Когато Даниел Сътън забелязва, че дъщеря му, тийнейджърката Фейт, започва да се прибира по-късно всяка вечер, той решава да направи нещо специално. Но когато отишъл да я вземе след училище, открил, че тя работи в училищната кухня, и се разгневил на директора, докато не му казал изненадващата истина.
“Скъпа, това е вкусно. Но не е нужно да ни готвиш всяка вечер, особено когато се прибираш късно. Какво изобщо те задържа в училище?” Даниел попита 15-годишната си дъщеря, докато ядяха спагетите и кюфтетата, които тя приготви за вечеря.
Съпругата му, Анна, почина, когато Фейт беше на десет години, и оттогава вечерите им се състоят от твърде много храна за вкъщи, защото Даниел едва смогваше да приготви замразена вечеря в микровълновата фурна. Но всичко това се промени наскоро.
Даниел се зарадвал, когато дъщеря му започнала да готви, но също така се чувствал ужасно за нея. Тя беше поела роля, която не трябваше да поема. Той трябваше да бъде родителят, а и явно работата в училище ставаше все по-трудна за нея, щом оставаше в училище до късно само за да се върне вкъщи и да започне да вечеря.
“Не, не това имах предвид. Защо дъщеря ми работи в кухнята? Плащат ли ѝ?” – поиска да знае той, като сложи ръце на кръста си, докато темпераментът му се покачваше.
“О, нищо. Просто уча в библиотеката с моите приятели. По-добре е, отколкото да съм тук, отегчена и сама – отвърна Фейт, въртейки вилицата в чинията си. Даниел кимна, като веднага повярва на дъщеря си, тъй като тя никога не му беше давала причина да не ѝ се довери.
Освен това беше погълнат от вкусната храна, която тя приготвяше. Миризмата на домати и риган примамваше сетивата му и може би изглеждаше просто ястие, но дъщеря му беше наследила готварския талант на майка си. “Е, само не се насилвай прекалено много. И, миличка, тази вечеря е много вкусна. Може би дори ще станеш готвач, когато пораснеш”, коментира Даниел.
“Не знам за това”, контрира Фейт, докато довършваха храната, изпиваха ледения си чай и започваха да прибират чиниите. Даниел искаше да поразпита още, но изглеждаше, че дъщеря му не иска да говори повече. Имаше нещо в ума ѝ, но той нямаше представа какво.
“Аз ще измия чиниите, скъпа. Отиди да се отпуснеш”, настоя Даниел и дъщеря му кимна. Все още се чувстваше ужасно, че ѝ е възложил това бреме с липсата на готварски умения, но толкова се гордееше с Фейт заради зрелостта и желанието ѝ да се включи и да помага в къщата.
Дъщеря му кимна тихо на думите му и се върна в стаята си, което го накара леко да се намръщи. Той се зачуди какво ли е в ума ѝ и отново се притесни, че е лош баща. Но какво можеше да направи по въпроса?
В главата му се появила идея. Той реши да я изненада с екскурзия до Six Flags Fiesta Texas, който се намираше близо до родния им град в Сан Антонио на следващия ден. Дори нямаше да й се налага да пропуска училище. Той щеше да я вземе, след като свършат часовете ѝ, и щяха да прекарат един страхотен ден заедно. Тя го заслужаваше и се надяваше, че щеше да говори с него за това, което я притесняваше.
Даниел седеше в колата си пред гимназията на Фейт и се опитваше да се свърже с нея чрез мобилния ѝ телефон, но тя не вдигаше. Той нямаше представа защо. Може би в библиотеката не им разрешаваха да използват мобилни телефони, което беше логично. Затова реши да паркира и да тръгне да я търси.
Докато влизаше в коридорите на училището, си припомни собствената си младост и как с удоволствие би прекарал един ден в “Шестте флага”, което само го накара да се развълнува още повече и да заведе дъщеря си. Вървеше по-бързо и видя класната ръководителка на Фейт, госпожа Граймс.
“Госпожо Граймс, знаете ли пътя до библиотеката? Търся Фейт. Имам изненада за нея – обясни Даниел, като не успя да скрие усмивката си.
“Библиотеката? Ами, трябва да продължиш да вървиш направо, да излезеш от сградата през задния вход, да минеш покрай двора и ще я видиш. Но Фейт няма да е в библиотеката – отвърна госпожа Граймс, като се намръщи.
“Какво имаш предвид?” – попита той, като вълнението му намаля при думите ѝ.
“Фейт е в училищната кухня. Тя работи там всеки ден след училище”, разкри тя безгрижно.
“Какво?” – попита той, като объркано наклони глава настрани.
“Да. Фейт работи в кухнята. Просто трябва да излезеш от сградата, както ти обясних по-рано, а сградата на столовата е до библиотеката”, обясни госпожа Граймс, без да разбира защо Даниел е объркан.
“Не, не това имах предвид. Защо дъщеря ми работи в кухнята? Плаща ли ѝ се?” – поиска да разбере той, сложил ръце на кръста си, докато темпераментът му се покачваше.
