Една жена се усъмнява, че дъщеря ѝ се връща късно от училище с мръсни дрехи, и решава да я проследи. Пет години по-късно тя получава бележка за това как тази нейна постъпка е променила нечий живот завинаги.
Когато Шарън Баркър решава да отгледа дъщеря си Кати съвсем сама, тя знае, че нещата няма да са лесни за нея. Била е сирак без живи роднини, а съпругът ѝ Кийт, който се бил заклел да я обича до края на живота си, се оказал доста женкар, който спял с всички жени зад гърба ѝ.
В момента, в който Шарън открива, че е омъжена за измамник, тя не се поколебава да му се противопостави и да го изгони от дома им. Тя решава, че ще отгледа дъщеря си сама и не иска да бъде с неудачник като Кийт. Тя била независима жена и дала на 10-годишната Кати добро възпитание.
Така Кати израснала като мило и грижовно момиче, което би помогнало на всеки, който се нуждае от помощ. Шарън се чувствала горда, че въпреки че е самотна майка, е отгледала дъщеря си добре. Но представата ѝ се променя в деня, в който забелязва, че Кати започва да закъснява за училище…
“Парк?” Шарън попита подозрително. Този ден Кати се беше прибрала късно от училище и Шарън изпадна в недоумение, когато видя дъщеря си покрита с прах, а в косата ѝ имаше няколко сухи тревни клонки.
“Да, мамо. Отидох в един парк да играя с приятелите си и така дрехите ми се изцапаха. Първо ще отида да се преоблека”, отговори Кати и се усмихна, докато бързаше към стаята си.
По някаква причина Шарън не можеше да повярва, че Кати казва истината. Майките имат инстинкт, който веднага ги предупреждава дали детето им лъже, или не, и сърцето на Шарън се прокрадваше с подозрението, че Кати крие нещо от нея. И, както се оказа, тя беше права…
Три поредни дни Кати се връщала късно от училище и всеки ден униформата ѝ била мръсна и покрита с прах. Шарън работеше като лекар в болница и тъй като смяната ѝ беше през ден, тя беше помолила съседката им, госпожа Блейк, да се грижи за Кати, докато тя се прибере от работа.
Наскоро смяната ѝ беше преместена във вечерните часове, така че тя си тръгваше с Кати от вкъщи след обяд и точно тогава забеляза, че Кати закъснява от училище. Всеки път, когато я питаше защо закъснява, Кати даваше един и същ отговор, че играе с други деца, поради което дрехите ѝ често са мръсни.
Когато попитала за това госпожа Блейк, мислейки, че тя може да знае нещо, научила, че Кати никога не се е връщала късно от училище, когато тя се е грижила за нея. Това уплаши Шарън още повече, затова тя подаде молба за отпуск на следващия ден и реши да вземе Кати от училище. Когато обаче пристигнала там, научила, че Кати вече си е тръгнала.
“Да, госпожо Бейкър. Кати си тръгва веднага след края на учебните занятия. Има ли някакъв проблем?”
“О, не… аз… просто исках да я изненадам, затова реших да я взема днес”, излъга Шарън. “Благодаря ти.”
Когато обаче се прибрала вкъщи, Кати все още не била там. Тя започнала да се притеснява, защото проверила близките паркове и дори попитала някои от приятелите си, с които се запознала по време на уволнението, но те казали, че Кати си тръгва скоро след часовете и никога не ги е срещала след учебните часове. Къде е ходила? Замисля ли нещо нередно? Шарън беше притеснена.
Изведнъж входната врата се отвори и Кати влезе. “Кати!” Шарън извика разтревожена. “Къде беше? И каква е тази рана на коленете ти?”
“О, мамо….” Кати се поколеба. “Нищо. Просто се спънах, докато си играех с децата.”
“Скъпа, трябва да ми кажеш….” Шарън тъкмо беше започнала да говори, когато телефонът ѝ иззвъня. “Да, да, добре, ще дойда.”
За съжаление отпускът ѝ беше отменен поради спешен случай и шефът ѝ я беше помолил да се яви веднага в болницата. Тя не искаше да си тръгва и искаше да се изправи срещу Кати, но не можеше. Тя помоли госпожа Блейк да се грижи за нея, докато я няма, като я инструктира, че не бива да оставя Кати сама.
Въпреки това беше решила, че ще разбере къде ходи дъщеря ѝ всеки ден след училище, така че на следващия ден пристигна в училището половин час преди уволнението на Кати, за да я вземе. Малко след като училищният звънец удари за уволнение, тя забеляза Кати на училищната врата, но вместо да се прибере вкъщи, момичето избяга в съседната улица, успоредна на училището.
Шарън я последва мълчаливо, разтреперана от шока, че дъщеря ѝ е излъгала и вероятно е замислила нещо нередно, и се озова в стар изоставен гараж. Намираше се в отдалечен район и не се виждаше нито една жива душа. Шарън не можеше да продължи с колата си, затова я паркира и последва Кати вътре пеша.
