Боби открива в гардероба на дъщеря си тийнейджърка скрит тайник със скъпи подаръци, както и снимка на непознат възрастен мъж и бележка за среща в кафене. Той дискретно я последва до кафенето, без да подозира, че ще разкрие тайна, която ще разкъса семейството му.
Боби винаги е бил грижовен баща на Мия и често я е проверявал, уверявайки се, че се справя добре. Но през последните три месеца беше забелязал, че Мия се държи странно.
Нощните ѝ телефонни обаждания, разговорите на закрити врати и миризмата на цигари, която се носеше в стаята ѝ, убедиха Боби, че 14-годишното му дете е замислило нещо нередно.
Затова един ден Боби решава да провери стаята на Мия за цигара или запалка, но вместо това открива кутия за подаръци, скрита под купчина дрехи в шкафа…
В кутията имало набор от скъпи подаръци – маркови парфюми, смарт часовник, който Мия отдавна искала, и диамантена гривна. След това ръцете му попаднаха на снимка на възрастен мъж, вероятно на около 50 години, и писмо, в което подробно се описваше предстояща среща в местно кафене същия ден.
“Скъпа моя Миа,
Наистина се вълнувам, че най-накрая ще се срещна с теб. Вече си представям как си говорим, как се смеем, как седим един до друг. Боже, надявам се това кафене, в което ще се срещнем, да предлага веганско меню. Но пак казвам, на кого му пука за храната, когато мога да бъда с теб? Нямам търпение за тази събота!
Ще се видим скоро. С любов, В.”
Боби прочете писмото отново и отново и не можеше да повярва, че дъщеря му тийнейджърка се е забъркала с мъж на възрастта на баща си.
Боби вдигна снимката на непознатия от леглото и се загледа в нея още веднъж, опитвайки се да си спомни дали познава този човек. Но не беше виждал този мъж преди. Боби го завладя ярост. Той нахлу от стаята на Мия и набра номера ѝ.
„Татко, аз съм в час по музика! Престани да ми се обаждаш! Сбогом!“ Тя закачи слушалката още преди той да каже и дума.
Боби отново набира номера на Мия, но тя отменя обаждането. Той опитал още няколко пъти и се отказал, когато тя изобщо не отговорила. Накрая Боби прибра вещите в стаята ѝ. Знаеше, че тя ще се разсърди, ако разбере, че е ровил из вещите ѝ.
След известно време Боби извади телефона си и започна да търси вегански кафенета в техния град.
“Кафене „Бийн“… това е единствената веганска закусвалня? Дали са планирали да се срещнат тук днес?” – зачуди се той.
Боби взе решение. Той се маскира с шапка и качулка и замина за кафенето. След като пристигна, Боби сканира закусвалнята за някаква следа от Мия или нейния приятел. За негово облекчение я забеляза сама до седалката до прозореца.
Усмивка се появяваше на устните на Миа всеки път, когато телефонът ѝ иззвъняваше с известие. Боби усети пристъп на ревност. Липсваха му онези дни, когато Мия се смееше и се шегуваше около него.
Сякаш се беше превърнала в съвсем различен човек от деня, в който се бяха върнали от рутинен преглед преди три месеца.
Онзи ден Боби и семейството му бяха в лекарския кабинет в очакване на докладите, когато го извикаха на рецепцията, за да попълни някакъв формуляр. Когато излязъл от лекарския кабинет, в него влязъл нов лекар с някакви документи.
„Госпожо Дейвис, можем ли да поговорим насаме?“ – попита тя. Но госпожа Дейвис настояваше Миа да остане.
„Дъщеря ви има ли някакви наследствени заболявания?“ – попита тя. „Правили ли сте си заедно кръвен тест тримата преди? Особено Мия и господин Дейвис?“
Сърцето на госпожа Дейвис прескочи един удар. „Н-не, докторе“, каза тя.
