Ричард се влюбва в богата жена и дарява последните си 7 долара, за да ѝ помогне. Но какво бъдеще ще имат, когато той е просто бездомник?
Анджела и съпругът ѝ Едуард управляват заедно бизнес в Орландо, Флорида. Анджела била ръководител на маркетинговия екип и бизнесът им процъфтявал.
Всичко обаче се разпада в един съдбовен ден, когато тя открива, че той ѝ изневерява. Анджела се конфронтира директно с Едуард, но мъжът не се засрами и вместо това я изхвърли от компанията, оставяйки я в несъстоятелност.
Загубила всичко, с изключение на жилището, което за щастие е регистрирано на нейно име, един ден Анджела се разхожда по улиците и размишлява накъде ще я отведе животът, когато пресича пътя си с бездомник на име Ричард.
Той бил беден художник, който се стремял да стане известен живописец, въпреки че досега единствените места, където излагал изкуството си, били или малки закусвални, които не можели да си позволят грандиозна изложба, или улиците, където седял всеки ден и търсел някой, готов да плати справедлива цена за творбите му.
Явно късметът не е бил на негова страна през всичките тези години и той едва се е издържал с парите, които е изкарвал от работата си.
Една вечер Ричард подреждаше картините си за продажба, когато вниманието му бе привлечено от жена, пресичаща улицата. Изглеждаше на около трийсет години и по външния ѝ вид личеше, че е доста заможна.
Затова Ричард, който трепереше от студ и търсеше някой, който да купи една от картините му, за да може да си позволи да хапне, реши да се приближи до нея. “Извинете, госпожо, може ли да си купите нещо от моята сергия? Отдавна не съм ял и ще бъде много любезно, ако ми помогнете.”
Той забеляза яркочервените очи на жената, когато тя вдигна поглед. Изглеждаше разстроена, а подпухналостта под очите ѝ подсказваше, че е плакала много. “Съжалявам, но не мога да ви помогна. Всичко е приключило…” Тя избухна в плач.
Ричард разсъди, че може би й се е случило нещо ужасно. Затова нежно попита: “Може ли да седна тук, ако нямате нищо против? Знам, че това не е моя работа, но може би ако поговорим за това, ще се почувствате по-добре?”
Жената, с разплакани очи, го погледна и най-накрая кимна. Двамата седяха така известно време, но жената продължаваше да ридае неудържимо. Накрая Ричард нарушил мълчанието. “Е, няма страшно, ако не искате да говорим за това, но ако нямате нищо против, мога ли да ви прегърна?
Жената го погледна за миг, озадачена от реакцията му, преди да го прегърне топло.
“Не знам как да изразя колко ужасен беше този ден за мен. Днес е 30-ият ми рожден ден и се чувствам така, сякаш целият ми живот се срина около мен” – проплака тя. “Съпругът ми има афера с най-добрата ми приятелка, а аз загубих работата си. Благодарение на него съм технически фалирала и сега имам само една къща, в която да живея без никого”.
“Всичко ще бъде наред”, увери я Ричард. “Сигурен съм, че ще измислиш нещо. Всъщност, просто почакай тук”, каза той, докато се втурваше към сергията си, където беше поставил картините си. Извади последните си 7 долара спестявания и ѝ ги подаде. “Знам, че това не са много пари, но се надявам да помогнат”. В този момент тя не можеше да се пребори със сълзите си.
“Не мога да ти взема това”, каза тя и избърса сълзите си. “Въпреки това благодаря, че бяхте толкова щедри и ме изслушахте, вече се чувствам по-добре. Ще се погрижа да си стъпя на краката и да започна отново да работя. Между другото, аз съм Анджела-Анджела Матюс”.
“Приятно ми е да се запознаем, Анджела”, каза Ричард. “Аз съм Ричард Смит. Искате ли да разгледате картините ми?”
Това беше първата среща на Анджела и Ричард, но скоро след това тя стана обичайна. Анджела често обикаляше улиците, където Ричард поставяше своите павилиони за картини, а понякога вечер се срещаха в някое кафене и си говореха за всичко, което им идваше наум: за дните им, за картините му и, разбира се, за себе си.
Скоро Анджела си намира работа в издателство и с нейна помощ Ричард се запознава с човек, който му дава огромна поръчка за картините му. Меко казано, Ричард е на седмото небе от щастие, докато собствениците не затварят мястото, където е рисувал, и не изхвърлят вещите му на улицата.
Същата вечер, когато Анджела се връщала от работа, тя намерила Ричард да седи съсипан на сергията си. “Какво става, Ричард? Не трябваше ли да работиш за договора си”, попита тя разтревожено.
“Вече нямам къде да живея, Анджела”, проплака Ричард. “Съхранявах всичките си принадлежности за рисуване и произведения на изкуството в един стар, изоставен склад. Но когато отидох там днес, всичко беше на улицата. Всичко беше разрушено.”
“Ако това е проблемът, защо просто не останеш в моя дом?” Анджела предложи. “Така или иначе, аз живея сам, така че няма да е проблем.”
“Но сигурен ли си? Искам да кажа, че имаш работа и би било неприятно…”
“Нищо подобно, Ричард. Можеш да използваш мястото удобно, колкото време пожелаеш – каза Анджела.
Тази нощ Ричард спа спокойно в жилището на Анджела. А на следващия ден, преди тя да стане, той си взе хубав душ, избръсна се добре и приготви вкусна закуска за двамата. Когато го видя, Анджела не го позна. “Това наистина ли си ти, Ричард? О, Боже, изглеждаш различно и кога си приготвил всичко това?” Тя беше смаяна да види, че Ричард е приготвил всичко сам.
Ричард се усмихна. “Няма ли да си хапнеш и да ми кажеш какво мислиш?”.
“О, да, ще опитам”, възкликна Анджела весело.
От този ден нататък за Ричард стана като ритуал да ѝ приготвя закуска всяка сутрин. Правеше го, за да може да вижда усмивката ѝ. След като Анджела отиваше на работа, той продължаваше с рисуването си, а когато тя се връщаше, прекарваха вечерта заедно.
Ричард вече беше влюбен в нея, но не беше сигурен дали Анджела изпитва същите чувства. Затова много дълго време той така и не ѝ го признаваше. Но за негова изненада един ден Анджела му каза, че го харесва и иска да създаде семейство с него.
Ричард също признава чувствата си, но решава да отдели време, докато си стъпи на краката. За щастие, това не отнема много време, защото малко след като завършва първия си проект, е нает като художник в издателство.
Година по-късно Ричард е в стабилна позиция, за да отвори собствена издателска компания. По същото време двамата с Анджела решават да се оженят.
Няколко месеца по-късно двамата вдигнаха прекрасна сватба с близки приятели в Кънектикът, а когато Ричард излезе на сцената, той коленичи и смело заяви пред всички, че ще бъде благодарен на Анджела до края на живота си. Твърдеше, че ако не я беше срещнал и тя не го беше подкрепяла през целия му живот, никога нямаше да постигне толкова много.
