Джейсън шофира в една дъждовна нощ и забелязва малката Джесика сама на улицата. Той я приютява и е шокиран, когато научава, че тя е избягала от леля си. Това, което решава да направи след това, ще промени живота им завинаги.
Нямаше нито един ден, в който Джейсън да не се обвинява за смъртта на красивата си съпруга Алис и дъщеря си Сандра.
‘Ако само ги бях взел, вместо да помоля Алис да се върне с кола вкъщи в една дъждовна нощ’.
Джейсън си припомни онази ужасна нощ, макар че беше преди повече от година. От болницата се бяха обадили, за да го информират за инцидента. Все още имаше някаква надежда за тях, но положението им беше критично. И Алис, и Сандра бяха на животоподдържащи системи.
Джейсън искаше да си ги върне и не се замисли, преди да продаде къщата и вещите си, за да плати за лечението им. Искаше да продаде и колата си, но тя беше твърде стара, а и никой не беше готов да я купи.
За съжаление нито една от жертвите на Джейсън не помогна. След множество операции и месеци на апарат за изкуствено дишане лекарите не можеха да забележат никакво подобрение нито при Алис, нито при Сандра. Джейсън имал сериозни дългове и не можел повече да плаща на болницата. В крайна сметка лекарите изключват Джесика и Сандра от животоподдържащите системи.
Светът на Джейсън се срива около него. Той не само беше останал без дом, но и беше загубил единствените хора, които обичаше. Той се труди усилено, за да се спаси от дълговете си, работи на три места и живее в колата си. Джейсън дори претърсвал кофите за боклук на местните ресторанти и намирал остатъци от храна, за да напълни стомаха си.
В някои дни, когато разполагаше с достатъчно пари, той се почерпваше с пица за вечеря. Тъй като бил бездомник, Джейсън всеки ден паркирал колата си на различни места, за да не го заподозре някой и да не се обади на полицията.
Без значение кои сме, скръбта свързва всички ни.
Една дъждовна вечер Джейсън си купил пица и решил да паркира колата си в другия край на града. По пътя си видял едно малко момиченце, обляно от дъжда, което седяло само на тротоара. Той я попитал къде са родителите ѝ.
“Господине, помогнете ми! Вземете ме от леля ми!” – отговаря момичето, плачейки.
Джейсън се уплашил и решил да я приюти в колата си. Тя изглеждала гладна, затова той ѝ предложил пица. Двамата се запознали един с друг. Момичето се казваше Джесика и живееше на няколко пресечки от него с леля си.
Джейсън научи, че майката на Джесика е починала преди няколко седмици и единственото ѝ семейство е леля ѝ. Според Джесика леля ѝ не се грижела добре за нея. Тя се отнасяла зле с нея и я карала да върши много тежки задължения.
Междувременно Джейсън се отправи на друго мисловно пътешествие. Той си спомни за дъщеря си, която щеше да е приблизително на възрастта на Джесика. Познаваше болката от това да загубиш някого, когото си обичал, и не искаше никой друг да преживее тази загуба. Вярваше, че Джесика се държи така след загубата на майка си.
“Сигурно си представя най-лошото за леля си. Горкото момиче. Утре ще я заведа в дома ѝ. Леля ѝ сигурно е много притеснена – помисли си Джейсън.
Джейсън почисти задната част на колата си и направи място за спане на Джесика. Дори ѝ даде одеялото на покойната си дъщеря, което грижливо пазеше в колата си. Прекара нощта, облегнал глава на волана.
На следващия ден той попитал Джесика къде живее леля ѝ и я закарал дотам. Джесика беше шокирана, когато разбра, че Джейсън ще я остави обратно при леля си.
“Не! Моля те, спаси ме от нея, Джейсън! Умолявам те!” Джесика изкрещя. Но Джейсън нямаше друга възможност.
На следващия ден Джейсън се почувства виновен, че е предал Джесика на леля ѝ, без да провери дали тя казва истината, затова мина покрай дома ѝ следобед, преди да започне втората му смяна.
