Аманда e успешна бизнесдама, която не може да контролира гнева си, когато възрастна клиентка в нейния магазин за дрехи се държи „досадно“. Тя мъмри жената и я гони, без да осъзнава, че нещата ще се обърнат още на следващия ден.
Аманда сбърчи вежди, докато преливаше тримесечните отчети на магазина. Продажбите бяха намалели с разочароващи числа. Ако нещата не се подобрят, бизнесът й ще тръгне надолу.
Аманда затвори папката с трясък, завъртайки очи от разочарование, когато погледът й се насочи към входа на магазина за дрехи. Тя вече имаше лош ден и за да влоши нещата, видя бившия си съпруг и неговия адвокат да влизат през вратата…
— Какво, по дяволите, правиш тук, Дилън? Махай се! — попита тя ядосано, приближавайки се към тях.
— О, моля те, Аманда! Не ми показвай такова отношение! — каза Дилън безгрижно, оглеждайки магазина за дрехи в малкия мол. —Няма да искаш да си тръгваме, след като разбереш защо сме тук!
— Между другото. — засмя се той, — днес не виждам много клиенти, а? Кажи ми, ако се затрудняваш. Знаеш ли… ще купя нещо малко, за да ти помогна.
— Каквото и да се случи с мен или моя магазин, не е твоя работа, Дилън. — изръмжа тя, докато пристъпваше по-близо до него. — Не забравяй, че стоиш в моя имот и мога да те изгоня за нула време. Просто премини към същината! Какво правите тук?
Дилън се стегна и я погледна намръщено.
— Само жена като теб може да бъде толкова нагла след това, което си направила, Аманда. Но знаеш ли какво? Този път не можеш да се измъкнеш! — Очите на Дилън се отвориха твърде широко от вълнение.
— Ще те прекарам през ада. Но хей, не беше ли ти…моята сладка съпруга неотдавна? Как мога просто да те оставя да гниеш в затвора? — той се усмихна. — И така, дойдох тук, за да ти помогна. Считайте това посещение за акт на благотворителност.
— Бихте ли… извинете ме, госпожице .— клиентка потупа Аманда по рамото. — Мога ли да пробвам тази рокля в по-малък размер? Този размер би ми бил твърде голям.
— Аз не съм проклет продавач! — сопна се Аманда на възрастната жена. — Иди говори с някой от моите помощници! — После се обърна към Дилън. — Нямам нужда от твоята помощ. Разбра ли? Вън!
— Но… — жената отново прекъсна Аманда. — Не виждам никого наоколо. Бихте ли ми помогнали?
— Тогава си избери нещо, което ти става! Престани да ми лазиш по нервите! — Аманда се подсмихна и отново се обърна към Дилън.
— Сделка за признаване на вината? — предложи Дилън на Аманда. — Тук съм, за да ти предложа сделка, Аманда. Хайде, знаеш, че имаш нужда от нея! Ако ми предадеш собствеността върху този магазин, ще прекратя случая и ще можеш да излезеш свободна жена!
— О, вижте! Намерих това прекрасно облекло, скъпа, и е идеалният размер! Но е малко над бюджета ми. Получавам ли отстъпка за това? — Възрастната жена отново се приближи до Аманда, но тя не й обърна внимание.
— Полудял ли си, Дилън? — извика тя. — Когато се разведохме, аз вече ти дадох повече от половината от това, което притежавах. И ти имаш дързостта да искаш още? Ти и твоят вонящ адвокат вече не сте добре дошли! Махай се оттук!
Дилън стисна зъби и я погледна злобно.
— Добре тогава, по-добре бъди готова да се изправиш пред последствията от действията си, Аманда! — изсъска той. — Защото този път ще се погрижа да си го получиш! Да вървим, г-н Патинсън.
— Извинявам се, че отново ви прекъсвам, но не виждам никоя от вашите продавачки… Една от тях току-що каза, че отива на обяд. — каза жената на Аманда. — Предполагам, че няма да получа никакви отстъпки, нали?
Кръвта на Аманда кипеше, а по-възрастната жена не спираше да моли за помощ. Аманда не можа да сдържи гнева си и й грабна роклята.
— Не я пробвай! — сопна се тя. — Чуваш ли ме? Нямаш право да пробваш нищо тук!
