Един арогантен богаташ е накаран да промени мнението си, след като един ден се натъква на нещо неочаквано – той посещава магазин за хранителни стоки и открива, че синът му тийнейджър мие подовете.
Беше ужасен, ужасен ден, когато Адам, на 16 години, се върна у дома от училище. Той беше мокър от проливния дъжд този следобед, но въпреки неприязънта си към дъжда, Адам беше в добро настроение.
— Тези дрехи ще те разболеят, млади човече. Обади се на шофьора следващия път. — каза баща му Стив, когато младото момче влезе в къщата.
— Всичко е наред, татко. — каза Адам весело. — Срещнах един наистина добър човек в училище и той ми помогна днес… Дадох му чадъра си, защото той нямаше такъв.
— Помогни на себе си, преди да помогнеш на другите, Адам! — каза Стив. — Не оценявам, че се прибираш вкъщи по този начин!
— Спокойно, татко! Той се изправи срещу хулиганите, за да ми помогне. Това беше най-малкото, което можех да направя за него! Казва се Кевин. Той е добър човек.
Кевин — това име изглеждаше познато на Стив. Всъщност той знаеше точно кой може да бъде. И беше прав.
Стив научи, че Кевин е син на бившия му служител Патрик. Патрик беше уволнен от работа, след като се опита да открадне пари от компанията.
Стив беше ядосан, когато откри, че Кевин се опитва да се доближи до Адам, така че той предупреди Адам да стои далеч от него.
— Това момче те използва, Адам! — каза Стив. — Баща му работеше за мен. Той се опита да открадне пари и беше уволнен! Бях така любезен да не го предам на полицията, разбра ли? По-добре внимавай, момче!
— Татко. — възрази Адам. — Това няма нищо общо с Кевин. Не го обвинявам за това, което е направил баща му. Хайде! Това би било лудост!
— Сине! — каза баща му възможно най-спокойно. — Знаеш много малко за това как работи светът и нямаш представа как хората могат да те използват в своя полза. Дръж се на разстояние от сина на този човек! Това е всичко!
Но Адам не го направи. Въпреки предупрежденията на баща си да избягва Кевин, той остана приятел с него.
Един ден Адам покани Кевин на кино след училище, но Кевин отказа.
— Съжалявам, Адам, но не мога да дойда! — възкликна Кевин.
— Но защо? Беше толкова развълнуван, когато го обсъдихме за първи път!
— Не знам… Промених решението си, предполагам.
— Хей, пич, кажи ми, ако нещо те притеснява. Може би мога да помогна? — предложи Адам.
— Всъщност можеш. — каза Кевин. — Нека приключим като приятели, Адам. Не искам да бъда твой приятел. Съжалявам. — и Кевин си тръгна.
Адам не разбираше защо Кевин внезапно искаше да прекрати приятелството им, така че той пропусна филма този следобед и последва Кевин у дома.
— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш причината, Кевин! — Адам се изправи срещу него. — Бъди честен. Това има ли нещо общо с баща ми? Той идвал ли е да се срещне с теб?
Кевин въздъхна.
— Това има нещо общо с бащите и на двамата. По-добре е да стоиш настрана, Адам. Наистина.
— Страхотно, ще го направя, ако кажеш. — каза Адам. — Но само ако ми разкажеш историята зад всичко това. Виж, знам какво е направил баща ти в офиса на баща ми и…
— Ти не знаеш всичко. — каза Кевин. — Загубих майка си заради случилото се.
— Ти какво? — попита шокиран Адам.
Кевин кимна разплакан.
— Татко наистина имаше нужда от тези пари за операцията на мама. Тя имаше някакво сърдечно заболяване. Татко работеше допълнителни смени, но не можеше да си позволи необходимата сума, а ние нямахме застраховка. Така че той… виж, знам че беше грешка. Татко се опита да открадне пари за операцията на мама и беше хванат. Беше уволнен и сега се борим.
