Беден човек намира изгубена чанта, докато се лута по улиците за храна. Той се стряска, когато вижда съдържанието й и веднага търси собственика, за да я върне, без да подозира как ще се промени животът му след това.
Казват, че късметът обича бедните и състрадателните и понякога може да не знаете как ще се промени съдбата ви, когато късметът ви огрее неочаквано. Това се оказа толкова вярно в случая на беден 40-годишен мъж.
Питър се луташе по улицата в един горещ следобед, когато нещо под дървена пейка привлече вниманието му. Любопитен, той се приближи и намери изоставена чанта. Той се огледа, преди да я вземе, само за да се стресне, след като я разкопча и надникна вътре…
След като катастрофален ураган удари града му преди 5 години, Питър загуби всичко, което имаше. Внезапното наводнение отнесе малката му къща, унищожавайки не само прехраната му. Оттогава Питър намираше убежище в стара, изоставена каравана и ядеше остатъци от местна пицария.
Един ден той се разхождаше до заведението, за да си вземе остатъци и забелязал изгубена чанта под една пейка. Той притеснено я вдигна и беше зашеметен да види пачки пари вътре.
Човекът не преброи колко има вътре, но беше сигурен, че може да си позволи хубава къщичка с тях.
— И бих могъл да спестя малко за храна… Къщите тук са доста евтини. — помисли си той.
Сърцето на Питър започна да бие по-бързо, докато мечтаеше какво можем да направим с парите, които не бяха негови. Провери още веднъж чантата, за да види чия е, и напипа нещо като карта вътре.
— Снимка? — възкликна той, след като извади снимка на малко момче. — Виждал съм го някъде… но къде?
Питър седна на пейката, опитвайки се да си спомни къде е виждал детето.
— Виждал съм го, но не мога да си спомня кога и къде. — отново си помисли той.
Питър занесе чантата в караваната си, защото се притесняваше, че ще го обвинят в кражба.
— Трябва ли да предам чантата на полицията? — той помисли. — Но защо имам това странно чувство, че съм виждал това дете някъде?
След моменти на дълбок размисъл, мъжът най-накрая си спомни, че е видял момчето с възрастна дама в парк близо до търговския център.
— Разбрах! Виждал съм го няколко пъти в парка с една дама! — възкликна той.
Без да губи време, той взе чантата и забърза към парка, за да види дали момчето е там. Той се опита да запази спокойствие, за да избегне подозрения в обществото.
Свечеряваше се и хората в парка започнаха да се разотиват. Питър беше решен да намери по-възрастната жена и зачака. Миг по-късно той видя бледа фигура на жена с дете да влиза през главната порта.
— Тя е! — възкликна Питър, след като погледна отново снимката. — И това е хлапето на снимката.
Той се приближи до тях и след като го видя, жената на име Варвара се обърна, мислейки, че идва за милостиня.
— Здравейте…искам да… — заекна Питър. Но Барбара се престори, че не го чува, и направи знак да се отдалечи с малкото момче.
— Хей, можете ли да изчакате? Извинете, госпожо, това ваше ли е? — попита Питър и й подаде чантата.
Барбара беше шокирана.
— Чантата ми?! Как се сдоби с това? — изкрещя тя и веднага разкопча ципа, за да провери дали парите й са в безопасност.
Питър я наблюдаваше спокойно, знаейки, че всеки човек на нейно място би се усъмнил дали парите са все още непокътнати.
— О, скъпи! Благодаря ти много! Мислех, че съм ги загубила! Току-що ги бях изтеглила от банката за лечението на Том. — извика Барбара.
Том беше 7-годишният внук на Барбара, който беше загубил родителите си преди година в автомобилна катастрофа. Той оцеля след злощастния инцидент, но скоро беше диагностициран със сърдечно заболяване, което се нуждаеше от незабавна операция.
През изминалата година баба му преподаваше готвене, шиене и бродиране, за да спести достатъчно пари, за да си позволи операцията. Тя успя да спести 35 хиляди долара и изтегли парите за операцията на Том през следващата седмица.
— Много съжалявам да чуя това, но ще се помоля за внука ви. — утеши Питър Барбара. — Намерих чантата под една пейка близо до търговския център.
— О, боже, не мога да ти благодаря достатъчно, че я върна, сине. — каза Барбара през сълзи. — Бях толкова притеснена, че внукът ми никога няма да получи операцията си.
Том беше опериран следващата седмица и се върна у дома няколко дни по-късно. Барбара беше възхитена и беше повече от доволна да види Питър, който беше дошъл да посети внука й, за да провери как се чувства.
Трогната от честността и състраданието на непознатия, бабата го покани на вечеря този ден. Питър се съгласи и щастливо се върна за топла храна по-късно същата вечер, без да знае как ще се промени бъдещето му.
— Изгубих къщата си в наводнението. Намерих стара каравана в покрайнините на града и я превърнах в свой дом. — сподели Питър по време на вечеря.
След като чула историята на добрия човек, Барбара решила да му помогне. Въпреки че нямаше пари, тя беше решена да върне услугата на Питър и обеща да го види скоро.
Около два месеца по-късно Питър чу почукване на караваната си.
— Барбара? — възкликна той. Тя беше с още няколко непознати.
— Сине, знам, че никога не е късно да ти благодарим, затова дойдохме да ти дадем малък подарък. — Барбара подаде връзка ключове на Питър.
Закараха го до близката местност и му показаха вратата към новата му къща. Както се оказа, Барбара беше разказала на съседите си за добротата и честността на Петър. Трогнати от историята му, те стартираха страница в GoFundMe за него и събраха $65K, с които му купиха прекрасна малка къща наблизо.
Питър беше трогнат до сълзи, остана безмълвен. Животът му се промени за една нощ и той все още не можеше да повярва на очите си.
— Сине, открих нова пекарна и бих искала малко помощ. — каза Барбара. Тя предложи на Питър да работи за нея като неин доставчик.
— За мен ще бъде чест, Барбара. Благодаря ти много! — отвърна той, като с готовност прие предложението.
Този ден късметът на Питър го озари. Той не само имаше уютна нова къща и работа, но и намери майчина любов от Барбара.
