Дженифър реши да помогне на бездомник, след като разбра, че той е борещ се учен като баща й. Благодарение на нейната помощ той завършва научен изследователски проект за милиони долари, който променя не само неговия, но и нейния живот завинаги.
Дженифър беше самотна майка, която се бореше да отгледа три деца, след като съпругът й Дейвид загина при катастрофа. Дейвид беше строителен работник, който загуби живота си поради странен инцидент на обекта, на който работеше, когато Дженифър беше бременна в осмия месец с третото им дете.
Компанията, за която работеше Дейвид, плати погребението му и болничната сметка на Дженифър при раждането, но спряха с това. Те отказаха да предоставят друга финансова подкрепа освен последната заплата на Дейвид, което доведе до това, че Дженифър трябваше да работи, докато се грижи за три деца.
Един ден Дженифър се редеше на опашка в магазина за хранителни стоки с децата си. Пред нея стоеше бездомник в опърпани дрехи, на когото не му достигаха 20 цента, за да плати хляба, който искаше да купи.
— Моля ви! — помоли той касиерката. — Ако можете просто да ми го дадете с 20 цента отстъпка, наистина бих го оценил. Не съм ял подходяща храна от дни. — извика той.
— Ако направя това за всеки един бездомник в града, ще фалирам. Моля, изберете нещо друго, което наистина можете да си позволите. — отговори касиерката.
Дженифър се почувства зле за мъжа и реши да провери портфейла си за малко дребни. Тя видя, че има 20 цента, и потупа мъжа по рамото.
— Ето — каза тя и му подаде монетите. — Хайде, плати за хляба.
Бездомникът грейна в широка усмивка на лицето си.
— Много ви благодаря! — каза той на Дженифър. — Вие сте ангел.
Когато Дженифър излезе от магазина с децата си, тя натовари багажника с продуктите. Видя бездомника, на когото помогна, да седи на една от уличните пейки и да похапва парче хляб. Тогава тя го забеляза да отщипва от хляба си, за да нахрани гълъбите, които стояха на пейката до него.
Виждайки как мъжът все още дава на животните, въпреки че не му остава много за ядене, Дженифър реши да се приближи до него.
— Надявам се, че нямате нищо против да попитам. — каза тя, докато се приближаваше. — Какво ви изведе на улицата?
Мъжът я погледна и започна да споделя историята си. Той се представи като Дейвид и помоли Дженифър и децата й да седнат до него на пейката.
— Бях учен в местен университет. — разкри Дейвид. — Изследването, което правех, беше толкова близо до завършване, но съпругата ми стана нетърпелива от малката сума пари, която носех вкъщи всеки месец. — сподели той.
— Тя ме изгони от къщата ни и подаде молба за развод. Преди да успея да се преборя за връзката ни, разбрах, че е довела друг мъж у дома. Озовах се на улицата, разболявайки се от студ. — спомни си с болка Дейвид.
— Бях уволнен от изследователската си позиция в университета, защото имах твърде много отсъствия. Истината беше, че не можех да отида на работа, защото вече нямах оборудването си, нито имах прилични дрехи, които да облека. Беше твърде срамно! — призна той.
Докато Дейвид споделяше историята си, миналото на Дженифър проблесна пред очите й. Покойният й баща също беше учен и се бореше много, преди да получи големия си успех. Дженифър реши да помогне на Дейвид, като му даде място за настаняване.
— Имаме малка вила в задния двор. Преди беше работилницата на съпруга ми, но сега, когато го няма, тя просто стои там, празна. Можеш ли да останеш там, ако искаш? — попита го тя.
Дейвид бързо отказа, поклащайки глава.
— Благодаря ви за това любезно предложение, но не мога да го приема. Имате три деца, за които трябва да се грижите. Не искам да бъда допълнителна тежест. — каза й той.
Дженифър настоя и сподели историята, че баща й също е учен. Тя каза, че иска да му помогне, по същия начин, по който приятелят на баща й им помогнал, когато баща й все още се борел.
Дейвид неохотно се съгласи да се прибере у дома с Дженифър. Той й обеща, че след като успее да се изправи на крака, ще се отплати за добротата й по един или друг начин.
Когато се прибраха, Дейвид се изкъпа, а Дженифър му даде част от дрехите на покойния си съпруг.
— Не можах да ги изхвърля. — призна тя. — Радвам се, че вече имат някаква цел. — усмихна се жената.
Дженифър с радост даваше на Дейвид своя компютър всяка вечер след работа, за да може той да завърши проучването си. Сутрин той помагаше в грижите за децата на Дженифър, докато тя работеше.
Един ден, когато отвори лаптопа си за работа, тя видя, че Дейвид е забравил да затвори разделите си от предната вечер. В един конкретен раздел имаше имейл от изследователски институт.
В имейла се казваше, че за да може Дейвид да актуализира своето изследване за възобновяемата енергия, ще му трябват поне 470 000 долара, за да плати оборудването и допълнителните разходи, които проучването ще направи.
Същата сутрин Дженифър реши да попита Дейвид какво е неговото изследване. Когато каза, че изучава възобновяеми енергийни източници в природата, Дженифър веднага разбра, че това изследване има голям потенциал.
— Бих искала да бъда твоя първи инвеститор. — каза тя, без да каже директно на Дейвид, че е видяла имейла от изследователския институт.
— Наистина ли? — попита Дейвид. — Толкова ли вярваш в работата ми?
— Да. — увери го Дженифър. След това тя му написа чек за $470 000, без да му каже, че е на път да осребри 80% от стойността на дома си, за да финансира чека от заемодатели.
Хората в квартала на Дженифър разбраха, че тя е взела заем за къщата си. Осъдиха я, че е приютила бездомник, което я правеше още по-бедна, отколкото беше.
— Приютяваш просяк, без той да ти даде нещо в замяна, а сега теглиш заем. Никога няма да се научиш. — подигра се един от тях.
Дженифър не се поколеба да отвърне, като каза, че не е обедняла само защото е приютила беден човек. Тя търпеливо изчака няколко месеца, докато Дейвид работеше.
Докато Дженифър и децата приготвяха закуска един ден, Дейвид се върна от изследователско пътуване, което продължи цял месец. Той имаше голяма усмивка на лицето си и й подаде чек на стойност 500 000 долара, което беше повече от това, което тя му беше дала.
— Какво е това? — попита тя.
— Изследователският институт патентова моето изследване и аз получих милион долара за него. Това е за теб, за това, че повярва в мен и че ми помогна, когато никой друг не го направи. — каза й той. — Не мога да ти благодаря достатъчно, Дженифър.
Дженифър изпита облекчение, че може да изплати заема за къщата си. Беше поела голям риск, но вярваше в Дейвид и неговото изследване. Той доказа нейната правота.
— Какво следва? — попита тя Дейвид.
— След това бих искал да те заведа на среща. — усмихна се той. Дженифър се усмихна в отговор, бузите й почервеняха в процеса.
От този ден Дженифър и Дейвид започнаха да се срещат. Те работиха ръка за ръка, за да изградят екологичния стартъп на Дейвид, който спечели много пари за една година.
Поради това колко търсени бяха продуктите на Дейвид, Дженифър напусна работата си, за да му помага. Те започнаха да печелят повече, отколкото им трябваше, така че започнаха да живеят комфортно и да дават пари за благотворителност, когато е възможно.