Няколко секунди по-късно входната врата на гаража се отвори и Кати се усмихна, докато влизаше. “Кати! Спри точно там!” – извика тя, докато бързаше към гаража, преди вратата да се затвори.
Момичето се обърна и усмивката ѝ избледня. “Мамо?”
“Кати! Ти ми казаһ.” Шарън тъкмо беше започнала да говори, когато едно малко кученце дотича до нея и започна да лае. Тя се огледа в гаража и забеляза възрастна жена, която седеше на приглушена светлина, заобиколена от няколко кучета.
“Какво, по дяволите? Какво е това място? И коя сте вие?” – попита тя ужасена, притискайки Кати към себе си, докато възрастната жена се приближаваше. Тя беше слаба, слаба като пръчка и леко наведена.
“Вие ли сте майката на Кати?” – попита тя, а гласът ѝ трепереше.
“Защо ти пука?” Шарън избухна. “Стойте далеч от дъщеря ми! И не смейте да ни следвате!” – каза тя, като хвана Кати за ръка и се приготви да си тръгне. Но думите на жената я спряха. “Искам само да ви благодаря, госпожо Бейкър. Отгледали сте дъщеря си добре. Тя ми помогна, когато синовете ми не го направиха.”
Шарън спря и се обърна с недоумение. Жената ѝ се усмихна. “Благодарение на Кати съм жива, госпожо Бейкър. Ако нямате нищо против, можем ли да седнем и да поговорим? Не мога да стоя още дълго.”
“Да, мамо”, намеси се Кати. “Госпожа Грифит е сама. Никой не я харесва, но тя е много мила”.
Шарън все още беше объркана от ситуацията, но последва госпожа Грифит и докато седяха на една пейка, възрастната жена разказа цялата си история.
Оказало се, че синовете ѝ я изгонили от къщата след смъртта на съпруга ѝ, твърдейки, че не искат да се грижат за нея. Тя се скитала по улиците и търсела работа, но никой не я наемал на 90 години, затова започнала да проси, като молела минувачите за храна, пари и дрехи. Веднъж, докато се скитала по улиците, се сприятелила с майка куче и нейните кученца. Те я отвели в стария гараж, където живеели, и тя започнала да живее с тях.
Един ден среща Кати, докато проси храна на улицата. Всички я пренебрегвали, с изключение на Кати, която ѝ предложила училищен обяд. Един ден госпожа Грифит я заведе в гаража, защото искаше да види къде живее. Оттогава тя я посещаваше всеки ден след училище, като носеше храна от училищния стол за нея и кучетата.
“Но защо излъгахте, Кати?” Шарън попита загрижено. “Направила си толкова добро дело, като си помогнала на човек в нужда. Можеше да ми кажеш, скъпа.”
“Съжалявам, мамо”, извини се Кати. “Мислех, че ще се ядосаш. Но… можем ли да я вземем у дома? Моля те, моля те, и кучетата също, мамо, моля те?”
“Ummm….” Шарън се поколеба, като се усмихна. “Е, можем. Но ще трябва да ми обещаеш, че ще се грижиш добре за кучетата. Обещаваш ли?”
“Да, мамо! Благодаря ти!”
“Моля, елате с нас, госпожо Грифит. Не мога да ви помогна много, но аз и дъщеря ми живеем сами и ще се радваме да имаме вашата компания”.
Възрастната жена не можеше да спре да плаче. “Не знам как да ви се отблагодаря. Благодаря ви!”
Въпреки че госпожа Грифит каза, че няма да може да върне услугата на Шарън, в крайна сметка го направи. Пет години по-късно, когато починала, Шарън намерила бележка до леглото си. Госпожа Грифит я беше оставила под годежния си пръстен, за който винаги гордо бе твърдяла, че съпругът ѝ ѝ го е подарил на годишнината от сватбата им.
Шарън свали пръстена и извади бележката, за да я прочете.
Не мога да изразя колко много означавате и двамата за мен. Вие двамата се грижехте за мен като за мое семейство, когато нямах никого до себе си. Аз съм бедна жена и никога няма да мога да върна услугата, която и двамата направихте за мен, но в замяна на вашата доброта ви оставих нещо, което означава най-много за мен. Надявам се, че сте намерили годежния ми пръстен. Казах ви, че ми е подарен от съпруга ми, но никога не ви казах, че струва милиони.
Когато ми беше трудно, няколко пъти ми мина през ума мисълта да го продам. Но аз устоях и не го продадох, защото много обичах съпруга си. Това е античен пръстен, който бабата на съпруга ми му е подарила. Надявам се, че ще ви помогне винаги, когато имате нужда от финансова помощ. Грижете се добре за себе си и за прекрасните кучета.
Шарън благодари на госпожа Грифит в молитвите си, че е оставила най-любимото си притежание на нея и на дъщеря си, но така и не го продаде. Вместо това го подари на Кати преди сватбата ѝ и ѝ каза, че трябва да пази пръстена на сигурно място и да го предаде на следващото поколение като част от семейното им наследство
