Богат сноб решава да излее гнева си върху чистачката, след като се скарал с приятелката си, само за да открие, че жената е отдавна изгубената му сестра.
Рейчъл се събуди с ахване, инстинктивно осъзнавайки, че нещо не е наред. Отне й само няколко секунди, за да разпознае миризмата на нещо изгоряло; обаче, след внимателно изследване на всички стаи в апартамента си, тя осъзна, че миризмата не идва от нейната къща, а от следващата.
Апартаментът принадлежеше на Ела Шърли, алкохоличка, която току-що беше родила близнаци. Рейчъл беше чула жената да се кара с годеника си, който отказа да бъде с жена, която пие толкова много.
Тогава на Рейчъл й хрумна; скандалът беше преди дни и мъжът не се беше върнал, което означаваше, че Ела беше сама вкъщи.
— О, не. — каза Рейчъл, докато бързо ставаше от леглото и хукна към съседния апартамент.
Тя забеляза, че другите обитатели на комплекса все още не усещат миризмата, така че вдигна смут още щом излезе от апартамента си.
— Момчета! Събудете се! Има пожар!!! — изкрещя тя с пълно гърло.
Една по една вратите се отвориха с трясък и сънени, но будни наематели изскочиха да помогнат. Въпреки това, докато отворят солидната врата, огънят, започнал в кухнята, се беше разпространил в хола, където бяха Ела и нейните бебета.
Жената беше намерена мъртва от свръхдоза алкохол, а пламъците вече се бяха разпространили около нея и близнаците, които тя посрещна. Спасителите трябваше да действат бързо, тъй като едно от бебетата, момичето, вече беше ранено от горещите отломки. Рейчъл никога не можеше да забрави гледката.
По-късно същия ден годеникът на Ела и майка му дойдоха за децата; обаче, след като видяла белязаното момиченце, възрастната дама поискала да бъде изпратена в сиропиталище.
— Какво? — попита Рейчъл, шокирана от безсърдечния жест.
— Синът ми може да си позволи да вземе само едно и ние решихме кое. — каза жената важно, докато синът й Андрю Дженкинс стоеше тихо до нея и изглеждаше срамежлив.
Майка му, Лана Дженкинс, очевидно беше свикнала да му нарежда. Андрю се опита да каже, че и двете деца могат да дойдат, но Лана по някакъв начин го убеди да остави момичето, за да бъде отведено в сиропиталище, което обеща, че е страхотно и уютно. Рейчъл тъжно поклати глава, когато сделката приключи и това беше последното, което чу от семейството.
25 години по-късно баща и синът му посещават гробището, за да се поклонят на своите близки. Мъжът постави букет цветя на гроба на жена си, но не и на дъщеря си и каза няколко думи, преди да си тръгнат.
Вечерта бащата се присъедини към сина си и приятелката му в ресторант, за да отпразнуват поредната успешна победа в съда за сина си Джон, който беше учил за адвокат.
По време на празненството обаче между Джон и приятелката му Шърли избухна скандал, която бързо развали настроението му.
— Спри да си зяпаш телефона толкова много. — коментира горчиво Джон към Шърли по време на разговора с баща си.
— Ти си тук за мен, нали? Предпочитам да участваш в този разговор. — каза той.
— Но всичко, което вие, мъже, правите, е да говорите за политика, съдебни дела и престъпници, нищо, с което мога да се свържа. — каза тя, въртейки очи.
Отношението й хапеше Джон, но той знаеше, че не може да си го изкара върху нея. Това беше всичко, за което мислеше, когато една чистачка, която трябваше да прибере чиниите им, за да може да бъде сервирано последното ястие, по погрешка разля виното му, докато вършеше работата си.
— Непохватна глупачка. — каза той ядосано, като избърса изцапаните си ръкави. — За това ли ти плащат?
— Съжалявам, сър. — промълви чистачката иззад маската си.
Джон не можа да разгадае лицето й зад завесата от страх, която сякаш го прикриваше, и маската, която заглушаваше гласа й. Той започна да й се подиграва, когато тя изведнъж се изправи, свали маската и извика:
— Казаха, че съжалявам!
При вида на лицето й бащата на Джон направи двоен удар, както и приятелката му – чистачката изглеждаше точно като Джон. Бащата на Джон се приближи до нея, отметна косата от лицето й и видя белезите, потвърждаващи подозрението му.
— Нанси? — каза той.
— От къде ме познавате? — попита Нанси, шокирана, че непознат знае името й.
Вместо да й отговори, възрастният мъж се обърна към сина си и каза:
— Джон, това е сестра ти Нанси.
— Тате, не разбирам, Нанси е погребана до майка ни. — Баща му мълчеше. — Затова ли не поставяш цветя на гроба на Нанси? — попита Джон, когато нещата започнаха да се нареждат.
— Какво говорите всички? Ти си ми брат? Имам починала майка? Не, майка ми е вкъщи и е много болна, затова работя тази работа. — каза тя.
Нанси не разбираше какво става, но не можеше да отрече колко приличаше на Джон, когото наричаха брат й, така че избяга от ресторанта.
След нейното прибързано излизане бащата на Джон му призна всичко, разкривайки страхливото си минало и как майка му го е накарала да изостави сестра му.
Джон беше шокиран от всичко това, дотолкова, че отказа да каже и дума на баща си, докато не проследят Нанси.
По-късно те се срещнаха с Нанси и нейната осиновителка и Андрю поиска прошка. Джон беше въодушевен да разбере за сестра си, така че, за да я зарадва, той изпрати осиновителката й в най-добрата болница.
Жената претърпя операция и се възстанови напълно, а с течение на годините Нанси и семейството й задълбочиха връзката си, наваксвайки малко по малко всичко, което бяха пропуснали.
