Една отчаяна, безработна самотна майка на две деца връща вярата си, когато получава специална доставка от коледния ангел.
Сали Уорнър седна във влака на път за вкъщи и притисна ледените си ръце към горещото си чело. Още един дълъг, безплоден ден в търсене на работа, каквато и да е работа. Всичко, за да спечелите няколко долара, за да купи храна…
Но изглежда, че половината град също беше отчаян, а Сали бе получавала отказ след отказ и се прибираше у дома с празни ръце на Бъдни вечер. През първата година от пандемията тя живееше със спестяванията си, но сега не остана нищо – и нямаше никаква работа.
Сали беше чистачка в голяма аутсорсинг компания, но след като пандемията удари, тя беше съкратена. Като самотна майка с две деца, тя винаги е била внимателна и пестелива и смяташе, че спестяванията й ще ги отведат от другата страна на кризата.
Тя сгреши. Сега Сали беше стигнала до последните си няколко долара и ако не си намереше работа скоро, нямаше да може да плаща наема си. Родителите й живееха в Аризона и се бореха също толкова, колкото и тя.
Бившият съпруг на Сали я беше изоставил, когато тя беше бременна с второто им дете, малкия Оливър, и тя не го беше чувала от 5 години. Дъщеря им Саманта, сега на 7, почти не помнеше баща си.
Сали облегна глава назад и затвори очи. Сами и Оли я чакаха в къщата на съседката й, чакаха мама да се прибере и да направи Коледа по-светла, а тя нямаше нищо за тях и със сигурност никакви подаръци.
Сълзите се стичаха по бузите й и тогава тя усети нежна ръка на рамото си. Висока елегантна жена около 40 стоеше пред нея и се усмихваше. Жената държеше две хартиени пазарски торби.
Тя ги даде на Сали с усмивка.
— Мисля, че тези са предназначени за теб?
Сали погледна жената с недоумение.
— За мен? Но какво е?
Жената вдигна рамене.
— Това е коледно тържество в торба. Казаха ми, че имате нужда от това?
— Но… Кой ви каза? Кой изпрати тези неща? — попита Сали.
Жената се усмихна загадъчно.
— Помолиха ме да купя тези неща и да ги донеса във влака и ми казаха, че ще знам на кого да ги дам.
— Но кой ви помоли? — настоя Сали.
Жената се наведе и прошепна в ухото на Сали:
— Коледният ангел! — И тогава жената се обърна и си тръгна.
Сали занесе тежките чанти до апартамента си и взе децата си от съседката. След това разопакова торбите с хранителни стоки и намери вътре малка пуйка, сушена шунка и картофи, сос от червени боровинки, коледен пудинг и два опаковани подаръка.
Сали беше обляна в сълзи, когато започна да готви чудесната храна, която коледният ангел й изпрати. След това тя постави двата подаръка под елхата.
— Деца! — каза тя. — Време е да се измиете и да се приготвите за вечеря!
Сали запали няколко свещи и за първи път от много време започна да вярва, че всичко ще се оправи. Тя и децата приготвиха мляко и бисквити за Дядо Коледа и Сали си легна в мир със света.
На следващата сутрин децата станаха рано и двата подаръка, които жената й беше дала за децата, се оказаха кукла и книга за Сами и книга и блокчета за Оли.
След закуска Сали облече децата и за първи път от много години отиде до църквата. След литургията свещеникът се приближи до нея с огромна приветлива усмивка на лицето:
— О, Сали, толкова се радвам да те видя! — каза свещеникът. — Не си идвала тук от сватбата си!
Сали се усмихна.
— Е, отец Харолд, никога няма да познаете какво ме доведе тук… — И Сали му разказа цялата история за безработицата, жената във влака и коледния ангел.
Отец Харалд се взираше в Сали.
— Знам, че това звучи невероятно, — извика той, — но преди по-малко от пет минути един от моите богати енориаши ме помоли да му препоръчам икономка.
След минути Сали разговаряше с богатия енориаш, който се нуждаеше от икономка, и той я нае веднага. Заплатата беше двойно по-голяма от тази, която бе получавала преди, и тя щеше да започне веднага след Нова година.
Коледният ангел беше изпратил и на Сали коледен подарък, чисто нов живот за нея и децата й, а най-добрият подарък беше връщането на вярата й.