— Но… — въздъхна възрастната жена. — Защо не мога?
— Защото ясно виждам, че си тук за безсмислено разглеждане на витрини! — изръмжа Аманда. — Госпожо, просто признайте, че нямате намерение да купувате нищо от моя магазин! И преди да съм загубил напълно самообладание…вън!
— Е, скъпи, изключително неучтиво от твоя страна да кажеш такова нещо. Ако знаех, че се отнасяш така с клиентите си, изобщо нямаше да дойда тук. — възкликна раздразнена жената.
— Перфектно! — Аманда се намръщи. — Защото мразя по-възрастни жени като теб да идват тук. Всичко, което правите…
— Спри се! — жената вдигна ръка, давайки знак на Аманда да спре да говори. — Няма да ти позволя да ми говориш така. Запази дрехите и отношението си за себе си.
— О! — изсмя се Аманда. — Какво ще правиш, ако не спра, а? Старици като теб ме карат да показвам една и съща рокля десет пъти, а накрая пак не я разпознавате, благодарение на слабата си памет! Е, какво ще кажеш да направя живота ти малко по-лесен?
— Никоя от роклите тук няма да стои добре на жена, която изглежда на 70 години. Послушай съвета ми и си избери ковчег вместо това! Обзалагам се, че това ще спести много проблеми на семейството ти!
Челюстта на жената се отвори.
— Не мога да повярвам, че някой може да бъде толкова безочливо обиден… — измърмори тя под носа си.
— Ще се погрижа да съжаляваш за това! — каза тя строго. — Ще се видим в съда, момиче!
Жената ядосано напусна магазина, а Аманда изсумтя разочаровано.
— О, Боже! Още една съдебна драма?
На следващия ден Аманда трябваше да се изправи пред Дилън в съда. Тя седеше с адвоката си, гледайки с отвращение бившия си съпруг. След това съдията влезе и Аманда стана, както и всички останали в съдебната зала.
Но когато погледът й беше привлечен от съдийския стол, очите й се разшириха от шок, а кръвта се отдръпна от лицето й.
— Това…това не може да бъде! О, Боже! — прошепна тя, държейки ръце на устата си в шок.
Очите на съдията срещнаха тези на Аманда и тя забеляза отвратеното изражение на лицето на възрастната жена. Аманда не можеше да повярва, че дамата, която беше обидила и наругала в магазина си предишния ден, сега седи на съдийския стол.
— Какво не е наред? — попита адвокатът на Аманда, като видя бледото й лице. — Не се притеснявайте, ние ще издигнем силна защита!
— Направих голяма грешка, Харисън. — тихо каза Аманда. — Тази дама… съдията… Помниш ли, че ти разказах за една досадна старица в магазина снощи?
— Не си направила това! — Харисън се паникьоса. — Ти луда ли си, Аманда? Ти каза на съдията да си избере ковчег!? Аманда, свършени сме!
— Спри да ме обвиняваш! — изръмжа тя, отклонявайки погледа си от неговия. — Не е като да знаех, че тя е съдията по този случай!
— Боже! Защо изобщо се съгласих да те защитавам?! — Харисън въздъхна и зарови лице в дланите си. — Сигурно ще получиш до 5 години затвор, а сега съм наистина безпомощен.
— Всичко, което можем да направим сега, е да се надяваме, че съдията няма да те помни… — каза той, като вдигна глава и се обърна към съдията. — И добре, неприятно ми е да го призная, но тя току-що те погледна. Тя ясно те разпознава и всичко свърши! Свършихме, Аманда! — той въздъхна.
Точно тогава гласът на съдия Малори отекна, разбивайки тишината в съда.
— Сега ще започнем процеса. — каза тя и сърцето на Аманда заби учестено.
Сега Аманда знаеше, че няма да й се размине това, което бе направила. Тя затвори очи и притисна длани към очите си в поражение, припомняйки си деня, в който всичко започна, деня, който съсипа живота й завинаги.
Преди месец: Съдбовният ден, който промени живота на Аманда…
Беше неделя. Аманда седеше на кухненския плот с дъщеря си Миа и гледаше как момичето се наслаждава на закуската.
— Мамо, обожавам твоите палачинки! — възкликна Миа, докато отхапваше голяма хапка. — Ти правиш най-добрите палачинки на света!
