Когато един банкер вижда възрастната майка на бедния си приятел от училище да кандидатства за заем, той веднага го одобрява, мислейки, че ще го скрие от шефа си. Няколко часа по-късно шефът му го вика в офиса си и иска обяснение.
Докато чакаше на автогарата, Робърт измисли начини да получи повишение на работното си място. Беше добър ученик през целия си живот, постоянно осигурявайки най-високите оценки. Превъзходството беше нещо, с което той никога не правеше компромис.
Робърт винаги е мечтал за успешна кариера. Скоро след като завърши колеж, той беше назначен в банка, където се запозна с шефа си Карлос. Робърт се почувства вдъхновен от своя шеф и пожела да бъде като него. Той смяташе Карлос за свой идеал, без да знае, че скоро ще съжалява.
След като стигна до работното си място, Робърт посети офиса на шефа си, за да го поздрави. Възхищаваше се на начина, по който Карлос говореше на другите и го имитираше, надявайки се, че другите хора ще го харесат, както харесват Карлос.
Всеки път, когато Карлос прилагаше ново правило, Робърт беше първият, който го оценяваше и следваше, защото вярваше, че шефът му никога не може да сгреши. Карлос беше човек, на когото се доверяваше сляпо по работните въпроси.
Вдъхновен от страстта на Карлос към работата, Робърт прекарваше по-голямата част от деня си на работа, което се отразяваше на семейния му живот. Съпругата му искаше той да се прибира от работа по-рано, за да могат да прекарват времето си заедно, но него не го интересуваше. Той смяташе, че прекарването на повече време на работа ще го направи отличен в кариерата му.
Беше типичен ден за Робърт, докато не видя позната възрастна дама, облечена в мръсни дрехи, да влезе в банката. “Мисля, че съм я виждал някъде.”, помисли си той, преди тя да се приближи до него и да се представи.
— О, ти си майката на Бен! — той се усмихна. — Бен ми помогна да изкарам последните изпити в гимназията. Винаги ще съм му благодарен!
Робърт никога не забрави как Бен търпеливо му помогна да преодолее безпокойството и липсата на увереност през последната година в гимназията. Така че той не можеше да откаже, когато майката на Бен, Дорис, го помоли да й помогне да кандидатства за заем.
— Знам, че нямам достатъчно пари, за да върна заема, нито пък имам високоплатена работа. — каза тя. — Но спешно ми трябват пари, Робърт. Ще одобриш ли молбата ми за заем? Бих го сметнала за огромна услуга.
— Не се притеснявай! — усмихна се Робърт на възрастната жена. — Ако Бен може да ми помогне да изпъкна в кариерата си, мога да се изплатя, като одобря заема ти. Не е голяма работа.
Робърт беше добре запознат с политиката на банката и знаеше, че на банкерите не е позволено да одобряват молби за заем на лица с ниски доходи. Той обаче смяташе, че няма да има проблеми, защото планираше да манипулира числата в молбата за заем.
— Научете се как да казвате „не“ и оставете емоциите си настрана, ако искате да успеете. — беше казал Карлос на екипа си по време на среща. Тези думи отекнаха в съзнанието на Робърт, докато обмисляше да одобри молбата за заем на Дорис.
— Имам нужда от парите за лечението на Бен! — Дорис се разплака. — Имам нужда от помощта ти, Робърт. Моля те!
Робърт разбра, че Бен се е разболял тежко и скъпото лечение е единственият начин да спаси живота му. Веднага спря да мисли за банковите правила и подписа молбата за заем.
— Банката ще преведе парите по сметката ти преди 17 часа днес. — усмихна се той на майката на приятеля си.
— Много ти благодаря, Робърт! — каза възрастната жена със сълзи на очи. — Бог да те благослови.
Няколко часа след като одобри молбата за заем, Робърт преглеждаше някакви документи на работното си място, когато звукът от стъпки, приближаващи бюрото му, прекъсна мислите му. Той вдигна глава и видя ядосания Карлос да стои пред него.
— В офиса ми, веднага! — извика Карлос, докато бузите му почервеняха от гняв, а очите му се разшириха. След като видя гнева в очите му, Робърт тихо се изправи и последва Карлос до офиса му.
— Какво си мислиш, че правиш? — Карлос извика и хвърли молбата за заем на Дорис на бюрото му. — Мислеше, че няма да разбера? Полудял ли си, Робърт?
