Бездомник се сблъсква с плачещо изгубено момиченце на улицата и се приближава, за да й помогне. Той ходи от врата на врата и търси родителите й, но когато всичките му опити се провалят, той поема голям риск, който му носи втори шанс в живота.
Понякога животът ни дава втори шанс, или дори два, и това, което правим с него, е това, което има значение. Историята на един бездомник е доказателство за това как тези втори шансове имат силата и магията да превръщат лошите дни в добри.
Джонатан живееше на улицата, след като загуби единствения си дом при катастрофално наводнение преди 15 години. Той загуби самата си вяра в живота, камо ли способността да мечтае да получи втори шанс да подобри условията си на живот.
Един ден той избяга от полицията и ядосана тълпа хора, след като отчаяно открадна плод от магазин. Джонатан се скри зад една стена и беше привлечен към малко момиченце, заседнало само по средата на пътя. Изглеждаше изгубена и плачеше…
Джонатан реши да я игнорира в началото. Но момичето хленчеше и той не можеше просто да си тръгне. Събра смелост, пъхна плода в джоба на палтото си и се приближи до нея.
— Хей… Какво правиш сама тук? Къде е майка ти?
Джонатан се огледа, за да се увери, че никой не го гледа. Той вече имаше труден ден с полицаи, които го търсеха и беше уплашен.
Момичето беше ужасено. Разтривайки очи, тя каза:
— Искам да отида при мама и татко. Моля те, заведи ме у дома…
— Мммм…Как дойде тук? И как се казваш? — попита Джонатан, изглеждайки притеснен.
— Казвам се Ашли. Играех си с котката си. Тя избяга, а аз хукнах след нея. Обърнах се, за да се прибера, но не помня пътя.
Джонатан се огледа и разбра, че стоят на кръстовище. Имаше три пътя и Ашли не можеше да си спомни кой път води до нейния квартал.
Той не можеше да остави момичето само така и в същото време не искаше да я заведе в полицейското управление, тъй като това щеше да му създаде още повече проблеми.
След кратък размисъл Джонатан реши сам да помогне на момичето. Водеше я от врата на врата в различните квартали, търсейки родителите ѝ. Но не беше толкова лесно.
Времето изтичаше и Джонатан трябваше да намери родителите на Ашли преди залез слънце. Почука на всяка врата, но без успех. Той разбра, че момичето ще е гладно и й даде плодовете, които беше откраднал тази сутрин. Това беше всичко, което имаше за вечеря.
Времето бавно се влошаваше, затова той свали палтото си и го уви около нея, за да й е топло. Джонатан направи всичко възможно, за да намери родителите й, но не успя.
Момичето отново започна да плаче, а Джонатан изглеждаше безпомощен. Той не можеше да си позволи да остави детето да нощува с него на улицата, затова взе своеволно решение. Въпреки че знаеше, че ще бъде арестуван за кражба, той смело се запътил към местното полицейско управление с момичето, молейки за помощ, за да намери родителите й.
— Арестувайте го! — заповяда началникът. Джонатан беше поставен зад решетките, но той беше загрижен само за Ашли.
— Сър, моля ви, помогнете й да намери родителите си. — помоли той.
Полицаите разпитаха Ашли за нейния адрес. Провериха за сигнал за изчезнало лице, но не откриха. По-късно им се обадиха от друго полицейско управление в същия град за двойка, която е подала сигнал за изчезнало дете.
— Момичето Ашли ли се казва, полицай? — попита инспекторът.
— Да, казва се Ашли и е на 5 години. — отговори полицаят.
Момичето веднага беше отведено при родителите си и Джонатан въздъхна облекчено в затвора. Беше щастлив, че Ашли най-после се прибра вкъщи, жива и здрава.
Той очакваше дълга присъда за кражба. Но на следващия ден стана свидетел как наистина се случват чудесата, когато двама непознати дойдоха за него с променяща живота новина.
— Здравейте, инспекторе… Аз съм Алекс. — каза мъж, облечен в скъпи дрехи. — Дойдох тук, за да спася този човек.
Джонатан не можеше да повярва на очите си, когато Алекс посочи към него…
— Платихме глобата в съда. Ето документите. Моля, изпратете го с нас. — добави той.
Миг по-късно Джонатан беше изведен. Той не разбираше какво се случва, докато двойката не предложи награда, която щеше да преобърне живота му с главата надолу и щеше да предотврати всичките му нещастия.
— Здравейте, аз съм Алекс, бащата на Ашли, а това е жена ми, Саманта.
— Джонатан…
— Дъщеря ми ми каза за вас снощи. Много съм ви благодарна, че й помогнахте вчера. Не можем да си представим какво щеше да се случи с нея, ако не бяхте я намерил. Благодаря ви много! — каза Саманта.
Джонатан беше поразен от тяхната благодарност. Той им благодари, че са го спасили, когато разкриха нова изненада.
— Имаме малък апартамент, който искаме да дадем под наем. Можете да останете там безплатно. — предложи Алекс, предизвиквайки сълзи от радост у Джонатан.
— О, Боже… Наистина ли? — извика той.
— Да, знам, че това е нищо в сравнение с вашата помощ. Но моля, приемете я.
Ако това не беше достатъчно, Алекс също предложи на Джонатан работа като охранител с прилична заплата.
— Много ви благодаря! Не знам как да ви се отплатя за вашата добрина. — изхлипа Джонатан.
— Не е нужно да ни се отплащате! Заслужихте го с бързото си мислене. — каза Саманта.
Джонатан с радост прие предложението и се премести да живее при любезното семейство. Този ден надеждата му беше възстановена и той започна да вярва в чудеса. Джонатан, бездомник, който проклинаше съдбата си, спечели втори шанс в живота, който го възнагради с по-добри дни и дом, благодарение на своята доброта и безкористност.
