Когато любящ баща пристига, за да вземе дъщеря си от детска градина, той открива, че обзетата от вина бивша съпруга, която няма родителски права, я е отвела.
Кайла не беше щастлива, когато за първи път държеше бебето си на ръце. Малките крачета, меките ръце и нежното бълбукане на дъщеря й не я накараха да почувства нищо. Тя не искаше да целува, докосва, държи или дори да кърми бебето си.
— Не мисля, че ще мога да стана майка, Деклан. — каза тя на съпруга си онзи ден. — Не я искам до себе си… просто не…
Кайла плака много този ден. С часове. Скоро след това тя научи, че нищо не й е наред. Много нови майки изпитват раздразнителност към бебетата си.
— Добре е, г-жо Мароу. — беше казал лекарят. — Ще се оправите. Следродилната депресия е доста често срещана при новите майки. Ще се оправите с правилното лечение и помощ.
Но Кайла не беше добре. Тя започна да презира детето си. Тя се смяташе за ужасна майка и един ден направи немислимото. Реши да си върне това, което беше нейно, и взе малката Ив със себе си, без Деклан да знае…
Когато Ив беше на една седмица и жадуваше за любовта на майка си, Кайла не беше до нея. Плачеше сама в спалнята си, отказвайки дори да види Ив.
— Моля те, кажи й да млъкне! — Кайла щеше да извика. — Не искам да чувам виковете й! Не мога да понеса това… Не мога да понеса нищо от това!
Това бяха дните, когато Кайла направи нещо грешно, много грешно. Деклан беше зает с работа и проекти и тъй като нямаше кой да се грижи за нея и да я обича, тя прибягна до бутилката, за да отклони мислите си от нещата.
Държеше я вцепенена и тя не чувстваше нищо. Но това не направи нещата по-добри за Ив и Деклан. Обикновено беше изгубена и не се интересуваше от случващото се около нея. Това не облекчи депресията й. Тя се влошаваше с всеки изминал ден и година.
Когато Ив беше на 4 години, Деклан не можеше да повери на Кайла грижите за Ив. Затова той помоли тяхната съседка, г-жа Грийн (която беше стара и живееше сама), да държи под око жена му и дъщеря му, защото те нямаха семейство в града.
Но един ден г-жа Грийн закъсня да пристигне в дома на Мароу, тъй като трябваше да изпълни спешна задача, и Деклан се върна вкъщи, за да намери Ив да плаче в ъгъла на стаята си.
— Татко! — извика тя и разтвори ръце около него. — Тате, не си тръгвай! Мама… тя е лоша! Тя е много лоша, тате!
— Принцесо, всичко е наред. — каза Деклан, прегръщайки малкото си момиченце. — Татко ще говори с мама, става ли? Всичко ще бъде наред…
Когато Деклан прегърна Ив този ден, той избухна в сълзи. Ив започна да се страхува от Кайла. Кайла вече не беше майка; тя се превръщаше в чудовище.
— Всичко е наред, скъпа. — Деклан нежно увери Ив. — Всичко е наред!
Тази нощ Деклан нахрани Ив, седна до нея и четеше приказки, а когато тя заспа, той най-накрая се изправи срещу Кайла.
— Трябва да поговорим! — каза той, нахлувайки в стаята й. Спяха в отделни стаи, защото Деклан не понасяше миризмата й. Вече не му напомняше за уханието на любов и рози. Напомняше му за скитник, който миришеше на боклук.
— Скъпи! Каква изненада! — Кайла измърмори, докато го обвиваше с ръце.
— Липсвах ли ти? Тук си, за да прекараш време с мен? Нашето време? — тя се засмя.
Деклан я бутна на леглото.
— Погледни се, Кайла! Не мога да повярвам, че се ожених за човек като теб!
— О, скъпи, толкова много ми липсваше… Толкова много ми липсваше, Деклан!
Кайла едва беше на себе си и вонеше, сякаш не се беше къпала от години.
— Какво направи с Ив? — ядосано попита Деклан. — Тя плачеше, защото се страхува от теб, Кайла! Страхува се в дома си! Страхува се от собствената си майка!
— Така трябва да бъде! — извика Кайла. — Това момиче, тя ме вбесява! Понякога ми се иска никога да не съм я раждала на този свят…
Това беше последната капка за Деклан. Той подаде молба за развод и те се разделиха. Като се има предвид състоянието на Кайла, родителските й права бяха отнети и дори не й беше позволено да посещава Ив.
През това време Деклан стана мама и татко на Ив. Той сам се грижеше за дъщеря си и скоро двамата се превърнаха в свят един на друг.
Но един ден Кайла се върна в живота им. Рецепционистът на Деклан доведе посетителя в офиса му и той беше шокиран.
