Млад мъж, преследващ пари 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, случайно намира паметен предмет на покойния си баща в старо чекмедже. С разбито сърце той се отказва от успешния си бизнес и отваря приют за животни, за да изпълни желанието на баща си.
30-годишният Джейк Конър винаги е бил решен да бъде най-добрият в работата си. Той мразеше компромисите и се стремеше да бъде бизнесмен номер 1 в града. След смъртта на баща си, Пол Конър преди пет години, Джейк беше изцяло погълнат от семейния бизнес.
Семейство Конър бяха едни от най-утвърдените производители на кожа в Северен Тексас и Джейк последва стъпките на баща си, работейки упорито, за да поддържа успешната им империя на върха. Но в надпреварата си да направи повече пари ден и нощ, Джейк не успя да се наслади на най-щастливите моменти в живота…
— Не, мамо. Не мисля, че мога да успея. Моля, разрежи тортата и аз ще присъствам чрез видеообаждане, ако е възможно. Съжалявам! — каза той на майка си Едит на нейния 76-и рожден ден.
Джейк не можа да присъства на специалния ден на майка си, защото беше извън града, за да сключи важен експортен договор с клиент. В крайна сметка младият бизнесмен почти нямаше време за семейството си.
С всеки изминал ден Джейк таеше лудост да печели повече пари. След като баща му почина, той стана единственият наследник на тяхната компания, струваща 30 милиона долара. Той наследи огромно имение, няколко коли и много спестявания от баща си.
Но Джейк не беше доволен. Искаше да постигне повече от това, което беше постигнал баща му. В крайна сметка той започна да прекарва малко или никакво време със семейството си и винаги бързаше да спечели повече.
Дистанцираното отношение на Джейк съкруши майка му. Често й се искаше да поговори с него поне пет минути, но това така и не се случи. Джейк беше твърде зает и дори когато беше вкъщи, беше зает с телефонни разговори и видео срещи.
Един ден Джейк внезапно отмени всичките си други ангажименти, за да организира пищно парти след неотдавнашен успех. Едит беше развълнувана, защото видя златна възможност да говори със сина си и да го убеди да се ожени.
След като баща му почина, Джейк се раздели с приятелката си Емили. Отношенията им се провалиха заради манията му да прави повече пари.
Въпреки че Джейк не искаше да се жени след това, майка му искаше той да размисли, така че тя чакаше с нетърпение да говори с него след партито.
Но тази нощ съдбата имаше други планове.
Джейк беше зает да се грижи за няколко гости и почти забрави за майка си. Партито мина добре, а след като гостите си тръгнаха, той се сети за Едит.
— Мамо? Добре ли си? Мислех, че си на двора с приятелите си. — каза той. Но нямаше отговор от Едит, която седеше неподвижно в един фотьойл, отпуснала глава назад.
Когато Джейк се приближи до нея, той внезапно падна на пода в сълзи. Едит изглеждаше безжизнена и не дишаше. Джейк я закара бързо в болницата, нетърпелив да чуе облекчаваща новина. За съжаление лекарите разкриха, че Едит е починала от сърдечен удар.
Джейк беше разбит. Той съжаляваше, че не прекара време с майка си и не й даде възможност да говори с него.
Следващите няколко дни в живота на Джейк бяха мъчителни. Той отменя всичките си срещи, изолира се от външния свят и прекарва време в плач пред портретите на покойните си родители.
— Съжалявам, мамо…трябваше да бъда по-добър син. — отчаяно каза той една вечер.
Той отиде до склада, за да намери още стари снимки на родителите си. Не подозираше как ще намери там част от спомен, променящ живота му.
— Къде г-жа Кларк държи снимките? — Джейк измърмори. Икономката беше в отпуск, така че трябваше да търси сам портретите на родителите си.
Точно докато Джейк ровеше из прашните стари предмети в склада, той намери ученическото бюро на баща си.
— Бюрото на татко? Мислех, че мама го е дала на леля Беки… — измърмори той. Джейк нямаше представа, че е в склада толкова дълго.
С любопитство той отвори чекмеджетата, за да види дали има неща в тях. В последното чекмедже усети нещо като верига.
— Какво е това? — възкликна той и извади звънтящия предмет.
— Това е невероятно! — каза той, вдигайки стара каишка, която някога е принадлежала на любимото куче на баща му, Холи.
Преди две десетилетия, когато Джейк беше на 10 години, баща му беше довел у дома осиновено кученце от приют за животни в града. Той кръсти кученцето Холи. С течение на времето Холи се превърна в любим член на семейството, който стана част от всяко важно тържество.
— Как те забравих, Холи? — Джейк плачеше, стискайки каишката. — Моля те прости ми.
Той отиде до двора и седна пред малка гробница, която отбелязваше мястото за вечна почивка на Холи. Тогава той си спомни паметните думи на покойния си баща и се разплака.
— Не можете да спечелиш всички пари на света. Но можеш да спечелиш цялата любов, ако направиш нещо добро. — думите на г-н Конър отекнаха в ушите му.
Когато Холи почина, Джейк беше на 19. По това време баща му го помоли да даде обещание.
— Обещай ми, че ще се грижиш за приюта за животни, който ни даде Холи. Обещай ми. — каза баща му.
Въпреки че Джейк се беше заклел тогава, той не успя да спази обещанието си. Стремежите му надделяха над него и той просто забрави за това. Виждайки каишката на Холи, той реши да компенсира грешката си.
На следващия ден Джейк обяви, че се оттегля от своята компания и реши да печели от пасивния доход, който идваше от текущите му инвестиции.
Малко след това той купи приюта за животни, откъдето беше дошла Холи, и похарчи трудно спечелените си пари за хуманното отношение към животните там. В крайна сметка той продаде голямата си къща и построи ферма, където живееше с две кучета, които осинови от приюта.
Всеки път, когато косматите създания го заобикаляха, той усещаше благословията на баща си от небето. В крайна сметка той осъзна, че парите не са всичко на света и никога не съжаляваше, че се е оттеглил от напрегнатия си живот.
