Богат мъж, който гони малката си дъщеря, защото следва сърцето си, започва да съжалява за действията си, след като ужасна болест го затваря в старчески дом.
Франк винаги е искал дъщеря му, Ели, да бъде успешна като него. Той беше богат бизнесмен и искаше дъщеря му да последва стъпките му. Но Ели имаше нещо друго наум.
Младото момиче искаше да стане лекар и да помага на нуждаещите се. Тя искаше да стане като покойната си майка, която беше филантроп и служеше на хората.
Франк не беше доволен от това. Той не искаше да види как дъщеря му захвърля живота си, служейки на бедните и нуждаещите се, което доведе до огромен спор между тях и Франк в крайна сметка изгони Ели от къщата…
— Просто не съм предназначена за бизнес, татко! Искам да бъда като мама! Моля те, защо просто не можеш да ме подкрепиш? — помоли се Ели.
— Скъпа! — каза баща й възможно най-спокойно. — Няма да плащам за медицинско училище! Виждал съм майка ти да прекарва безброй дни и нощи с непознати, докато оставя живота си на заден план. Не знаех дали да плача, когато тя почина, защото не ми липсваше повече от обикновено! Ето какво ни причини нейната лудост да помага на хората!
— Татко! — каза Ели. — Моля те. Не се ли гордееш с мама? Знаеш колко брилянтна беше! Моля те, татко!
— Не! — строго отвърна Франк. — Няма да позволя историята да се повтори. Ако си толкова решена да следваш стъпките на майка си, свободна си да го направиш сама. Върни се при мен, когато станеш достатъчно мъдра, за да разбереш, че това не е начинът, по който животът работи.
Това беше последният път, когато Франк видя дъщеря си. След този спор Ели напусна къщата и прекъсна всички връзки с него.
Месеци наред Франк се опитваше да се свърже с нея, но всичко беше напразно. Ели я нямаше и той остана съвсем сам. Без семейство. Без любов. Без нищо.
През тези дни здравето на Франк започна да се влошава. Той се беше оставил, след като дъщеря му го напусна, и за съжаление вината беше негова. Беше я изгонил от къщата, защото не беше съгласен с нейния избор на кариера. Кой баща би направил това?
Удавен в самотата си, Франк стана по-слаб, по-блед и по-крехък. Той се обвиняваше, че е ужасен баща и скоро го сполетяха ужасни неща.
Години по-късно Франк загуби зрението си поради диабет. Някогашният висок, весел мъж сега се превърна в слаб старец, приведен над бастун. Той почти не обръщаше внимание на себе си, така че управлението на бизнеса беше изключено. Неговите бизнес партньори го посетиха един ден и му предложиха да се пенсионира.
— Последният от инвеститорите също се оттегли, Франк. Компанията… просто няма да върви и се страхуваме, че вече не можем да ти помогнем. Съжалявам. Предполагам, че е време да помислиш по-скоро за пенсионирането си отколкото да се опитваш да спасиш нещо, което вече се разпада.
Компанията на Франк беше на ръба на фалита. По-голямата част от работната сила беше напуснала, инвеститорите се бяха оттеглили и последният лъч надежда, бизнес партньорите на Франк — те също го напуснаха.
В този момент Франк взе решение, което го нарани много, но нямаше избор. Той реши да се премести в старчески дом, след като продаде къщата си, не подозирайки, че това ще го накара да пресече пътищата си с миналото си.
***
Един стар и слаб Франк седеше в инвалидна количка в градината на старческия дом и се наслаждаваше на сладкия аромат на цветята около него. Внезапно той беше разсеян от тих глас зад себе си.
— Г-н Лоусън, да се върнем в стаята ви. — каза той. — От днес ще бъда вашият нов гледач и е време за вашите лекарства.
Сърцето на Франк започна да бие, когато чу гласа. Имаше нещо много познато.
— Госпожице! — каза той. — Срещали ли сме се преди? Гласът ти… Чувал съм го и преди, вярвам.
— Е, много хора са ми казали това, г-н Лоусън. — отговори сестрата, бутайки инвалидната количка обратно в дома за възрастни хора. — Вероятно ви напомням за някой, когото сте ценяли много в живота си. Така ли е?
— Не знам дали това е възможно… — прошепна Франк на себе си. — Напомняш ми за… дъщеря ми!
Минаха седмици и месеци и този сладък глас стана най-добрият приятел на Франк. Той научи, че гледачката се казва Мери и че няма останало семейство.
— Винаги съм искала да служа на безпомощните. — каза тя на Франк един ден. — Исках да бъда там, за да обичам онези, които нямат семейства, поради което се заех с тази работа.
— Колко смешно. — помисли си Франк. — Ели беше точно като теб! Чудя се дали се справя добре… минаха години, а тя никога не се е свързвала с мен.
Горкият Франк. Нямаше представа какво му е подготвила съдбата. И така, Мери го изненада с торта за рождения му ден месец по-късно и отхапвайки първата хапка, усети, че сърцето му е спряло да бие. Сълзи бликнаха от очите му и той не можеше да ги спре.
— Боже! — каза той през сълзи. — Лъжеш! Ти лъжеше! О, не ти вярвам! Ти си Ели, нали? Ти си дъщеря ми! Само тя прави тази торта за рождения ми ден! Или знаеш нещо за нея? О , моля те, кажи ми, че я познаваш. През всичките тези години чаках да я прегърна веднъж и да й се извиня за това, което направих. Моля те, кажи ми, че я познаваш…
Франк плачеше от сърце като дете и след като видя стария си баща да плаче така, Ели не можеше повече да крие истината от него.
— Татко! — каза тя и го прегърна. — Да, аз съм. Простих ти, татко! Простих ти отдавна и съжалявам, че просто не бях до теб! Съжалявам! Когато те видях тук, нямах сърце да ти кажа, че съм Ели. Изглеждаше крехък, татко, и се страхувах, че ще ме намразиш, ако ти кажа коя съм… Обичам те, татко. Обичам те!
— Всичко е наред, скъпа! — каза Франк с пречупен глас. — О, мисля, че получих най-добрия подарък за рождения ден тази година. Жалко, че не виждам усмивката на лицето на дъщеря си! Съжалявам за това, което направих, скъпа. Научих се да ценя работата ти през всичките тези години. Не мисля, че можех да се справя през всичките тези години без помощта на гледачите. Трябваше да проявя повече разбиране. Толкова съжалявам…
След като проляха много сълзи и си казаха съжаления един на друг безброй пъти този ден, Ели и Франк се помириха. Но го чакаше друга изненада, за която той нямаше никаква представа.
Няколко дни по-късно Франк имаше малки посетители в старческия дом, които го прегръщаха и го наричаха „деди“. Пискливите им гласове изпълниха сърцето на Франк с щастие, което никога не бе предполагал.
— Мама ни каза, че си супергерой! — каза един от внуците му. — И тя каза, че ни обичаш много. Ние също те обичаме, деди!