“Доколкото знам, не, не ѝ се плаща. Мислех, че знаете за това – сви рамене учителят. “Можеш да отидеш да я попиташ сам.”
Госпожа Граймс си тръгна, а Даниел стоя няколко секунди в пълен шок. Нима училището се възползваше от дъщеря му? Използваше безплатна работна ръка? “О, по дяволите, не”, промълви той тихо и тръгна към сградата на кафенето, където се намираше училищната кухня.
Точно както каза госпожа Граймс, Фейт работеше. Тя носеше униформа и всичко останало. Даниел не можеше да повярва на очите си и на гнева, който се надигаше от гърдите му. Единствената му дъщеря не просто се готвеше вкъщи, защото имаше посредствен баща, а училището я използваше.
Лицето му почервеня, но не искаше да крещи на дъщеря си или на някой от работещите там. Трябваше да отиде при началника, затова се обърна и тръгна бързо към кабинета на директора. Наложи се да попита за посоката няколко застояли се ученици, но стигна бързо.
“КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА, ПРИНЦИПАЛ КОЛИНС?” – изкрещя той, като нахлу през вратата на кабинета, заобикаляйки секретарката на мъжа, която скочи от бюрото си. Но тя не можа да спре Даниел. Той беше твърдо решен да стигне до дъното на това.
“Господине, кой сте вие?” – попита директорът, като стана от бюрото си и свали очилата си за четене.
“Аз съм Даниел Сътън. Дъщеря ми е Фейт Сътън, която работите без заплащане в кухнята! Искате ли да се обадя на някои хора? Защото съм сигурен, че използването на непълнолетни за работа е незаконно!” Даниел изкрещя, сочейки ядосано с пръст към директора.
Директорът Колинс вдигна ръце в защита и бавно поклати глава. От устните му се изтръгна лек кикот и Даниел си помисли, че главата му ще експлодира. Но преди да успее да изкрещи още малко, директорът започна да говори.
“Господин Сътън, дъщеря ви поиска това – разкри мъжът и гримасата на Даниел стана още по-силна.
“Не разбирам” – изрече той раздразнено.
“Фейт поиска да работи в кухнята след училище, защото искаше да се научи да готви и да може да готви вкъщи. Но мисля, че това е нещо, за което трябва да поговориш с нея. Ние не изискваме нищо от дъщеря ви. Всъщност смятам, че тя е една от най-добрите ученички в класа си”, заяви директорът, отиде до един заден шкаф и извади папка с името на Фейт. “Да, тя има отлични оценки, но изглежда не харесва нито една от извънкласните дейности, които имаме на разположение. Тя поиска да работи в кухнята и ние се съгласихме. Честно казано, това ще бъде огромно предимство за нея, когато кандидатства в колеж”.
Гневът на Даниел се разсея напълно при думите на директора и той се почувства като идиот. Той се извини незабавно и обилно. Директорът Колинс го насърчи да поговори с дъщеря си, затова той се втурна към кафенето.
Фейт беше изненадана да го види там и той я помоли да седне на една от масите в кафенето, за да ѝ обясни всичко. Тя започна отначало и разкри нещо още по-изненадващо.
“Госпожа Остин, новата готвачка? Онзи ден тя направи черешов пай, който имаше вкус като този, който мама правеше. Исках да се науча, затова останах един ден и тя ме научи. Тя ме учи да правя пая и все още не съм го усъвършенствала, но съм близо. Госпожа Граймс каза, че след няколко години сигурно ще мога да включа това в апликациите си за колежа, затова реших, че трябва да продължа да го правя – обясни дъщеря му и главата на Даниел падна на раменете му.
“Сигурна ли си, че това е, което искаш? Наистина ли? Не го ли правиш, защото се чувстваш зле вкъщи или че ужасният ти баща не може да готви?” – попита накрая той, като очите му предадоха колкото се може повече емоции. Искаше дъщеря му да говори от сърце.
“Не, татко. Моля те!” Фейт се изхили и се изсмя на баща си. “Никога не бих го направила. Ти си възрастна. Изобщо няма да готвя за теб. Готвя за себе си. Най-силните ми спомени за мама се състоят от нейното готвене. Помня го толкова добре, че понякога дори усещам миризмата на нещата вкъщи, сякаш тя все още е жива. И колкото повече научавах за готвенето, толкова повече исках да знам. Може и да не стана готвач, но ще мога да приготвям всички ястия, които мама приготвяше с толкова любов.”
Очите на Даниел се насълзиха и той не можеше да повярва колко пораснала изглеждаше дъщеря му. Той стисна здраво ръцете ѝ и ѝ каза колко се гордее с нея. Също така разкри плановете си за разходка в “Шестте флага” и Фейт също се развълнува, но предложи да я отложат за следващия ден. Гордият баща се съгласи. Беше натрупал достатъчно почивни дни, за да може да направи това за нея.
Вера се върна в кухнята, а Даниел се прибра у дома. Същата вечер тя им приготви още едно вкусно ястие, което беше научила, а на следващия ден отидоха в увеселителния парк, наслаждавайки се на времето си както никога досега.
