Богат изпълнителен директор възразява срещу присъствието на семейство със скромни средства в луксозен гурме ресторант, но в крайна сметка научава ценен урок.
Джордан Скот имаше постоянна резервация в най-ексклузивния ресторант в Ню Йорк, Le Dauphin. Той вечеряше там поне два пъти седмично и обичаше атмосферата на ексклузивност толкова, колкото и вкусната храна.
Беше специално за него да влезе в притихналия ресторант само с дискретните звуци на сребро и кристал и тихото мърморене на разговор от изисканите гости. Беше рай и той го обичаше.
Една вечер Джордан щастливо преглеждаше менюто, когато идеалът му беше разбит. Нахлуха силни гласове, груби гласове, детски гласове! Той видя Ивон, любимата му сервитьорка, да придружава семейство до близката маса.
Семейство! Джордан рядко виждаше семейства в Le Dauphin. И то такова семейство! Джордан можеше да види, че Le Dauphin не беше обичайното им място. Родителите бяха на около 30 години и бяха облечени скромно, а двете деца бяха в ранна тийнейджърска възраст.
Ивон започна да обяснява менюто и специалитетите на главния готвач, когато майката я прекъсна:
— Съжалявам, всичко звучи толкова скъпо! Има ли нещо по-просто и достъпно в менюто?
— Искам хамбургер! — извика момчето и Джордан трепна. Хамбургер в Le Dauphin? Един от петте ресторанта в Ню Йорк с 5 звезди Мишлен? Беше немислимо.
Джордан се намеси.
— Искам да кажа! — започна той. — Ако искате евтино и калпаво, отсреща има скара, която е точно във вашия стил!
— Извинете ме? – попита бащата изчервявайки се. — На нас ли говорите?
— Да — каза Джордан арогантно. — Ако не можете нито да си позволите, нито да оцените вида на храната, която Le Dauphin сервира, по-добре да напуснете.
— Имаме пълното право да сме тук! — извика майката.
— Дали? Парите купуват права, — подсмихна се Джордан, — а вие изглеждате така, сякаш не можете да си позволите дори хлебни пръчици на спирка за камиони.
— Вижте. — каза бащата, очевидно опитвайки се да бъде спокоен, — всичко, което искаме, е да вечеряме тихо. Това е специален повод, празник…
— Ура! — извика подигравателно Джордан. — Идете да празнувате някъде другаде. Не виждате ли, че мястото ви не е тук?
Майката сложи ръка върху рамото на бащата.
— Виж, Джак, нека просто да тръгваме…
Бащата, Джак, погледна Джордан злобно.
— Не, Сали! Винаги си мечтала да вечеряш тук, а днес е твоят рожден ден. Пестихме за това и няма да си тръгнем.
Джордан се засмя.
— О, Боже! Трябваше да спестявате за това, сякаш е ваканция? Това е толкова… жалко!
Джак се изправи.
— Права си, Сали, по-добре да тръгваме, преди да направя нещо необмислено.
Точно тогава се намеси Ивон. Тя нежно сложи ръка на рамото на Джак.
— Моля, сър, седнете. Аз ще се погрижа за това. — Ивон отиде до масата на Джордан. — Г-н Скот — каза тя спокойно, — трябва да ви помоля да си тръгнете.
— Да си тръгна? Аз? Глупаво момиче. Забрави ли колко пари харча в този ресторант? Колко бакшиши ти оставям? — Джордан ахна.
— Не, сър, не съм, но това не ви дава право да обиждате други гости. — тихо каза Ивон.
— Обади се на мениджъра. — настоя Джордан и Ивон го направи. Високият елегантен господин изслуша спокойно яростната критика на Джордан относно клиентите от ниска класа, които развалят атмосферата, и искането на Ивон да си тръгне и кимна.
— О! — каза той. — Да, виждам, че наистина сте разстроен, г-н Скот…
Джордан хвърли победоносен поглед на Ивон.
— Искам тази жена да бъде уволнена! — извика той.
Мениджърът продължи:
— …и трябва да ви помоля да си тръгнете и да се върнете, когато сте в по-спокойно настроение.
— Какво? — извика Джордан. — Гониш ме? Ще унищожа репутацията на ресторанта ти! Имам власт, влияние, пари…
— Г-н Скот. — каза управителят спокойно, — Ако не си тръгнете сега, ще извикам полицията и ще накарам да бъдете отстранен. Като се замисля, вече нямате достъп до Le Dauphin за цял живот.
Пъшкайки и задъхан, Джордан напусна ресторанта. Управителят дойде до масата на семейството и се представи.
— Чух, мадам, — каза той на Сали, — че вечерята в Le Dauphin е една от мечтите ви и че днес е вашият рожден ден?
— Да. — каза Сали, изчервявайки се. — Гледах този ресторант във филм и винаги съм искала да бъда тук… — тя посочи елегантния декор, — Това е сбъдната мечта.
— В чест на рождения ви ден бихме искали да предложим на вас и вашето семейство специалитета на заведението. — Той намигна на момчето. — И мисля, че мога да помоля готвача да ни направи специален бургер и пържени картофки!
Докато се отдалечаваха от масата на семейството, Ивон каза на управителя:
— Съжалявам, сър, загубих ценен клиент и човек, който ще ни създава проблеми.
— Не, Ивон. — каза мениджърът, — Постъпихте правилно. Г-н Скот е неприятен човек и никакви пари не му дават правото да унижава хората около себе си.
— Преди всичко ние сме тук, за да служим на хората, да им дадем щастливо изживяване, спомен за перфектна храна – и това е, за което семейството дойде тук. Що се отнася до нас? Ние сме тук за нещо повече от това да правим пари – ние държим на човешкото и хуманно отношение.
Семейството имаше най-прекрасната вечеря някога и главният готвач дори успя да измисли прекрасна торта за рождения ден на Сали, пълна със свещи. Беше вълшебно, както трябва да бъде.