— Тя е майката на мой приятел от училище и беше спешно. — колебливо отговори Робърт. — Тя ще плати…
— Това ли научи по време на периода на обучение? В банка ли работиш или в благотворителна организация. — изкрещя Карлос.
— Знам, че се противопоставих на правилата. — каза Робърт, докато свеждаше поглед. — Но съм сигурен, че тя ще изплати заема навреме.
— Знаеш ли какво ще стане, ако тя не го направи? — Карлос погледна Робърт с ръце на масата. — Ще те уволня!
Шокиран, Робърт погледна шефа си и поклати глава. Искаше да протестира, но не можеше да говори. Да бъде уволнен беше един от най-големите страхове на Робърт и чувайки как шефът му говори за това го побиха тръпки.
— Сега излизай! — извика Карлос, сочейки към вратата.
Робърт напусна кабинета на шефа си, без да каже нито дума, и се върна на мястото си. Думите на Карлос отекнаха в съзнанието му, докато се опитваше да се концентрира върху работата си. Нямаше представа как ще изплати заема, ако майката на Бен не го направи.
— Трябва да посетя Бен след операцията му. — помисли си той.
На следващата вечер Робърт посети Бен в болницата, след като се чу с Дорис. Преди Робърт да успее да влезе в болничната стая, Дорис го отведе настрани и стриктно го инструктира да не казва на Бен за заема.
— Не искам бедното ми дете да знае за това. Надявам се, че разбираш. — каза тя.
— Да. — кимна Робърт. — Не се притеснявай. Няма да кажа нищо.
Тогава Робърт срещна Бен и изпита облекчение, след като научи, че приятелят му се чувства много по-добре.
— Оздравявай бързо, приятел! — потупа го Робърт преди да напусне болницата.
На път за вкъщи Робърт се чудеше защо Дорис иска да скрие заема от сина си.
— Няма ли да го върне? Излъга ли ме? Ще ме уволни ли Карлос? — мислеше си.
Вместо да говори с Бен или майка му, Робърт се съсредоточи върху работата си, за да отклони ума си. Той се свърза с нея едва няколко седмици по-късно, когато почти беше време тя да плати първата вноска по кредита.
Робърт провери данните на компютъра си, преди да напусне банката, за да се увери, че Дорис все още не е депозирала пари. Той посети къщата й по-късно същата вечер, но старата дама не беше вкъщи.
— Къде е майка ти? — Робърт попита Бен, след като попита за здравето му.
— Мама е на работа. — отвърна Бен. — Продължавам да й казвам да напусне работа, но тя никога не ме слуша. Не ми харесва да я гледам как ходи на работа на тази възраст.
— О, разбирам. — кимна Робърт, докато си мислеше за старата дама.
Няколко минути по-късно Робърт напусна дома на Дорис и отиде до работното й място. Там обаче не можа да я намери. Нейният мениджър му каза, че е тръгнала преди часове.
— Това е странно! — помисли си Робърт, докато изваждаше телефона от джоба си, за да се обади на Дорис.
— Къде си? — Робърт попита възрастната дама по телефона, преди да разбере, че тя работи другаде. След като тя му даде адреса, той отиде там и беше шокиран да я види да работи на строителен обект. Дрехите й бяха мръсни, имаше петна от цимент навсякъде, а слой прах покриваше лицето й.
— Какво правиш тук, Дорис? — попита я Робърт. В тонът му имаше чиста загриженост за старата жена.
— Моля те, не казвай на Бен за това! — помоли се Дорис. — Работя на две места, за да изплатя заема. Уверявам те, че ще платя първата вноска навреме.
Сърцето на Робърт се разби, гледайки как майката на приятеля му работи неуморно на строителен обект. Чувстваше се ужасно, като си помисли как тя е оставила здравето си настрана и е мисли само за сина си.
Седмица по-късно Робърт седеше на бюрото си в банката, когато видя Дорис да влиза.
— Съжалявам, но нямам достатъчно пари, за да платя първата вноска. Това е почти половината от сумата. — каза тя с треперещ глас. — Обещавам, че ще платя останалите пари следващия път.
Гледайки как Дорис се извинява, Робърт се почувства ужасно, затова той й каза да не се тревожи за оставащата сума.