Аманда се усмихна нервно.
— Аз ли? — попита тя, обхващайки лицето на тийнейджърката. — Обичам те, Миа. Знаеш ли, толкова се радвам, че си тук с мен. Между другото. — тя направи пауза. — Как мина денят ти при баща ти вчера? Надявам се, че не беше зает с работа, както беше, когато беше с нас.
Миа завъртя очи и спря да яде.
— Мамо, моля те! Татко вече е такъв спортист! Знаеш ли, той си пусна брада и изглежда много смешно! И все забравя, че съм на 16 и вече не съм фен на Джъстин Бийбър! Все още има целия плейлист на Бийбър в колата си за мен!
— И… — Аманда потри длани и избягваше очите на дъщеря си. — Той има ли някой? — попита тя и посегна към една палачинка за себе си. — Знаеш, излиза ли с някого?
— Мамо, не мисля, че би искала да знаеш. — каза Миа, нарязвайки палачинката си. — Не си струва. Моля те.
— Миа! — Аманда погледна гневно момичето.
— Добре! — Миа остави вилицата си и погледна Аманда в очите. — Той излиза с Кейт, твоята най-добра приятелка. Видях ги заедно няколко пъти и татко ми каза, че са двойка. Но ме помоли да не ти казвам. И сега знам защо. Мамо! О, Боже мой! Какво правиш? Мамо, спри! — Миа ахна.
Аманда хвърли чинията си на пода, разби я на парчета и разпиля закуската навсякъде.
— Мамо… какво става с теб? Моля те, спри! — каза Миа, ужасена. Никога не беше виждала майка си толкова ядосана. Аманда продължаваше да хвърля разни неща и не спираше, колкото и Миа да се опитваше да я разубеди.
— Тази тъпачка! Тя спи с бившия ми съпруг зад гърба ми?! — Аманда изпищя, хвърляйки една ваза на пода. — Ще се погрижа да разбере къде й е мястото.
— Мамо, спри, моля те! — Миа плачеше, когато се приближи до майка си и я прегърна. — Мамо, моля те, остави ключовете на колата. Успокой се, мамо! Не прави глупости! Умолявам те!
— Отстъпи! — Аманда блъсна дъщеря си в гнева си. — Не ми казвай какво да правя, Миа! Това е между мен и Кейт!
— Мамо! — каза Миа през сълзи. — Моля те, изслушай ме! Мамо!
Но Аманда не беше в състояние да слуша когото и да било. Тя затръшна вратата след себе си и излезе от къщата. Отчаяна за отговори, Аманда отиде до къщата на Кейт в ярост, с една единствена цел в момента – да направи всичко, за да раздели Кейт и Дилън.
Когато спря пред къщата на Кейт, Аманда забеляза приятелката си в предния двор. Тя почти затръшна вратата на колата си, докато слизаше.
— Еха! — Аманда плесна с ръце, втренчена в Кейт с пронизващи очи. — Виж този блясък на лицето ти, Кейт! Обзалагам се, че спиш много добре тези дни. И така… колко добър е Дилън в леглото?
— Аманда! — Кейт работеше в градината и погледна нагоре. — Какво… какво каза? Какво правиш тук?
— Казах, че си разпусната жена, Кейт! Манипулативна разрушителка на семейства! — Аманда изръмжа и скръсти ръце. — Нещо лошо ли казах?
— Добре, Аманда, успокой се. — каза Кейт, докато сваляше градинските си ръкавици. — Грешиш напълно за това! Виж, щях да ти кажа…
— Какво чакаше тогава?! — ядосано попита Аманда. — Ако Миа не ми беше казала нищо, никога нямаше да разбера, че двамата сте заедно, Кейт!
— Виж, не ти казах, защото не исках да те разстройвам, Аманда. — каза Кейт, опитвайки се да хване ръцете на Аманда, но Аманда отстъпи назад.
— Да не си посмяла да се приближиш до мен! — изсъска тя.
— Добре, добре! Няма да се доближавам до теб. — каза Кейт. — Аз… забелязах колко си щастлива с живота си през последните няколко месеца, Аманда, и не сметнах за добра идея да ти разказвам за това. Ти беше спряла да посещаваш своя терапевт и беше готова да продължиш напред .Честно казано, това е първият път, когато те чувам да споменаваш Дилън през последните месеци. Повярвай ми. Не исках да те нараня!
