Беден младеж, работещ като касиер, неочаквано забогатява, след като издържа тест, на който го подлага мистериозен сляп клиент.
Кайл Паркър беше средностатистическо американско момче, което се опитваше да изживее американската си мечта. Родителите му, фермери от малък град, се бяха преместили в града, за да изкарват прехраната си, след като бяха фалирали и продали фермата си.
Бащата на Кайлбеше израснал във фермата, както и Кайл; тя имаше сантиментална стойност за него и семейството му. Но те трябваше да я продадат на алчния Мартин Шумахер, който ги преследваше от години.
Оттогава се бяха преместили в града и животът им, изпълнен с лекота и щастие, се беше превърнал в закуска набързо и дребни кавги за пари между родителите на Кайл.
С течение на времето споровете се разрастваха и един ден доведоха до смъртта им. Връщаха се от семеен пикник на плажа, когато отново започнаха да спорят за пари.
Толкова се бяха увлекли, че не видяха камиона, който се беше насочил към колата им. Със сигурност го бяха усетили и това беше последното нещо, което са почувствали – само Кайл беше оцелял и трябваше да живее с това.
Животът му като сирак, който нямаше никакви роднини, не беше лесен. След като седмици наред скърбеше в малкия апартамент, момчето се хвана на работа в магазин за хранителни стоки като касиер – именно там срещна един сляп мъж.
Беше хладна сутрин, когато звънецът, който означаваше, че някой влиза в магазина, иззвъня. Кайл си пишеше в малкия дневник, който винаги носеше със себе си, затова вдигна очи, за да потвърди присъствието на човека.
Но хората бяха двама, а не един; единият беше младо момиче, което изглеждаше на около 11 години, а до него, с една ръка на рамото му, вървеше възрастен мъж с бастун.
Беше с широкопола шапка и тъмни сенки, а по лицето му се усещаше особена атмосфера, която подсказваше на Кайл, че е сляп. Например, когато момичето го поздрави:
— Здравей. — старецът се огледа, сякаш го търсеше.
— Здравей. — отвърна Кайл на момичето с усмивка.
Тя му отвърна с усмивка и бавно поведе мъжа към рафтовете, като понякога спираше, за да посегне към това, което мъжът шепнеше.
Кайл наблюдаваше как приключват с пазаруването и се приближават към касата, но изненадващо, щом момичето пусна количката на касата, тя излезе, като каза, че иска да извика на мъжа такси.
Кайл се усмихна в отговор и насочи вниманието си към обработката на продажбата. Дали ме наблюдава в момента? Кайл се зачуди, като хвърли поглед към възрастния мъж, който стоеше неподвижен като статуя с поглед, насочен към Кайл.
“Но той е сляп, защо продължава да гледа натам, ако не ме вижда?”, Кайл си помисли, докато слагаше последния артикул в торбата с другите покупки на стареца.
— Общо 25 долара — каза той тихо на мъжа.
— О, асистентът ми излезе, но трябва да платя… Бихте ли взели 25 долара? — попита слепецът и подаде на зашеметения Кайл купчина пари.
С бърз поглед към парите Кайл разбра, че са поне 1500 долара. Сърцето му се разтуптя, но слепецът просто стоеше и чакаше. Кайл не можеше да повярва. Можеше да вземе 1000 долара от пачката и старецът дори нямаше да забележи.
“Не, аз не съм такъв човек, няма да направя такова нещо.” — каза си той, въпреки че всичко в него крещеше да вземе няколкостотин за себе си.
Кайл взе точно 25 долара, а останалите върна на стареца и се опита да изглежда по-малко виновен за мръсните си мисли. Когато асистентката на стареца се върна, те си шепнаха известно време, а след това старецът се обърна към Кайл и каза:
— За пети път идвам във вашия магазин и повтарям това малко упражнение, но вие сте първият човек, който издържа теста, като ми върна парите.
— Вчера вашият колега върна купчината пари, която му дадох, но замени моите банкноти от 100 долара с банкноти от 1 долар. Моята асистентка ми каза. Той дори се опита да отрече, когато поисках да ми върне парите, но имаше свидетел, така че нямаше избор.
След като разкри това на Кайл, мъжът постави ключ на гишето и се усмихна.
— Шофьорът ми чака отвън. Помолих това младо момиче да ми донесе това, защото знаех, че ще се различавате от колегите си.
— Откъде знаехте? — Кайл попита, все още зашеметен от всичко, което му беше казано.
— Чух как посрещна младата Дороти тук. Другите ни игнорираха, докато не им се наложи да се занимават с нас. Това е всичко.
Мъжът отново постави ръка на рамото на момичето и се канеше да си тръгва, когато Кайл се сети да попита за ключа.
— Какво отваря? — изкрещя той.
— Има съблекалня във физкултурния салон, точно зад ъгъла. В един шкаф има нещо за теб — каза мъжът и излезе от магазина заедно с момичето. Кайл проиграваше сцената отново и отново в главата си, докато чакаше с нетърпение смяната му в магазина да приключи.
След няколко часа той предаде задълженията си на друг колега и се отправи към фитнес залата, където намери шкафчето. Ключът го отвори, както беше обещал мъжът, и Кайл намери вътре раница, пълна с пари. Имаше и бележка.
Тя гласеше: “Ако си намерил това, трябва да си много добър и честен! За разлика от моите деца и внуци, които винаги ме мамеха и използваха. Искам да използваш тези пари, за да направиш нещо за себе си, а когато можеш, да помогнеш и на друг човек. Не позволявай този цикъл да свърши с теб”.
Кайл не можеше да повярва на късмета си. Взема парите и първото нещо, което прави, беше да откупи обратно фермата на родителите си и да я съживи в тяхна чест.
До края на живота си живя като фермер в спокойствието на селския живот, но никога не забрави слепия човек. По-късно в бъдеще Кайл основа фондация в малкия си град, която помагаше на фермери във финансова криза да си осигурят заеми.
Какво можем да научим от тази история?
- Добротата вибрира. Извършването на добро дело оказва огромно въздействие върху човека, който го получава, и такъв човек най-вероятно ще окаже подобно въздействие върху друг човек, който се нуждае от помощ, защото добротата е заразна.
- Ограничете алчността. Кайл се изкуши да се поддаде на алчността си, когато държеше в ръцете си парите на стареца, но със силна воля успя да потисне това желание. В крайна сметка той беше възнаграден за това и това е достатъчно, за да промени живота му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
