Млада жена, която работи като прислужница в семейството на милиардер, прави ДНК тест и открива, че е негова дъщеря.
Ели Бароуз е бедна като църковна мишка, но е израснала в обкръжение на лукс. Майка ѝ е била икономка на милиардера от Уолстрийт Кингстън Дейн още преди Ели да се роди и всичките ѝ деца са имали достъп до имота.
Ели често шпионираше единствената дъщеря на Кингстън Дейн – Рейчъл. За Ели Рейчъл беше като принцеса от приказките и тя отчаяно искаше да бъде като нея, да носи красиви рокли, да говори с нея, да бъде нейна приятелка. Но Рейчъл винаги се отнасяше с пренебрежение към нея.
Когато Ели и Рейчъл порастват и Ели започва да работи на непълно работно време в имението, разликите между тях изглеждат още по-големи, а богатото момиче е още по-неприятно, арогантно и взискателно.
Когато Ели завършила гимназия, тя знаела, че няма пари за колеж. Ако искаше да продължи да учи, щеше да й се наложи да работи, затова се записа на вечерни уроци в местния колеж и се хвана на работа на пълен работен ден като прислужница в имението Дейн.
На Ели ѝ се струваше, че Рейчъл се е постарала да направи живота ѝ по-труден, и тя каза това на майка си. Госпожа Бароуз отказа да вземе страна. “Правото на госпожа Рейчъл е да иска от нас да й слугуваме…”
Всички сме равни и трябва да се отнасяме с доброта и уважение един към друг.
“Мамо, тя не трябва да се държи толкова ЗЛОУПОТРЕБИТЕЛНО за това!” Ели протестира.
“Слушай ме, Ели – каза госпожа Бароу, – през последните 25 години датчаните се отнасят добре с мен и благодарение на тази работа слагам храна на масата за теб и твоите братя и сестри…”
“Мамо – каза Ели гневно, – той не ти прави услуга, ти РАБОТИШ за всяко пени, което ти плаща, и още малко! Кингстън Дейн е…”
“Недей да го злепоставяш!” – извика госпожа Бароу. “НИКОГА! Господин Дейн е прекрасен честен човек. Когато баща ти стана неспособен да работи, господин Дейн беше този, който ми помогна. Така че не го критикувай!”
Ели беше бясна и когато работната ѝ смяна приключи, тя се изтъпани гневно навън. В края на краищата в класа тя разголи душата си пред най-близката си приятелка. “Можеш ли да повярваш, че тя ЗАЩИТАВА този човек?” Ели се захласна.
“Както и да е!” – извика приятелката на Ели Пати. “Знаеш ли какво? Току-що дойдоха резултатите от ДНК теста на моите предци и те са толкова ГОТИНИ! Имам братовчеди в Англия, можеш ли да повярваш?”
“Наистина ли?” – попита Ели. “Уау, може би и аз трябва да го направя! Може би ще си намеря богати роднини и няма да ми се налага повече да се подмазвам на датчаните!”
И този уикенд Ели взе ДНК тампон и го изпрати. Никога не си е представяла, че този прост жест ще промени живота ѝ.
Когато резултатите пристигнали две седмици по-късно, Ели била развълнувана, докато не видяла, че има полубрат и сестра… Според сайта братът и сестрата са дали разрешение за контакт и когато Ели видяла името, едва не припаднала.
Рейчъл Дейн? Нейната полубрат и сестра е Рейчъл Дейн? “ОМГ!” Ели извика, като се хвана за главата. Майка ѝ надникна в стаята ѝ.
“Ели? Добре ли си?”
Ели се взира в майка си. “Как можа?” – извика тя. “И никога не ми каза?”
“Какво ти казах?” – попита изненадано госпожа Бароуз.
“Че Кингстън Дейн е мой баща!” Ели изкрещя. Госпожа Бароуз изглеждаше уплашена и бързо затвори вратата на спалнята след себе си.
“Ели, моля те, успокой гласа си…” – прошепна тя. “Баща ти…”
“Баща ми? О, това е богатство!” Ели се разгневи. “По-добре да имаш обяснение!”
И госпожа Бароуз го направи. Тя обясни, че малко след като съпругът ѝ се е парализирал при трудова злополука, съпругата на господин Дейн е починала.
Една нощ госпожа Бароуз намерила господин Дейн да плаче горчиво в тъмното и протегнала ръка, за да го утеши. По някакъв начин нещата бяха стигнали до интимност – еднократно събитие, което никога не се повтори.
Нито госпожа Бароуз, нито господин Дейн бяха говорили за това отново, а после тя откри, че е бременна. “Не можех да му кажа”, прошепна госпожа Бароуз. “Знаех, че той ще иска да носиш неговото име, а аз не можех да направя това на съпруга си…”
По някакъв начин знанието, че Кингстън Дейн е неин баща, че Рейчъл е нейна сестра, направи положението ѝ още по-трудно за понасяне.
Един следобед Ели влезе в стаята на Рейчъл и намери прекрасна рокля, захвърлена небрежно на леглото. Тя я вдигна, за да я окачи, и се поддаде на изкушението да придърпа дизайнерската рокля към себе си и да се огледа в огледалото в цял ръст.
“Какво правиш?” Рейчъл изкрещя, излизайки от гардероба. “Не пипай нещата ми” – изпищя Рейчъл. “Ти, отвратителна, долнопробна отрепка от ремаркето!”
И тогава Ели избухна. “Аз съм също толкова нискородена като теб, педантично чудовище! Аз съм твоя сестра!” Рейчъл се втренчи в Ели, обърна се и побягна навън, викайки баща си.
Тя се върна, влачейки Кингстън Дейн за ръката. “Застреляй я, татко!” Рейчъл изкрещя. “Тя е мръсна лъжкиня! Тя казва, че е твоя дъщеря!”
Но реакцията на Кингстън не беше такава, каквато Рейчъл очакваше. Той се запъна и протегна ръка към Ели. “Ели? Дъщеря ми? Но майка ти… Тя никога не е казвала…”
Ели поклати глава. “Тя не искаше да нарани баща ми.”
“О, Ели”, извика Кингстън Дейн. “Толкова ми е жал. Иска ми се да знаех!”
“Вярно е?” – изпъшка Рейчъл. “Ти си имал афера с нейната МАЙКА? Това е отвратително!”
Кингстън Дейн се обърна към дъщеря си. “Не проявяваш неуважение към госпожа Бароуз, Рейчъл, и няма да проявиш неуважение към сестра си, ако знаеш какво е добро за теб!” И Рейчъл, която много добре знаеше, че целият ѝ начин на живот се поддържа от милиардите на баща ѝ, замълча.
Кингстън се съгласи да не прави бащинството на Ели публично достояние, но веднага промени завещанието си, като остави на Ели половината от имуществото си. Той обяви, че Ели ще отиде в избрания от нея колеж от Бръшляновата лига със стипендия на “Дейн Индъстрис” и с много щедра издръжка, също като тази на Рейчъл.
