Бедна жена, която иска да смени счупената тоалетна чиния в банята си, проверява тоалетната, която купува от онлайн обява, когато открива променящ живота пакет, скрит в казанчето.
Казват, че боклукът за един е съкровище за друг и кой не би харесал история за промяна на живота? За някои нищо неподозиращи хора като Ева Хейс “боклукът” й донесе повече от просто джакпот.
Ева винаги е искала да купи нещо полезно от битпазара. Но тя така и не намери време да пазарува, защото често работеше извънредно. Така че, когато искаше да смени старата, счупена тоалетна в банята си, тя се обърна към онлайн обявите, за да намери достъпна.
Знаеше, че идеята не е толкова добра, но продължи да търси. Изненадващо, тя откри Дороти Пъркинс с обява за продажба на домакински артикули, включително тоалетна чиния, която никога не е била монтирана или използвана.
Ева се радваше да получи тоалетната евтино, но не подозираше, че е на път да направи изумителното откритие на живота си…
— Хей, скъпа… Ще се срещнеш ли с продавача днес? Говорихме за това миналата седмица, помниш ли? — попита я съпругът на Ева, Стан Хейс. Той беше главен готвач в местен ресторант и работеше извънредно, за да увеличи доходите им.
Двойката беше успяла да уреди дълговете си и се бореше да запази спестяванията си. Освен това последните няколко месеца бяха мъчителни за Ева и Стан, най-вече след като загубиха детето си поради усложнения при раждането.
Все още ги нараняваше, когато говореха за премахването на детското креватче от детската стая до компактната им спалня, но не можеха просто да го направят. Много мечти и планиранебяха свързани с това креватче.
Въпреки че Стан беше готов да опитат отново за бебе и да запълнят празнината, оставена от загубата, той изчака Ева да преодолее травмата и не бързаше.
— Мисля, че трябва да тръгнеш по-рано, защото хубавите неща се продават доста бързо. — предупреди той Ева, която се приготвяше. Тя и Стан имаха почивни дни, така че Ева реши да се срещне с онлайн продавача, докато Стан си остана вкъщи и приготви любимите й раци на пара.
— Щастливо ще пръсна спестяванията си за тази тоалетна! — пошегува се Ева, целувайки Стан за довиждане. Но тя не знаеше какво щеше да донесе у дома.
След 30-минутно шофиране през града Ева мина по улицата и стигна до къщата на Дороти.
— Да взема ли и този старинен грамофон? — помисли си тя, като видя различните антични предмети за продажба на поляната. Тъй като Ева искаше само тоалетната, тя въздъхна разочаровано и влезе в къщата, за да провери състоянието й.
— Със 100 долара мога да си купя само това. Трябва да запазя останалите за някои хранителни продукти. — промърмори тя при влизането и беше възхитена, след като разгледа различните артикули за продажба. Имаше скринове, маси за кафе и помощни маси и стойка за телевизор, сглобени за продажба на смешна цена. Тя въздъхна и помоли жената да й покаже тоалетната.
— Това изглежда прилично за… колко казахте, че струва? — попита тя Дороти. Бяха в баня, където тоалетната стоеше демонтирана.
— 40 долара…трябваше да я използвам в тази баня, но реших да ремонтирам това пространство и да го превърна в стая, която мога да давам под наем… — обясни жената.
— Наистина ли? — каза Ева. — Харесва ми. Струва ми се чисто нова. $40 и сделката е сключена! — каза тя, подавайки парите, и даде адреса си на Дороти, за да може тоалетната да бъде доставена до дома й.
— О, върна ли се? Трябва да кажа… Толкова се гордея с теб, скъпа. Иска ми се всеки мъж да има жена като теб, която може да пазарува бързо! — пошегува се Стан, след като видя Ева у дома толкова скоро. — Къде е новата ни тоалетна?
— Те трябва да я доставят в рамките на деня. И не взех нищо друго. Тя продаваше много други неща, но нямах достатъчно пари. Току-що ни купих тоалетна.
— Е, развълнуван съм да я видя…И се надявам да е нова и чиста точно както тя твърди. — каза Стан.
Няколко часа по-късно пикап спря пред къщата им. Шофьорът последва Стан в къщата с тоалетната.
