кристина, почти разплакана.
„Кристина, аз не съм като Рина или някоя от онези приятелки, които си довела тогава. Не обичам да принизявам другите, за да издигам себе си. Харесва ми да помагам на хората. Мисля, че си талантлива. Можеш ли да се справиш с тази работа? Съгласен ли си с нашето предложение за заплата?“ Мия попита делово.
„Да!“ Кристина почти изкрещя.
„Добре, ще се видим в понеделник.“
Кристина започна да работи и да управлява социалните медии на The Cookie Cook. Тя спечели доверието на Миа и получи повече отговорности. В крайна сметка Миа я назначи за шеф на маркетинговите операции и те станаха близки приятелки.
Последно обновена на 19 септември 2024, 09:23 от Лиди Росенова