— Какъв товар ми падна от сърцето! — Аманда се присмя, а очите й бликнаха със сълзи. — Не мога да повярвам, че най-добрата ми приятелка ме предаде!
— Виж, Аманда…ти си тази, която каза, че Дилън е глупак и че вече не го обичаш! Не застанах между вас двамата и се кълна, че никога не съм гледала Дилън по този начин, когато бяхте заедно…
— Каквото и да се е случило с теб и Дилън…не искам да говоря за това. Вие двамата прекратихте връзката си, защото не можехте да се понасяте. Той вече е свободен мъж, а аз съм свободна жена. Какво не е наред ако сега сме заедно?
— Спри! — извика Аманда с яркочервени очи. — Ти не знаеш абсолютно нищо за него! Наистина ли мислиш, че той те обича?
— Каквото и да кажеш, Аманда, няма да повлияе на чувствата ми към Дилън. Виж, обичам те като моя най-добра приятелка, но също така те познавам твърде добре, Аманда. — безпомощно призна Кейт. — Моля те, моля те. Не вземай глупави решения! Моля те!
— Колко дълго? — попита Аманда. — От колко време сте заедно?!
— Шест месеца. — каза Кейт.
— Еха! — Аманда се засмя саркастично. — О, скъпа, Кейт, трябва да кажа, че си истинска глупачка!
Аманда извади телефона си и показа на Кейт текстовите съобщения, които Дилън й беше изпращал. Дилън беше направил няколко ужасни, неприятни коментара за Кейт, наричайки я отчаяна жена, която продължава да търси богати мъже с дебели портфейли.
— Виж! Провери го сама! Не мога да повярвам, че си го избрала, Кейт! Човекът, който ти се подиграваше, сега ти признава любов? — изсмя се тя. — Искам да кажа, наистина? Можеше да имаш всеки!
— Остави телефона си, Аманда. — каза Кейт, избягвайки погледа й. — Това е достатъчно.
— Защо? Разлюби ли го, след като прочете тези текстове? Или сега ще ми кажеш, че всичко е било грешка и много съжаляваш? — ядосано попита Аманда.
— Виждала съм ги и преди. — каза Кейт. — Той ми показа съобщенията и призна грешката си. Вече знам всичко. Не падай толкова ниско.
Аманда загуби хладнокръвие, когато Кейт каза това.
— Не се притеснявай, Кейт; никой не може да падне по-ниско от теб! Ти постави изцяло нов стандарт! — сопна се тя и излезе от къщата на Кейт.
Аманда се върна у дома вечерта. Тя обикаляше града цял ден, опитвайки се да отклони мислите си от нещата, но беше безсмислено. Прилошаваше й всеки път, когато си представяше Кейт и Дилън да се целуват или да са в леглото заедно.
Но повече от чувството на отвращение от това, Аманда беше вбесена. Тя не можеше да смели факта, че съпругът й и най-добрата й приятелка са заедно сега. Бяха я предали, нарушили доверието й.
— Ставало ли е зад гърба ми? Дали Дилън ме лъжеше, когато ходеше на тези работни пътувания? Винаги ли е имало нещо между тях, но не съм го забелязвала?
Умът на Аманда беше измъчван от ужасни мисли, когато се върна у дома. Тя искаше да сложи край на връзката на Кейт и Дилън. Това щеше да възстанови реда в нейния свят. Затова тя реши да манипулира Миа да й помогне.
Кейт и Миа вечеряха тази вечер, но Миа не можа да се накара да яде, след като стана свидетел на насилственото поведение на майка си сутринта. Тя седеше на масата, неподвижна, втренчена в празното пространство.
— Миа! — Кейт извика и момичето трепна. — Защо не ядеш, скъпа? Обичаш пица!
— Не съм гладна. — Миа бутна чинията си и стана, за да си тръгне, но Аманда я спря.
— Ще съдя баща ти. — каза й Аманда. — И имам нужда от твоята помощ.
Миа беше шокирана от това, което майка й току-що каза. Искаше да я прекъсне, но не успя да каже нито дума.