„Разбирам“ – изви вежди докторът. „Е, виждам, че кръвната група на дъщеря ви не съвпада с тази на съпруга ви. Наясно ли сте с това? Дали г-н Дейвис, а не Мия…“
Госпожа Дейвис усети буца в гърлото си и погледна лекаря, несигурна как да отговори. Лицето ѝ се обезкръви, когато очите ѝ се стрелнаха от лекаря към Мия, която беше изненадана.
”Какво имате предвид, че кръвната ми група не съвпада с тази на баща ми?“ Мия се заинати.
”Ами, кръвната група на баща ви е такава, че… е малко вероятно той да е вашият баща – разкрива лекарят.
Очите на Миа изпъкнаха от шок, докато се обръщаше към майка си.
„Ще поговорим за това по-късно“ – госпожа Дейвис притисна Мия, молейки я да мълчи. Когато Боби се върна, той забеляза притеснението, изписано на лицето на съпругата си, но госпожа Дейвис го увери, че всичко е наред.
„За какво беше всичко това, мамо? Татко… не е ли родният ми баща? Как така кръвната ми група не съвпада с тази на татко?“ Мия хвана госпожа Дейвис за ръка, докато Боби се отправяше към колата им.
„Ще ти обясня всичко, щом се приберем, но не питай нищо пред баща си. По-добре е да го обсъдим насаме“.
Мия изчака, докато пристигнат вкъщи. След това повика госпожа Дейвис в стаята си. „А сега ми кажи“, каза тя, когато майка ѝ влезе в стаята.
Очите на госпожа Дейвис се насълзиха, докато седеше до Миа. „Докторът беше прав, скъпа – разкри госпожа Дейвис. „Боби не е истинският ти баща. Когато той беше в командировка в Кейптаун, аз се запознах с някого на круиз във Вирджиния. Беше малък флирт… и разбрах, че съм бременна. Знаех, че Боби ще те обича като своя и не исках да нараня нито един от вас, като кажа истината“.
Челюстта на Мия спадна, докато слушаше изповедта на майка си. ”Кой е истинският ми баща?” – попита тя през сълзи.
Но госпожа Дейвис отказа да разкрие самоличността на партньора си в изневярата, докато Мия не заплаши, че ще си поговори с Боби.
„Добре, добре! Името му е Виктор! Но трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, особено на Боби“.
”Откъде е той? Мамо, искам да знам всичко за него” – настояваше Миа пред майка си.
Госпожа Дейвис поклати глава, докато се обръщаше към Мия, а очите ѝ бяха пълни с вина. „След круиза повече не се срещнахме. И моля те, не ме питай повече нищо за него“.
Същата вечер Мия претърсва безброй профили в социалните мрежи, отчаяно търсейки биологичния си баща. Сърцето ѝ се разтуптя, когато се натъкна на един профил, а очите ѝ сканираха детайлите многократно. Той съвпадаше с описанието на събитията от майка ѝ – името, възрастта, местоположението.
Мия набра съобщение с треперещи пръсти. “Здравей, аз съм Миа и знам, че това може да те стресне, но аз съм твоята дъщеря. Срещнахте се с майка ми в „Островни изкушения“ по време на круиз във Вирджиния преди около 15 години. Можем ли да поговорим?”
След минути дойде отговор. “Какво? Съжалявам. Не знам за какво говориш.”
Сърцето на Мия започна да бие, докато тя си поемаше дълбоко дъх, опитвайки се да успокои нервите си, преди да напише отговора си.
“Майка ми, Естер, ми каза, че ти си моят биологичен баща. Знам, че това може да е шок за теб. Но аз знам нещо, което знаете само ти и майка ми“.
Последва дълга пауза, а минути по-късно се появи друго известие, от което очите на Мия се насълзиха.
”Не знам какво да кажа! Да, запознах се с Естер на един круиз. След круиза никога повече не се срещнахме и не се свързахме. Сега съм щастливо омъжена за моя гей партньор. Нямаме деца & съм толкова изненадана, че имам дъщеря. Благодаря ви, че се свързахте с нас, Миа. Може би ще можем да се срещнем. Какво мислиш?”