Той чу лелята на Джесика да изкрещява името ѝ няколко пъти и минути по-късно Джесика излезе през вратата, като се мъчеше да избута няколко торби с боклук извън предния двор.
Джейсън разбра, че Джесика му е казала истината, и веднага слезе от колата си и влезе в предния двор. Зарадвана да види Джейсън, Джесика каза щастливо: “Дойдохте ли да ме спасите от леля ми?”.
Сърцето на Джейсън се разкъса, като разбра, че измъкването й винаги е било в ума й. Той се усмихна, кимна и почука на вратата.
Той излъгал лелята на Джесика, че е направил няколко видеоклипа, на които се вижда как тя малтретира Джесика миналата седмица. Заплашил я, като казал, че ще извика полиция срещу нея, ако я спре да отведе Джесика.
Лелята на Джесика била изненадана от нападките на Джейсън, но се страхувала, че видеозаписът на поведението ѝ ще се разчуе повече. Без да провери видеото, тя позволява на Джейсън да отведе Джесика.
“Добре, че се отърва!” – изкрещя тя, преди да блъсне вратата.
Джейсън беше отвратен от лелята на Джесика, но сега трябваше да планира какво да прави по-нататък. Ако лелята на Джесика искаше да си отмъсти, можеше да обвини Джейсън в отвличане. Междувременно Джесика беше на седмото небе от щастие.
“Благодаря ти, че ме спаси, Джейсън!” Джесика възкликна. “И така, сега отиваме в дома ти? Мога ли да остана при теб?”
Джейсън знаеше, че ще бъде невъзможно да обясни положението си на Джесика. Но въпреки това ѝ каза истината. Той реши да я запише в системата за приемна грижа. Обеща й, че ще работи усилено и ще се сдобие с къща, за да може да я осинови. Усърдно се опита да ѝ обясни, че това е най-добрият вариант за тях, и тя се съгласи да продължи с плана.
Джейсън заведе Джесика в най-близкия групов дом и им обясни ситуацията, а властите започнаха процедура по вписването ѝ.
Всяка седмица Джейсън посещаваше Джесика и прекарваше време с нея. Двамата споделяха един с друг как е преминала седмицата им. Джейсън също така информираше Джесика за напредъка на плана им, колко пари е спестил и колко време ще му отнеме да я осинови. Изглеждаше, че задачата е трудна, и Джесика от време на време губеше надежда. Въпреки че това разбиваше сърцето му, Джейсън трябваше да я убеди да повярва, че планът ще проработи.
Един ден, когато Джейсън посещава Джесика в груповия дом, тя изглежда доволна. Без да го пита как е минала седмицата му, тя директно го попита за напредъка на процедурата по придобиване на къща. Джейсън се изненада, но направи изчисленията пред нея. През цялото това време тя го гледаше с усмивка.
Джесика каза на Джейсън, че иска той да я вземе от груповия дом следващата седмица. Джейсън остана без думи. Той знаеше, че това е невъзможно. Но Джесика изведнъж започна да се смее и да танцува, което още повече засили объркването на Джейсън.
Джесика се успокои и обясни щастието си.
“Разбира се, че е възможно да се изнесем оттук следващата седмица. Работата е там, че… тази сутрин се появи един адвокат. Властите са разследвали леля ми и са разбрали, че ти си най-подходяща да ме осиновиш”.
“Това е страхотно, Джесика. Но как ще се изнесем оттук в нова къща?”
Джесика се засмя и каза: “Затова съм толкова щастлива!”
Един от авторитетите на груповия дом се присъедини към Джесика и Джейсън.
“Господине, лелята на Джесика е отседнала в къщата, която е принадлежала на покойната майка на Джесика. Адвокатът ни каза, че Джесика сега е собственик на тази къща. И тъй като знаехме за вашата история, си позволихме да подадем документи и да ви направим настойник на Джесика. Това ще стане до една седмица.”
Джейсън беше развълнуван да чуе тези думи, разплака се и прегърна Джесика. Седмица по-късно Джесика и Джейсън се преместиха в новия си дом като семейство и успешно запълниха празнотата, която беше предизвикала скръбта им.