— Помниш ли, баща ти те бутна преди година и ти си счупи ръката? — Аманда продължи небрежно. — Ще го осъдим за това, че те е наранил, и той ще отиде в затвора. Аз ще бъда ключовият свидетел по делото, а ти ще бъдеш жертва, Миа!
— Престани, мамо! — извика най-накрая Миа и се отдръпна крачка от майка си. — Ти си болна! Той ми е баща! Не ме е бутнал нарочно, мамо! Беше злополука! Чуваш ли се изобщо?
— Миа, моля те…
— Ти си се променила, мамо! — каза през сълзи Миа. — Сякаш не знам коя си… и ме е страх от теб! Можеш да направиш нещо лудо, за да нараниш мен, татко или дори Кейт! Спри, преди да е станало твърде късно, мамо! Предупреждавам те отново !
Миа се втурна горе в стаята си и затръшна вратата. Аманда се отпусна на дивана, заровила лице в дланите си. Животът й сякаш се разпадаше и тя не знаеше какво да прави. Дъщеря й не я разбра. Най-добрата й приятелка я беше предала. Какво беше направила, за да заслужи такъв ужасен живот?
Очите на Аманда се напълниха със сълзи, когато си спомни първите дни на брака си. Всичко беше толкова перфектно. Дилън беше прекрасен и грижовен съпруг и те бяха купили прекрасен дом в тих квартал, планирайки някой ден да отгледат там малко племе деца.
Тогава един ден те се скараха много и всичко се разпадна. Аманда не можеше да си спомни как започна кавгата, но тя разтегна връзката им до степен, в която всеки разговор се превърна в спор. Дилън най-накрая призна, че не може да издържи повече с нея, а Аманда най-накрая призна, че чувства същото към него.
Тя също се беше уморила от ежедневните им дрязги и двамата решиха, че разводът е най-добрият изход от потъващия кораб. Но по време на разделянето на активите Аманда остана само с един от трите магазина, които бе наследила след смъртта на баща си. Другите два отидоха при Дилън.
В деня, в който разбра, че губи почти всичко, Аманда все още бършеше сълзите си, казвайки си, че всичко ще бъде наред. Тя се изправи, за да се отправи към спалнята си, но вниманието й беше привлечено от плик на масата в хола под вестника.
Аманда се отпусна обратно на дивана, докато го вдигаше, за да го прочете, сълзите й не спираха.
Кейт и Дилън щяха да се женят. В плика имаше покана за сватба, адресирана до Миа.
Аманда нахлу в стаята на дъщеря си.
— Защо не знаех за това, Миа? — извика тя и хвърли сватбената покана на пода. — Дори не си направи труда да ми кажеш за това?
Очите на Миа бяха зачервени и подпухнали от плач, когато тя погледна нагоре.
— Татко ме покани… — каза тя тихо. — Но аз се страхувах от теб, затова не ти казах. Погледни лицето си, мамо! Точно от това се страхувах!
— Уау! Значи всички сте се обединили срещу мен, нали? Най-добрата ми приятелка с нож в гърба ми се омъжва за моя алчен бивш съпруг, дъщеря ми е поканена на сватбата им и аз съм последната която научава. И дъщеря ми смята, че не трябва да казва на майка си за сватбата, защото майка й е психо! — извика Аманда. — Не съм ли права, Миа?
— Добре, мамо! — изсъска Миа. — Ето какво си ти! Маниак! Всичко, за което мислиш, си ти! Сега, ако си свършила, моля, напусни стаята ми! Стига ми!
— Ще разбереш какво е чувството, когато си на мое място някой ден, Миа! Не мога да повярвам, че дори дъщеря ми ме предаде! — каза Аманда и се отдалечи.
Когато настъпи сватбеният ден на Дилън и Кейт, Аманда не беше на себе си. Тя изпи още една чаша вино, докато гледаше как дъщеря й се облича в зашеметяваща червена рокля за церемонията. Аманда вече беше изпила две бутилки и усещаше как главата й пулсира.
Тя обаче продължи, защото само така можеше да забрави предателството на Дилън и Кейт. Но няколко часа след като Миа излезе, друга идея осени Аманда.
В нейните очи тя не заслужаваше да пие вино и да се отвращава от самотата си, защото не беше направила нищо лошо. Неподходящите хора в живота й се женеха и празнуваха началото на нов живот.