— Елате насам. Моля, поставете я тук. — инструктира Стан. Той уреди водопроводчик да я монтира през уикенда.
По-късно същата вечер Ева взе парцалена кърпа, за да почисти праха от тоалетната. Тя избърса цялата тоалетна и отвори казанчето, за да го провери.
Разбира се, изглеждаше свежо и чисто. Но когато Ева се канеше да затвори капака, тя забеляза нещо като парцален вързоп вътре.
— Какво е това? — възкликна тя и бръкна, за да го вземе.
— Защо не излиза? — измърмори тя, докато се мъчеше да извади парцала. След още малко усилия тя успя да го отдели и със силата, необходима, за да го извади, той случайно се изплъзна от хватката й и падна на пода, издавайки тракащ звук. Тя беше объркана и го вдигна.
— Странно! Току-що чух остър шум. — каза тя, разклащайки кърпата до ухото си. Любопитна, Ева разопакова плата и ахна от шок.
— Стан… Ела тук!… Бързо!… Вижте какво намерих в новата ни тоалетна! — тя ахна шокирана, вторачена в сбъднатата мечта откритие в казанчето на тоалетната. За нула време Стан дотича да види защо крещи.
— Какво има, скъпа? Защо крещиш? — попита я той, само за да замръзне в шок, след като я видя да държи чифт диамантени обеци и верижка.
— Откъде ги намери? О, Боже, изглеждат скъпи!
Ева и Стан се стреснаха. Те разбраха, че диамантеното бижу може да струва хиляди долари. И като се има предвид настоящата им финансова криза, това беше солиден джакпот.
— Да ги задържим ли, или…? — нервно попита Стан. Въпреки че Ева знаеше как това богатство може да промени живота им, сърцето й не й позволи да го задържи. Тя се чудеше как се е озовало там. Тогава тя си спомни, че чу Дороти да пита някого за бижутата онзи следобед.
— Стан, мисля, че онази жена търсеше този комплект бижута. Чух я да моли носачите незабавно да я информират, ако намерят някакви ценности в къщата. Трябва да е нейно. Трябва да отида сега и да го върна!
Честна и безкористна, Ева веднага замина за дома на Дороти, за да върне бижутата. Но точно когато наближи прага, тя дочу изумителен разговор. Това я накара незабавно да промени мнението си.
— Злобната ми сестра умря, без да ми каже къде е скрила комплекта диамантени бижута, който наследи от покойната ни майка. Попитах дъщеря й, но момичето каза, че не знае нищо. Трябва да се докопам до бижутата преди някой друг… Претърсих всеки предмет, преди да го продам, но тези бижута все още ги няма. — казваше Дороти.
Сега Ева знаеше накъде води това. Жената беше продала вещите, принадлежали на покойната й сестра Анна.
Както се оказа, след като съпругът на Анна починал от рак, дъщеря й Пристин била диагностицирана със сърдечно заболяване, като се нуждаела от незабавна операция.
Анна беше похарчила всичките си спестявания, за да лекува Пристин. Тя решила да продаде диамантените бижута, за да плати сърдечна операция на дъщеря си, но внезапно загинала в автомобилна катастрофа преди месец, оставяйки дъщеря си сама и диамантените бижута да бъдат намерени от съдбата.
Тъй като Дороти наследила къщата с Анна, тя имала равен дял в нея. Поискала я след смъртта на Анна и продала всички стари вещи, за да спечели повече пари.
— Сестра ми винаги е знаела, че искам този комплект бижута. — чу Ева Дороти. — Дори на смъртния си одър тя отказа да ми каже къде ги е скрила. Тя ми каза, че са на сигурно място, за да спаси живота на умиращата си дъщеря. Бях толкова ядосана и тя наистина ли мислеше, че ще се грижа за болно малко сираче? Няма начин! За това са приемните домове!
В този момент Ева разбра, че дъщерята на Анна е в приемен дом. Тя се притесни и се втурна към вкъщи с бижутата.
— Какво? Шегуваш ли се с мен? Как може тази жена да е толкова жестока към племенницата си? Трябва да докладваме за това. — каза Стан, ядосвайки се, след като изслуша Ева.
