Когато Логан открива голяма пачка пари в полуизгоряло кресло, той трябва да направи избор: дали да задържи парите за себе си, или да ги върне на собственика им, който се оказва човекът, унищожил живота на Логан?
Логан Мичъл е известен с много неща. Той можеше да нарисува с ръка идеалния кръг на черната дъска. Беше от учителите, които те учат на нещо ново и те карат да направиш нещо петдесет пъти, за да го усъвършенстваш.
Репутацията му на учител по математика го предшестваше. Докато не унищожи всичко, което обичаше.
Бяха минали две десетилетия, откакто един ученик го беше набедил за замесен в скандал с подкуп. Човекът с блестяща 30-годишна кариера на професор беше обвинен, че е вземал подкупи от деца в замяна на по-високи оценки.
Логан смяташе, че слуховете ще бъдат потушени в зародиш и спорът ще приключи.
Едно 15-годишно момче от заможно семейство обаче отказва да оттегли фалшивата си жалба и в крайна сметка коства на Логан работата му. Всъщност именно това момче, Брадли Баркър, веднъж предложило подкуп на Логан. Логан го е затворил веднага, което е разгневило тийнейджъра.
Това беше начинът на Брадли да си отмъсти на Логан за това, че го е обидил. Той не знаеше, че когато скандалът избухна, Логан изпитваше финансови затруднения, за да плати химиотерапията на любимата си жена.
Брадли не знаеше, че Логан няма никой друг на този свят, дори и деца. Логан бе вземал заем след заем, бе молил пред приятел след приятел, и всичко това, за да запази жената, която обичаше, жива.
Но когато изгуби работата с огромна повреда в репутацията си, той остана без възможност да плаща сметките. В крайна сметка партньорката му в живота издъхва, а на следващия ден банковите власти го принуждават да напусне собствения си дом.
Бъдете любезни, никога не знаете през какво преминава другият човек.
Това беше преди петнайсет години. Логан живееше от остатъците в ресторантите и от добротата на непознати, които съжаляваха стареца.
На Логан вече не му беше болно да живее по този начин. Беше изтръпнал към мръсотията, миризмата и опасността на улиците. Беше станало лесно да не се надява.
Докато един ден не прекоси нов квартал в търсене на добър картон и чаршафи, с които да покрие мястото си в парка.
Тогава забелязал руините на една къща, която изглеждала изгоряла. Въздухът наоколо все още беше слабо топъл и при всеки лек полъх на вятъра по улицата се носеше миризма на изгоряло дърво и бетон.
“Надявам се, че това семейство е оцеляло” – промълви Логан под носа си, докато гледаше купчините отломки.
В този момент нещо привлече вниманието му.
Зад една от купчините пръст имаше износено кресло. На зрителите то би се сторило като кресло, което не би могло да се използва.
Но Логан го видя като удобно допълнение към малкото си място за спане. Разбира се, тапицерията беше разкъсана на много места, а едно от подлакътниците беше полуизгоряло. Но с няколко стари възглавници и калъфки би могло да бъде доста по-уютно – помисли си Логан.
С помощта на един любезен шофьор на камион Логан успява да я пренесе до парка. Той беше прав. Столът беше невероятно мек и уютен. Само че от облегалката имаше нещо изпъкнало.
Логан се опита да го игнорира, но се поддаде на изкушението и направи прорез в облегалката, за да види какво е това.
“Не, това не може да е!” Логан се задъха, като погледна обемистата пачка пари, която беше извадил от облегалката на стола.
“Кой би оставил пари тук по този начин?” Логан се опитва да ги скрие, доколкото може, до полунощ. След това, когато усети, че в близост до парка няма стъпки или превозни средства, започна да брои парите.
“$50,000!” Логан никога не беше виждал толкова пари.
Старецът трябваше да направи избор. Той определено можеше да задържи парите. Ако собствениците ги искаха, някой вече щеше да е дошъл да си ги поиска.
Разбира се, съществуваше вероятност собствениците наистина да се нуждаят от парите, особено ако им се наложи да преминат през лечение.
“А ако се опитам, може би ще успея да проследя семейството и да предам парите”.
Логан може и да беше загубил почти всичко, но не и чувството си за почтеност. “Не им дължа връщане на парите. Но все пак ще направя всичко възможно да го направя.
На следващия ден Логан се върнал в квартала и попитал няколко съседи какво се е случило.
“А, беше просто ужасяващо. Пожарът избухна заради някакъв повреден нов климатик. Случи се посред нощ, така че никой не разбра, докато не видя облаци дим, които нахлуваха през прозорците на спалните им.
Мъжът, съпругата му и тригодишното му дете са в болница “Грейсън”, където им се оказва помощ за изгаряния от трета степен.”
“Разбирам. Как се казваше мъжът?”
“Баркър. Брадли Баркър, съпругата му Натали и дъщеря му Лилиан.”
Познатото име изпрати вълна от шок и топлина по цялото тяло на Логан. Момчето, което го беше натопило и беше унищожило живота му, сега се бореше за живота си.
Логан се върна в парка, намери фотьойла и го ритна на земята. Тъкмо се канеше да го прободе със собствения си нож, когато нещо го спря отвътре.
Това беше гласът на нечий смях, който идваше от другия край на парка. Звучеше точно като този на жена му.
“Тя не би искала да правя това. Тя би искала да постъпя правилно. Ах, тя беше такава болка! Но тя винаги беше права.
Когато Логан видя бившия си ученик да лежи в болничното легло, с участъци от тялото си, покрити с превръзки, той изпита дълбоко съжаление. Всякакво подобие на гняв към него беше изчезнало.
Брадли вече не беше същото момче. Той беше мъж, който се страхуваше да не загуби всичко.
Бил съм там – спомня си Логан със сълзи в очите.
Брадли разпозна стария си учител и се опита да стане и да го поздрави. Логан хвана Брадли за ръка и го настани обратно в леглото.
“Много съжалявам. За всичко.”
“Шшш. Знам, сине. Аз съм тук, за да помогна.”
През следващите седмици Логан всеки ден посещаваше Брадли и семейството му в болницата. Те се възстановяваха добре, а Лилиан се чувстваше доста комфортно да бъде с Логан, когато говореше.
В деня, в който Баркър се прибраха у дома, Брадли прегърна бившата си учителка и се разплака като дете.
“Не знаех, че съпругата ви е болна, сър. Наистина не знаех. Унищожих живота ви и вижте какво направихте за мен вместо това”.
“Вие ме наранихте, защото бяхте наранен по някакъв начин. Сега искам да се излекувате.”
Натали, съпругата на Брадли, хвана старите сбръчкани ръце на Логан и каза: “Тогава трябва да дойдеш да живееш при нас. Бъди учител на нашето малко момиченце. Помогни ни да се излекуваме.”
Със старата си очарователна усмивка той прегърна и двамата. “Добре.”
