Бедна самотна майка се бори да заведе пеша болното си бебе, борещо се с рак, до болницата, след като всички са неблагосклонни към нея. Един ден добър самарянин идва при нея с мил жест, който тя никога не е очаквала.
Бети беше виждала и по-добри дни. Тези с Раул… Това бяха най-хубавите дни в живота й. Той беше нейният най-добър приятел, съпруг и всичко, което искаше в един мъж. Всичко изглеждаше съвсем наред, а след това, необикновено перфектно, когато Бети забременя.
Това беше нещо, което Раул винаги е искал — дете, което да носи повече от името му. Като всички бащи, той искаше бебето му да излезе живо и здраво. Ходеше с Бети на всичките й прегледи и беше по-загрижен за детето. Това беше първото им бебе след няколко безуспешни опита да заченат. Тогава един ден го очакваше ужасна новина…
— Какво?? Не може да бъде. Никой в семейството ми не е имал това. — разтревожен беше Раул, когато лекарят му каза за множеството аномалии, открити по време на ултразвука.
— Г-н Търнър, трябва да се успокоите. Може да се излекува. Но това е възможно само след раждането на бебето. — обясни лекарят, но Раул беше твърде шокиран, за да се удържи.
По-късно същата вечер той събра смелост и се обърна към Бети, за да я убеди да прекъсне бременността си. Той нямаше друг избор, освен да направи трудния избор, защото се страхуваше да отгледа болно дете.
— Ти луд ли си? Това е нашето бебе и нашето първо дете. Това е благословия и ние ще бъдем родители за първи път. Как можа да ми кажеш това? — Бети се разплака, но нищо не промени решението на Раул.
Скоро дойде ред на Бети да направи избор. Тя и Раул подадоха молба за развод, след като тя избра бебето си пред техния брак и него. Бети знаеше, че ще бъде трудно да се справи без Раул, но все още искаше да задържи бебето.
Месеци по-късно Бети роди красиво момиченце, което нарече Джини и го заведе в къщата на покойната си майка две седмици по-късно. Въпреки че беше извънредно щастлива, тя получи силен удар, когато здравето на бебето й започна да се влошава скоро. Скенер разкри още, че бебето Джини има рак и трябва да започне лечение много скоро.
Бети беше притеснена и започна да води бебето си в болницата, разположена на няколко мили, за да започне лечението. Тя не разполагаше с личен транспорт и силно разчиташе на своите съседи и приятели за превоз до болницата.
Въпреки че първоначално бяха любезни с нея, те отказаха да й помогнат, когато молбите й за возене зачестиха.
— Хъх, съжалявам, Бет, но съм заета. — казаха някои от приятелките й.
— Колата ми няма горивото. Съжалявам! — каза нейн съсед.
Това бяха само извинения и човечеството бавно започна да обръща гръб на бедната майка.
Но Бети нямаше да се предаде и беше готова на всичко, за да спаси детето си. Така тя започна да пътува с автобуса до болницата. Но тогава не всички бяха мили с нея. Хората правеха физиономии всеки път, когато тя се качваше в автобуса с бебето си. Някои бяха направо груби и дори й казваха да заглуши плачещото си дете, защото смятаха, че е „смущаваща и шумна“.
— Ще накараш ли бебето да млъкне, госпожо? Опитвам се да говоря по телефона тук. — нагруби я мъж в първия ден, когато тя взе автобуса. Бети сви рамене и смени мястото си. Понякога тя просто пренебрегваше хората. Но това не помогна в следващите дни.
Всеки друг ден някой винаги изкривяваше физиономии и мърмореше, когато тя се качваше в автобуса с бебето Джини. Горката Бети не издържаше повече. Тя не понасяше непознати да отхвърлят бебето й само защото плаче.
— Всички са били бебета някога. Не са ли плакали? А нямат ли бебета, които плачат?? Моето бебе не е извънземно. Няма нищо ново в това, че едно бебе плаче. Какъв жесток свят! — разочарована беше тя.
Бети спря да пътува с автобуса. Вместо това тя започна да посещава болницата пеша, бутайки бебето си в количката. Докато пътят до клиниката щеше да отнеме половин час с автобус, на Бети й бяха нужни почти два часа пеша. Беше предизвикателство и изтощително, но майката никога не се предаваше. Здравето й обаче се влоши един ден поради постоянното ходене и изтощение.
Бети вече беше имала лош ден в болницата. Бебето Джини плака много и й отне доста време да я утеши. На път за вкъщи Бети припадна на пътя. За щастие един добър самарянин, който минаваше с колата си, видял Бети и й се притекъл на помощ.
— Хей, добре ли си? — каза той и наплиска лицето й с вода.
Бети се събуди и му благодари, преди да тръгне с бебето си. Но мъжът все още беше загрижен и й предложи да я закара. Макар и неохотно, Бети знаеше, че не може да върви по-нататък и се съгласи.
— Аз съм Марк, а ти? — той се представи.
— Бети, а това е дъщеря ми Джини.
В края на пътуването Бети и Марк размениха повече за себе си. Както се оказа, Марк беше богат бизнесмен, който наскоро беше създал благотворителен фонд за деца, борещи се с рак в чест на сина си, починал от левкемия. Той беше разведен и посвещаваше свободното си време на благотворителни дейности.
След като научи за борбите на Бети, той реши да й помогне по някакъв начин, но не знаеше как. Тогава внезапно в ума му проблесна една идея. Марк слезе от колата си и извика на Бети, след като я остави пред дома й.
— Можеш ли да караш кола? — попита той Бети.
— Да, аз… защо ме питаш това?
— Защото аз ще дойда тук утре и можеш да задържиш колата ми!
Бети беше зашеметена. Не знаеше нищо за Марк, освен че беше добър човек, който се беше развел с жена си и бе загубил сина си.
— Съжалявам, но не мога да приема. Кой би дал колата си на непознат? — Бети отказа, но Марк знаеше какво прави.
— Виж, имам друга кола. Дори мога да си купя нова по всяко време. Но чувствам, че ти се нуждаеш от кола повече от мен. Моля те, приеми я. Вече не трябва да ходиш пеша. Помисли за твоето бебе. Ще продължиш ли да ходиш с я като вали дъжд? Когато вали сняг? Моля те, вземи колата ми.
Мълчанието на Бети усмихна лицето на Марк и той си тръгна, обещавайки да се върне на следващия ден.
Марк удържа на думата си и отново се върна да посети Бети. Той й даде ключовете от колата си и няколко дни по-късно я регистрира на нейно име. Бети беше толкова разтреперана от добротата на Марк. Тя беше загубила вяра в човечеството, но я трогна, когато осъзна, че все още съществуват мили хора като Марк.
С течение на времето Бети и Марк се срещаха често. Те станаха най-добри приятели, а любовта им към бебето Джини ги сближи още повече. Въпреки че Бети имаше тежък период в предишния си брак, тя реши да си даде още един шанс, когато Марк й предложи брак.
Няколко месеца по-късно те се ожениха на скромна сватба, като си обещаха, че ще направят всичко, за да спасят живота на дъщеря си. Мина година и Джини успя да спечели битката с рака. Дори днес, 12 години по-късно, Бети чувства, че всичко, което се е случило в живота й, е било сън. Тя е вечно благодарна на Марк, че озари живота й.