— Не, не… Трябва да запазим спокойствие и първо да намерим момичето. Майка й е искала да спаси живота й и трябва да я намерим, преди да е станало твърде късно. — каза Ева, объркана как ще намери Пристин. Тогава й хрумна идея и реши да се срещне с Дороти на следващия ден.
— О, г-жо Хейс. Какво ви върна отново? Всичко наред ли е? Монтирахте ли тоалетната? — попита Дороти.
— Ех, здравейте, г-жо Пъркинс. Върнах се, защото мисля, че може да съм забравила портфейла си тук вчера. Мога ли просто да погледна вътре, ако нямате нищо против?
— О, съвсем не. Моля, елате с мен. — каза Дороти, без да знае защо Ева е дошла.
През следващите няколко минути Ева се престори, че търси портфейла си. Когато видя Дороти да се отдалечава, за да се обади по телефона, тя провери чекмеджетата и всяко кътче и ъгъл за улики за местонахождението на Пристин. Намери адрес на приемен дом извън града и снимка на малко момиченце в чекмеджето.
— Това трябва да е момичето. — каза тя и пъхна визитката и снимката в джоба си. След това се сбогува с Дороти, като каза, че не е намерила портфейла си.
Ева и Стан веднага отидоха с колата до приемния дом и потърсиха момичето, което приличаше на това на снимката.
— Ето я! — каза Ева, приближавайки се до малко момиченце, плачещо в ъгъла.
— Здравей. Как се казваш? — попита тя момичето, което изглеждаше на около 6.
— Пристин. — каза през сълзи момичето.
— Майка ти се казваше Анна, права ли съм?
— Откъде познаваш майка ми?
— Е, това е дълга история. Но засега трябва да дойдеш с нас, когато дойде подходящото време. — каза Ева.
Стан и Ева се съгласиха да осиновят Пристин. Като се има предвид, че това беше досаден и отнемащ много време процес, те първо се съсредоточиха върху спестяването на пари за нейната операция. Те разговаряха с гледачите на Пристин и предложиха да платят за нейната операция. Тъй като все още никой не беше осиновил малкото момиченце и животът му беше в опасност, гледачите се съгласиха.
Двойката работи много усилено през следващите няколко месеца, за да спести пари за операцията на Пристин. Работеха извънредно и два месеца по-късно бяха спестили около 3500 долара. Тази сума, добавена към 27 хиляди долара, които бяха получили от продажбата на диамантените бижута, допринесе за успешната сърдечна операция на момичето.
Новината за операцията на Пристин скоро стигна до ушите на леля й Дороти. Тя се втурна към болницата, за да я види и се стресна, когато видя Ева и Стан.
— Г-жо Хейс? — изкрещя тя. — Какво правите тук? И кой е той?
— Здравейте, г-жо Пъркинс. Запознайте се със Стан… Той е моят съпруг. — каза Ева, усмихвайки се.
— Какво? Това означава ли, че сте платили за операцията на Пристин? Знаели сте всичко това, че тя ми беше племенница?
— Просто изпълнявах дълга си като човек със сърце. — отвърна Ева. — Току-що изпълних желанието на майка й и спасих живота й, благодарение на диамантените бижута, които намерих в тоалетната!
— Диамантени бижута? В тоалетната? — Дороти извика разочаровано. — Трябваше да ми ги дадете!
— Да ви ги дам ли? — отвърна Ева. — Те не ви принадлежаха. И трябва да сте благодарна, че не докладвахме в полицията. И няма да водите момичето никъде. Ние я осиновяваме.
Дороти се стресна. Преди нещата да се обърнат, тя избухна, проклинайки покойната си сестра, че е скрила бижутата в тоалетната.
Междувременно Стан и Ева погледнаха Пристин и въздъхнаха облекчено. Те разбраха, че тя е малкото чудо, което се е появило в живота им, за да запълни празнината, оставена след мъртвото им бебе. В крайна сметка Пристин се възстанови, докато двойката полагаше основите за нейното осиновяване. След 2-годишно чакане и досадни формалности, те законно осиновиха момиченцето. Сега Пристин живее щастлив живот с родителите си Ева и Стан!
