След като научава, че дъщеря му е била тормозена от сина на шефа му, Харолд поема нещата в свои ръце. Той дори подозира, че действията му ще го вкарат в беда и ще го уволнят. Но това, което се случва след това, надминава и най-смелите му мечти.
Харолд беше самотен баща на дъщеря си Тейлър и работеше като обикновен мениджър в частна компания. Като повечето бащи, той искаше да направи най-доброто за дъщеря си, но имаше дългове, ипотека за къща и много сметки за плащане всеки месец.
В резултат на това Харолд трябваше да помисли два пъти, преди да купи нещо за себе си или за Тейлър. Това обясняваше защо, въпреки че работеше на същата позиция в продължение на 6 години без повишение, той ценеше работата си. В крайна сметка как иначе би издържал дъщеря си?
Но всичко се промени един ден. Тейлър се прибра разплакана и отказа да говори с него. Въпреки че той питаше отново и отново дали нещо се е случило в училище, тя не му каза нищо. Но скоро той случайно попадна на личния й дневник и се разплака, докато го четеше…
— Тейлър, скъпа, добре дошла у дома… — Харолд подреждаше масата за обяд, когато тя влезе, но момичето дори не го погледна и изтича в стаята си, разплакана.
— Хей, Тейлър! Чакай!
Харолд тръгна след нея, но тя заключи вратата.
— Тейлър, скъпа, какво има? Добре ли си? — попита той, но всичко, което тя каза, беше:
— Остави ме на мира, татко! Не искам да говоря!
— Скъпа, всичко наред ли е? — попита отново той.
— Върви си, татко! Моля те! — извика тя. — Нямам нужда от твоята помощ! Нямам нужда!
Харолд си тръгна. Той даде на Тейлър пространството, от което се нуждаеше. В крайна сметка тя беше тийнейджърка и понякога на момичетата им беше трудно да споделят неща с бащите си. Понякога те се нуждаеха от майките си, помисли си Харолд, за да говорят за техните влюбвания и разбити сърца и много други.
Един час по-късно Тейлър излезе от стаята си и просто напусна къщата.
— Къде отиваш, Тейлър? Не си обядвала, а аз трябва да тръгвам за работа! — попита я Харолд.
— Просто върви на работа, татко. Отивам при Стейси. — каза тя грубо, докато затръшваше входната врата след себе си.
Харолд се прибираше всеки следобед за обяд, защото не искаше Тейлър да яде сама. След това тя щеше да остане в къщата на Стейси, докато той се върне у дома.
Харолд се канеше да тръгне за работа този ден, но не го направи, защото умът му беше зает с Тейлър. Не я беше виждал толкова обезпокоена, откакто майка й почина. Знаеше, че това, което се канеше да направи, е грешно, но реши да провери стаята й, мислейки, че ще попадне на нещо, което би обяснило лошото й настроение.
Когато Харолд влезе в стаята на Тейлър, той видя, че е пълна бъркотия. Трябва да е била бясна, помисли си той. Чантата й беше захвърлена на пода, а от нея се подаваше дневник.
Харолд вдигна чантата и започна да пъха дневника вътре, когато забеляза, че някои от страниците са смачкани и по тях има отпечатъци от обувки, сякаш някой ги е стъпкал.
Харолд се тревожеше, защото знаеше, че тези отпечатъци не принадлежат на обувките на Тейлър. Била ли е Тейлър тормозена в училище?
Харолд седеше на леглото на Тейлър, четеше дневника от първия запис до последния и накрая се разплака.
Тейлър беше писала за всичко, включително за смъртта на майка си, но последните няколко записа накараха Харолд да плаче като дете…
„Скъпи дневниче, татко ме обича, знам“, започваше един от записите. „Но се чувствам много наранена, когато той защитава Артър. Той е син на шефа на татко. Чувствам се наистина наранена. Може ли татко да ме постави на първо място? Защо трябва да облагодетелства Артър, когато знае колко много ме притеснява той? Той винаги казва, че всичко ще бъде наред, но нищо не е наред. Нищо!”
Харолд прехвърли на следващия запис и това го разплака още повече.
