Когато Робърт пристига в болницата след като жена му ражда, той открива, че тя е изчезнала безследно, изоставяйки новородените им тризнаци. Но години по-късно пътищата им отново се пресичат, когато един следобед Робърт има неочакван посетител.
Робърт се запозна с Джулия, докато и двамата учеха журналистика в Калифорнийския държавен университет. Джулия беше зашеметяваща и очарователна и Робърт се бе влюбил в нея много преди да го осъзнае.
Съдбовно, Джулия изпитваше същото към Робърт и така започна романса им. Месец след срещата Робърт предложи да заживеят заедно и Джулия с радост се съгласи.
Техните години в колежа отлетяха бързо и спокойно и прекрасната двойка реши да се ожени скоро след дипломирането си. Нещата обаче започнаха да се разпадат, когато Робърт изрази желанието си да има деца и да създаде семейство, а Джулия беше всичко друго, но не и впечатлена от идеята.
— Не искам да имам бебе толкова скоро, Робърт. — каза тя категорично. — Можеш да говориш за това лесно сега, когато имаш стабилна работа. Все още обмислям какво ще правя в бъдеще.
— Виж, скъпа, не оказвам никакъв натиск върху теб. — обясни Робърт. — Просто искам един ден да имаме прекрасно семейство. Уважавам избора ти, така че ще го правим бавно.
Съдбата обаче имаше други планове за Робърт и Джулия и Джулия забременя. Това беше ужасен момент за нея и тя се чувстваше ужасно, защото не искаше да бъде родител. Робърт я подкрепяше достатъчно и й предложи вариант да прекъсне бременността, но Джулия предпочете да роди.
Започна преждевременно раждане, докато Робърт отсъстваше за важна среща в седми месеца от бременността. За щастие тяхната съседка, г-жа Пъркинс, дойде в къщата им този ден и се обади в болницата, за да ги информира за състоянието на Джулия.
Джулия беше откарана спешно в болницата, а час по-късно медицинската сестра съобщи за раждането на тризнаци: две момчета и едно момиче. Когато Робърт получи новината по телефона, той не можа да сдържи вълнението си. Втурна се към болницата, но когато пристигна, Джулия я нямаше никъде.
Той попита болничния персонал и г-жа Пъркинс за нея, но никой не знаеше къде е отишла. Болничната нощница на Джулия беше на леглото, а чантата й, която мисис Пъркинс беше донесла за нея, липсваше.
Джулия не отговаряше на обажданията му и никой от приятелите й не знаеше къде се намира. Робърт нямаше представа как да се свърже с нея, защото тя беше осиротяла в ранна възраст и беше отгледана в сиропиталище.
Отиде в полицията и подаде жалба, но нищо не се случи. Най-накрая майката на Робърт се намеси, за да му помогне в отглеждането на децата. Тя също така предложи Робърт да се ожени за някоя, но Робърт беше изгубил вяра във връзките след случилото се с Джулия.
С течение на времето тризнаците посещаваха детска градина, след това училище и накрая завършиха гимназия. По-късно всички те следваха в университ и завършиха с отличие.
Подобно на други деца, те често се оплакваха на Робърт, че им липсва майка им и че завиждат на приятелите си, чиито родители винаги присъстваха на церемониите в тяхното училище, колеж и дипломирането. Но Робърт беше безпомощен, тъй като се страхуваше, че следващата жена в живота му също ще изостави децата.
Един следобед обаче, докато той и децата обядваха, на вратата се звънна.
— Аз ще отворя, татко. — предложи Анна, дъщерята на Робърт. — Вие, момчета, продължавайте.
Когато обаче отвори вратата, тя замръзна.
— Не мога да повярвам, че това си ти! Какво изобщо правиш тук?!
Джулия стоеше на вратата. Когато Анна я видя, нямаше как да не се разгневи. Умът й се върна към снимките, които тайно бе видяла в сватбения албум на баща си, скрит в стаята му. Когато обаче научи как майка им ги е изоставила, Анна не почувства нищо друго освен омраза към лошата жена.
— Би ли ме пуснала да вляза, моля? — тихо попита Джулия. — Трябва да говоря с баща ти.
Анна беше вбесена и се канеше да затръшне вратата в лицето на майка си, когато Робърт се намеси.
— Кой е там, скъпа? Доставчик ли е? — попита той, докато се приближаваше към нея. Но когато стигна до вратата, не можеше да повярва какво вижда.
— Какво правиш тук, Джулия? И какво се е случило с теб? — ахна той, а погледът му беше привлечен от опърпаното й облекло, умореното лице и хлътналите й бузи.
— Това е дълга история, Робърт. — каза Джулия. — Мога ли да вляза?
Анна се противопостави и каза на баща си да не пуска жената вътре, но Робърт вкара Джулия вътре, даде й одеяло и й предложи чай.
Докато Джулия нежно държеше чашата в ръцете си, мислите на Робърт бяха привлечени към миналото им. Ето как се бяха запознали в… в едно кафене и след това често ходеха на срещи на кафе.
Но сега Джулия изглеждаше крехка, лицето й беше покрито с бръчки и признаци на умора, а Робърт, който беше бесен от неочакваното й появяване след толкова години, сега изпитваше към нея само съчувствие.
“Какво ти се е случило, Джулия? И защо ни напусна?”, Робърт беше потънал в мислите си. Но точно тогава тя го прекъсна.
— Благодаря ти, че беше толкова мил с мен, Роб. Въпреки че те напуснах, ти все още си толкова мил с мен.
— Е, Джулия, стореното е сторено. — въздъхна Робърт, все още фокусиран върху умореното й лице. — Не можеш да промениш това, но мога да ти дам още един шанс да оправиш нещата. Знам, че няма да е същото, но ако работиш достатъчно упорито, децата ще ти простят и ще те приемат.
— О, не! Не затова съм тук! — Джулия вдигна глава от чашата си. — Надявах се, че може да ми дадеш пари назаем. Ще ти ги върна възможно най-скоро. Няма къде да отседна, затова реших да наема малък апартамент за себе си.
Робърт беше изумен.
— Наистина ли, Джулия? Разбирам, че никога не си искала да бъдеш майка, но не мога да повярвам, че си толкова зла! Връщаш се след толкова дълго време, без изобщо да те е грижа за нас! Единственото, което те интересува, е твоят комфорт и пари. Моля те, стани и си тръгни. Не искам да правя сцена пред децата си.
— Виждаш ли, Роб, никога не съм харесвала тези деца на първо място. Надявах се, че след раждането нещата ще се подобрят, но когато ги видях, бях отвратена, затова ги оставих и реших да избягам. Но никога не се омъжих отново. Винаги съм те обичала!
— Разкарай се, Джулия! — Робърт изпищя. — Ти си просто една подла, жалка жена, а такива хора нямат място в къщата ми!
Джулия напусна дома на Робърт, но не се отказа. Всъщност тя търсеше издръжка. Но загуби делото, което я накара да излее гнева си към Робърт и децата в съда. Анна този път не се сдържа и се нахвърли срещу Джулия пред всички.
След този ден Робърт никога повече не чу Джулия. Въпреки това той срещна Бетани, жена, която току-що се беше преместила в неговия квартал. Оказва се, че съпругът й се развежда с нея, след като открива, че тя не може да има деца, и по-късно се жени за млада жена.
Тя често посещава дома на Робърт и прекарва време с децата му. Робърт тайно е започнал да я харесва и планира да й предложи брак на рождения й ден.