— Деклан… — прошепна тя. — Как си?
— Кайла? Какво правиш тук? — попита той шокиран.
— Готова съм да стана съпруга и майка, Деклан. — каза тя. — Оставих миналия си живот зад гърба си и съм друг човек сега. Ходих в онзи клуб… знаеш, тези места, където хората се събират и си говорят нещата. Излекувах се, Деклан. промених се.
— Промени се? — каза Деклан. — Променила си се? Нямам ти доверие! Махай се! Стой далеч от Ив и мен!
— Не, моля те! — помоли Кайла. — Бих искала да видя бебето си… моята Ив… как е?
— Вън! — извика Деклан. — Махай се, по дяволите!
— Ожени ли се повторно? Новата ти съпруга добра ли е към Ив? Тя…
Преди да успее да каже нещо друго, Деклан я изгони от офиса. Но Кайла нямаше да се откаже толкова скоро.
Онзи ден, когато Деклан пристигна в детската градина, за да вземе Ив, той не я видя да изтича през входната врата, както правеше обикновено. Тя крещеше:
— Татко! — и бягаше от стаята веднага, щом свърши.
Деклан провери детската площадка и цялата сграда, но не я видя никъде. Тогава сърцето му започна да бие силно.
— Г-жо Дърам! — Деклан се втурна към детската учителка на Ив. — Ив… не я виждам никъде! Къде е дъщеря ми?
— О! — извика тя, шокирана. — Майката на Ив я взе по-рано днес, като каза, че трябва да вземе дъщеря си със себе си.
— Какво? — каза Деклан. — Майко й? Г-жо Дърам! Знаете, че взимам Ив всеки ден! Как можахте да я оставите да си тръгне така?
— Е, г-н Мароу, Ив не възрази. Тя каза, че просто ще отиде с майка си и нямахме основания да я спираме.
Деклан се почувства като ударен с тон тухли.
— Ив няма майка! — извика той на учителката, набирайки 911 на телефона си. — Тя е моята бивша жена! Тя няма родителски права! Не трябва да бъде до Ив…
Полицаите цял ден издирваха Ив, но от нея нямаше и следа. Деклан прекара целия ден с тях и когато най-накрая паркира колата си на алеята пред дома си, не успя да сдържи сълзите си.
— Ив, мила, къде си? — каза си той през сълзи. Той никога не е предполагал, че Кайла ще направи нещо подобно. Детската градина се ръководеше от един от познатите на приятелите му, така че той никога не е смятал, че трябва да бъде прекалено внимателен. Беше им се доверил сляпо, без да обмисля по-лошото, което можеше да се случи.
Деклан бавно слезе от колата си, отключи входната врата и влезе вътре. Там той видя Кайла и Ив и спря.
Ив и Кайла се смееха, кикотеха се! Бяха си нарисували мустачки по лицата с маркери и се гонеха из къщата. Те бяха щастливи!
— Ив! — ахна Деклан. — Татко се прибра!
Ив изтича до Деклан и го прегърна.
— Татко! Мама също е вкъщи и тя ни обича! Тя ме обича! Донесе ми пържени картофи и бургер и ме заведе да пазарувам. И тя си играе с мен!
— Тя е. — каза Деклан. — Да, тя е! Ще се върнем веднага, Ив, нали? Мама и татко ще си поговорят набързо и ще се върнат.
Деклан заведе Кайла в стаята за гости и я помоли да стои далеч от тях.
— Ще те докладвам на полицията! — предупреди я той. — Разкарай се!
Но Ив нахлу и го спря.
— Не прави това, татко! — каза тя тъжно, прегръщайки Кайла. — Мама беше болна. Имаше нужда от любов. Ние не й дадохме любов и тя стана по-болна. Сега ме обича, татко! Никога не съм виждал мама да ме обича толкова много!
— Моля те, Деклан! — добави Кайла. — Имам нужда от теб и Ив. Ще си тръгна, ако искаш, но ме остави да прекарам малко време с Ив. Моля те! Виж, знам, че сгреших. Моля те, Деклан, дай ми един шанс.
— Да, татко! — изчурулика Ив. — Моля те!
Деклан се замисли върху миналото и осъзна, че Ив е права. Беше толкова зает с живота си, че беше забравил Кайла и колко се нуждаеше от любов и грижи, за да се излекува. Беше стигнала до дъното и той не успя да види болката зад нейното самоунищожение. Той не беше там за нея.
Деклан реши да дари Кайла с любов, която промени живота им завинаги. Кайла се беше променила. Тя обичаше Ив, обичаше и него. Така че Деклан я прегърна с отворени обятия.
Беше й дал втори шанс да осигури на Ив щастливия дом, който тя не беше успяла, и тя не го разочарова. Никога.