„Татко е страхливец! Той никога не ми помага. Миналия следобед му разказах как Артър изпразни бутилката с вода на седалката ми и ме дразнеше, а всичко, което той каза, беше: „Скъпа, не трябва да бъдем зли към другите, само защото те са зли към нас!’ Татко не знае всичко, което направи Артър! Той прочете дневника ми пред целия клас и всички онези злобни деца… ми се смееха. Липсваш ми, мамо. Татко се промени. Не мисля, че ме обича. Иска ми се да си тук, мамо…”
Харолд затвори дневника, пъхна го в чантата на Тейлър и излезе от стаята. На следващия ден той пристигнал в нейното училище, за да я вземе, и забелязал, че Артър я дърпа за косата и я дразни, докато тя излиза от училището.
— Остави ме на мира, Артър! — Тейлър му каза. Но Артър не спираше да я дразни.
В този момент Харолд реши да се застъпи за дъщеря си.
— Спри, хлапе! — извика той и се затича към Тейлър. — Престани да безпокоиш дъщеря ми!
— Татко! — Тейлър го прегърна през сълзи.
— Добре ли си, скъпа? — Харолд я утеши, след което се обърна към Артър. — Ако пак се доближиш до дъщеря ми, хлапе, последствията няма да са добри, ясно?
По стечение на обстоятелствата бащата на Артър (шефът на Харолд, г-н Флетчър) беше дошъл да го вземе от училище този ден и той забеляза какво се случва.
— Забравяте кой съм. Вашият шеф е моят баща, г-н Уолъс! — Артър се засмя. — Нищо не можете да направите!
Харолд загуби хладнокръвие.
— Мисля, че баща ти не те е учил как да се държиш с по-възрастните! Знам, че притесняваш Тейлър и няма да мълча, ако не се поправиш!
— Какво става, Артър? — попита господин Флечър, приближавайки се към тях. — Защо бащата на Тейлър е разстроен?
Преди Артър да каже нещо, Харолд започна да крещи на бащата и сина, споделяйки как е открил през какво е минавала Тейлър в училище и как Артър я е тормозил и създавал проблеми. Г-н Флетчър беше шокиран да види своя служител, който винаги е бил тих, интровертен човек, да се нахвърля срещу него.
— Ще се срещнем утре в офиса ми, Харолд! — каза той строго: — Ще говорим там! — Тогава мъжът се обърна и си тръгна с Артър.
Харолд беше сигурен, че ще бъде уволнен, но се радваше, че се застъпи за дъщеря си. И онази вечер му хрумна идея…
На следващия ден той влезе в офиса на г-н Флетчър и му връчи оставката.
— Преди да ме уволните, сър, — каза той, — бих искал да подам оставката си. Не съжалявам за това, което казах на Артър и на вас вчера. Дъщеря ми е моят живот и тя означава повече за мен от всичко друго .
— Тогава какво ще кажеш да съобщиш на дъщеря си новина от мен, Харолд? — попита г-н Флетчър.
Харолд беше объркан.
— Прибери се у дома днес след работа и й кажи, че си повишен в регионален мениджър. — обяви г-н Флетчър.
— Заинтригуван съм къде е бил този Харолд през всичките тези години… увереният мъж, който се застъпи за дъщеря си. Искрено вярвам, че имаме нужда от такива лидери, хора, които се борят за това, което е правилно и знаят как да се справят със ситуации без предразсъдъци ! Бих искал да говориш с всеки клиент, който иска да предложим по-добри условия за сътрудничество! Ти си талантлив човек, Харолд, и заслужаваш това!
Харолд беше облян в сълзи и не можеше да повярва колко положително се развиха нещата. Г-н Флетчър също се извини за действията на Артър и каза, че го е наказал.
— И ще се радваш да разбереш, че става джентълмен. — каза той на Харолд. — Казах му, че няма да има интернет и джобни пари, докато не се поправи за стореното. Той трябва да носи роза на дъщеря ти всеки ден и да помага на училищния чистач! Като родители, ние трябва да насочваме децата си правилната посока!