Мия и Виктор прекараха нощта в размяна на съобщения, опознавайки се. С всеки изминал ден тя започна да прекарва все повече време с него във видеочатове и беше развълнувана, когато той й каза, че скоро ще минава през нейния град и с удоволствие би се срещнал с нея.
Седмица преди планираната среща Мия получава пратка. Това беше подаръчна кутия със скъп часовник, любимите ѝ парфюми, диамантена гривна и бележка със снимка на Виктор. Тя нямаше търпение да се срещне лично с него през уикенда.
Телефонът на Мия иззвъня силно, за да я върне към момента. “Изпрати ми местоположението на кафенето, скъпа “, гласеше съобщението на Виктор.
Боби, който внимателно наблюдаваше всичко от ъгловата маса, стисна зъби и юмруци, когато един мъж се приближи до масата на Мия и я прегърна.
„КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ СЛУЧВА ТУК?“ Звукът на гласа на Боби стресна Мия и Виктор, като ги накара да се отдръпнат един от друг.
„По-добре започни да обясняваш!“ Боби поиска, докато се приближаваше към тях.
„Татко… какво правиш тук? Следяхте ли ме?“ Мия се надигна гневно.
Но преди да успее да осмисли случващото се, Боби пренебрегна въпросите ѝ и нанесе удар, който се приземи върху челюстта на Виктор и му счупи зъб.
Виктор се преобърна през масата, превивайки се от болка, а звукът от счупено стъкло и уплашени писъци изпълниха кафенето, докато Боби се нахвърли върху него и го преби.
„СПРИ!“ Мия изкрещя, но Боби беше неудържим.
„Стойте далеч от дъщеря ми, изроди!“. Боби изкрещя, като хвана Виктор за яката. „Как смееш да флиртуваш с моето момиче?
”Татко, спри! Моля те, остави го да си тръгне – молеше го Мия.
Но Боби беше навлязъл в едно твърде тъмно от ярост място, за да го слуша, и нямаше връщане назад. Той нанесе още един силен удар по носа на Виктор, от който той загуби съзнание.
Останалите клиенти в кафенето се мъчеха да отделят Боби по-далеч от кървящия и изпаднал в безсъзнание Виктор.
„Какво направи… Татко, събуди се! Татко!“ Мия изкрещя. Боби замръзна невярващо, наблюдавайки как Мия люлее главата на Виктор в скута си и се обръща към него с „татко“.
„Миа, какво става? Току-що ли го нарече татко?“ Боби я попита, докато пристигнаха парамедици и Виктор беше откаран в болницата.
”Господине, трябва да дойдете с нас” – офицер се приближи до Боби с белезници.
Няколко часа по-късно лекарят влезе в отделението на Виктор.
„Няма за какво да се притеснявате. Той вече е стабилен“, каза лекарят на госпожа Дейвис и Мия, докато ставаха от леглото на Виктор.
”Здравей, Виктор – влезе Боби в отделението, като наруши гробната тишина.
След ареста му Боби беше отведен в болницата, за да проверят окървавените му ръце за евентуални наранявания. Когато научава, че Виктор също е приет там, той моли шерифа да го пусне за минута в отделението на Виктор.
”Съжалявам за всичко, Виктор. Неправилно разбрах, че ти и дъщеря ми всъщност сте… знаеш ли. Аз обичам дъщеря си повече от всичко на света. Това, което направих… беше, за да защитя Мия. Не мислех ясно.“
„Не знаех, че си способен на това, Боби“, каза госпожа Дейвис.
”Е, дори и аз не знаех, че си способен на… ами, Естер, никога повече няма да ме видиш – Боби тъжно сведе глава.
Докато си проправяше път от отделението, той погледна назад към Мия. „Без значение какво ще се случи или кой ще се изпречи на пътя ни… аз все още ще те обичам. Винаги ще обичам. Вратите ми винаги са отворени за теб.“ – каза той с мъка, докато си тръгваше с шерифа.
Очите на госпожа Дейвис и Мия бяха забулени с тъга и съжаление, тъй като осъзнаха, че са нанесли непоправими щети на семейството си.