— Мама почина. Татко беше ранен при инцидент във фабриката, където работеше. И сега се нуждае от операция. В противен случай ще бъде в инвалидна количка до края на живота си. Но ние не можем да си позволим операцията и аз не знам какво да правя. Сега знаеш какво се е случило, така че, моля те, тръгни си! Татко се прибира от болницата днес… Не искам той да те вижда тук. Баща ти мрази моя баща, така че е по-добре, ако прекратим нашето приятелство. Съжалявам.
Адам тихо напусна къщата на Кевин, но не можеше да понесе да гледа приятеля си в беда. Той знаеше, че това, което бащата на Кевин е направил, е грешно, но трябваше да помогне на приятеля си, затова реши да събере пари тайно и да помогне на Патрик и Кевин.
Няколко дни по-късно Адам започна работа на непълен работен ден в магазин за хранителни стоки. Той работеше като чистач там, бършеше подовете и чистеше рафтовете и пътеките.
Вкъщи той не каза истината на никого. Всички мислеха, че е навън с приятелите си и играе баскетбол. Но лъжите имат начин да излязат наяве и Адам скоро щеше да има големи проблеми.
Когато Стив отиде един ден в магазин за хранителни стоки той беше шокиран да види сина си да мие подовете.
— Адам! — извика той ядосано. — Какво точно правиш тук? Защо чистиш подовете, за бога? Излъга ли за онова нещо с баскетбола?
— Татко? — заекна Адам. — Аз… просто се опитвах да помогна!
— По-добре ела с мен веднага!
Стив измъкна Адам от магазина за хранителни стоки до колата си и започна да му крещи.
— Тук ли тренираш баскетбол с въображаемите си приятели? — попита яростно той. — Какво става? Не мисля, че трябва да работиш тук, за да си плащаш разходите!
— Помагам на Кевин, татко! — каза Адам. — Баща му се нуждае от помощта ми, а аз… не искам да повтарям грешките ти!
Обърканият и ядосан Стив не разбра какво има предвид Адам, докато младото момче не сподели историята на Кевин.
— …и затова той се нуждае от помощта ми, татко. — каза Адам. — Баща му не може да ходи отново, ако не му бъде направена операция. Ние можем да му помогнем, татко, и ако изберем да не го правим, ще сгрешим от наша страна. Точно както баща му сгреши, когато се опита да открадни тези пари. Две грешки не правят едно правилно, татко. Искам да направя правилното нещо от моя страна!
След като изслуша зрелите думи на малкия си син, нещо вътре в Стив се промени. Той погледна Адам и осъзна, че е бил толкова погълнат от гнева си, че напълно е забравил, че първо е човек, а след това шеф.
— Прав си, Адам. — каза Стив, след като обмисли думите на сина си. — Благодаря, че ме накара да разбера, че съм сгрешил. Не е нужно да работиш тук. Имам идея да помогна на приятеля ти!
Този ден Адам и Стив посетиха къщата на Кевин и Адам му даде плик.
Първоначално Кевин не го прие. Всъщност той беше ядосан и се опита да прогони Адам и Стив от прага, но Патрик се намеси.
— Кевин, това не е начин да се държиш с гости! Съжалявам, Стив, влез…
Стив постави плика на масата в хола им и каза:
— Бях безсърдечен да не обмисля ситуацията ти, Патрик. Може би, ако бях по-внимателен, ти нямаше да направиш това, което направи, и нямаше да загубиш жена. Чувствам се зле и искам да направя това.
— Не си виновен, Стив. — каза Патрик. — Сгреших… каквото и да става, никога не трябваше да тръгвам по този път. И моля те, не предлагай това. Наистина съм добре.
Но Стив по някакъв начин убеди Патрик да приеме плика, който съдържаше пари за покриване на операцията, и настоя Патрик да направи операцията.
— Две грешки не правят едно правилно, Патрик. Синът ми ме научи на това! Нашите момчета вече не са деца! Мисля, че те разбират света по-добре, отколкото ние, когато бяхме на тяхната възраст!
И да, така беше. Така че оставяйки всичко зад гърба си, те отново станаха приятели. Най-добри приятели.