— Те не заслужават щастие, докато аз съм оставена тук да бъда нещастна! — помисли си ядосано Аманда, а в съзнанието й зрееше план.
Тя хвърли чашата с вино настрана и тръгна към стаята си… за да се подготви за отмъщението си и да провали сватбата на Дилън и Кейт.
Когато Аманда пристигна, очите й се разшириха от ужас, когато видя красивата аранжировка в задния двор на Дилън. Цялата сватбена зала беше украсена с цветя и красиви светлини. А Дилън беше избрал специално лилии, които някога бяха любимите цветя на Аманда.
Тогава Аманда забеляза сияещата Кейт в булчинска рокля, която вървеше към Дилън. Лицето му грееше с огромна усмивка и той не откъсваше очи от Кейт. Да ги види заедно, накара Аманда да се свие.
— Наистина ли си мислят, че могат да бъдат щастливи, след като съсипаха живота ми? — възмути се тя.
Аманда измъкна огромния фойерверк от колата си и извика с пълен глас:
— Поздравления, измамници! Какво ще кажете да направим празника по-добър?
Аманда запали фитила и когато фойерверките избухнаха в зашеметяващо представление, сред гостите избухна хаос. Някой ритна ракетата, което я накара да се преобърне и да отприщи фойерверките на нивото на гостите.
— Аманда! Боже! Спри това нещо! — Дилън извика от олтара, но Аманда не го слушаше.
— Ти го заслужаваш, Дилън! Честита сватба! — изкрещя тя. — И на теб също, Кейт! Не ви ли харесва и на двамата?!
Сватбената палатка се запали и пламъците бързо се разпространиха към покрива на Дилън. Миа получи тежки изгаряния сред хаоса.
— Мамо! — Миа стресна Аманда, когато фойерверките най-накрая свършиха. — Виждаш ли това? А? — излая тя, сочейки изгорената си ръка. — Ти си луда! Абсолютно луда! Мразя те, мамо! Това е последният ден, в който ще ме видиш! Местя се при татко!
И усмивката на Аманда избледня, когато чу това. Този момент я накара да разбере, че е загубила всичките си близки. Нейният съпруг, най-добрата й приятелка, дъщеря си – всички.
Днес…
Аманда вдигна очи към съдията, приготвяйки се за всичко, което й беше отредено. Така или иначе тя нямаше голям избор.
Аманда беше на свидетелската скамейка и беше признала всичко. Присъдата щеше да бъде произнесена и Аманда беше готова да понесе последствията от действията си.
— Въз основа на изявлението на мис Хауърдс — обяви съдия Малори, изтръгвайки Аманда от мислите й. — Съдът стигна до решението, че мис Хауърдс е виновна.
— Присъдата — като взема предвид тежкото психологическо състояние на обвиняемата и трудните житейски обстоятелства, съдът осъжда мис Хауърдс на 250 часа обществено полезен труд и обезщетение за материални и морални щети на жертвата.
— Надявам се, че това ще послужи като урок за всеки, който не се колебае да прекрачи границите, за да си отмъсти. Поемането на закона в свои ръце само ще влоши нещата в живота ви. Вижте какво причинява на вашите близки. Отмъщението е невероятно късогледо. Никога не се лекува, като се счупи нещо. — завърши съдия Малори, гледайки Аманда.
Докато Аманда стоеше сама и гледаше как съдията си тръгва, тя нямаше как да не забележи фината усмивка на възрастната дама. Имаше доброта в последното изречение, което каза.
Няколко дни по-късно Аманда посети Дилън и Кейт. Когато Дилън се появи на вратата, той се отдръпна от нея.
— Боже, не! Не пак ти! — извика той, опитвайки се да затвори вратата, но Аманда го спря.
— Какво искаш? — попита той. — Виж, да ме убиеш тук би било ужасна идея, Аманда! Виждаш ли ги. — посочи той към камерите за наблюдение. — Имам ги навсякъде в дома си. Убиваш ме; отиваш в затвора! И се обзалагам, че просто не си струва!
Аманда въздъхна, отмествайки погледа си.
— Тук съм, за да се извиня и да ви дам сватбен подарък. Съжалявам за това, което направих. — каза тя.
Аманда връчи на Дилън плик, съдържащ пакет за меден месец. Тогава тя си тръгна завинаги от живота му и този на Кейт.