— Ще платя остатъка за първата вноска. — каза Робърт. — Моля те, не се тревожи за това.
По-късно същата вечер Робърт депозира парите от банковата си сметка, за да плати първата вноска на Дорис, без да знае, че шефът му ще вдигне шум около това. В този момент Робърт беше загрижен само за запазването на работата си, така че прехвърли парите, без да се тревожи за нищо друго.
На следващия ден Робърт работеше на бюрото си, когато се случи нещо неочаквано. Карлос се приближи до него и каза, че знае, че старата дама не е платила първата вноска.
— Знам, че си депозирал парите от нейно име, Робърт — каза Карлос спокойно. — Но нещата не работят така. Трябва да оставиш личния си живот извън работното си място.
— Тя плати половината от сумата. — каза Робърт. — Обеща, че скоро ще ми върне парите.
— Не е това въпросът, Робърт. — каза Карлос. — Предприемам правни действия срещу нея за нарушаване на договора и ти идваш с мен.
Карлос искаше да даде урок на Робърт. Знаеше, че Робърт ще го смени един ден, така че трябваше да постави граници. Карлос не можеше да позволи на Робърт да взема емоционални решения. Той искаше да обучи Робърт, за да стане най-добрият.
Карлос и Робърт излязоха от банката няколко минути по-късно, за да посетят Дорис. Те държаха правен документ, в който се посочваше какви действия ще предприеме банката срещу нея, тъй като тя не е успяла да погаси вноската си по кредита. Нещата обаче взеха друг обрат, когато Карлос се изправи очи в очи с Дорис.
— Боже мой! — Карлос ахна, като погледна горката жена.
— Дорис? Ти?
Междувременно Робърт се втренчи в шефа си шокиран. Не можеше да разбере защо Карлос реагира толкова странно.
— Какво правиш тук? — Дорис погледна Карлос с повдигнати вежди. — Каза, че никога не искаш да видиш лицето ми или да се срещнеш със сина ни! Защо си тук?
— Той ми е шеф. — прекъсна го Робърт.
— Кажи на шефа си да напусне дома ми веднага! — извика Дорис. — Точно както ни напусна преди 15 години.
Оказа се, че Карлос е бащата на Бен. Когато Бен беше на шест, Карлос напуснал него и Дорис, защото не можел да се справи със задълженията си поради работата си. Вместо да отдели време на семейството си, Карлос напуснал къщата посред нощ и повече не се върнал. Той дори не се обадил на Дорис нито веднъж, за да провери как са тя и Бен.
След като разбра, че Дорис е взела заем за лечението на Бен, Карлос не можа да събере смелост да й покаже правните документи. Вместо да й каже защо е дошъл, Карлос се обърна и излезе от къщата. В този момент Робърт осъзна, че Карлос не е неговият идол.
— Не искам да се превърна в ужасен мъж, който е напуснал семейството си заради кариерата си. — помисли си Робърт. — Не искам да градя кариерата си за сметка на щастието на семейството си.
По-късно същата вечер Робърт се извини на жена си, че е дал приоритет на работата си. Научаването за миналото на Карлос го накара да осъзнае важността на семейството. От негов идеал Карлос се превърна в човека, когото Робърт не искаше да следва.
На следващия ден Робърт се срещна с Карлос и му разказа за плановете си.
— Ще изплатя заема на Дорис и всичко е наред, ако ме уволниш заради това. — каза Робърт. — Вече започнах да си търся друга работа.
— Седни, Робърт. — каза Карлос. — Искам да говоря с теб.
След като Робърт седна на стола от другата страна на бюрото, Карлос се извини и каза, че няма да го уволни.
— Не всички мои правила работят, Робърт. — усмихна се той.
— Не е нужно да се тревожиш за заема. Аз ще се погрижа за него. — продължи Карлос. — И аз искам да продължиш да работиш тук. Искам ти да създаваш правилата тук.
Тъй като Робърт вече беше решил да напусне работата си, му отне известно време, преди да се съгласи да остане. Той каза на Карлос, че няма да остава извън работно време и няма да отговаря на обаждания или на имейли у дома.
В резултат на обновените условия на работа Робърт прекарваше време със съпругата си всеки ден след работа и връзката им се укрепваше с всеки изминал ден. Скоро той й каза, че е готов да има деца и двойката се подготви да създаде семейство заедно.
