Моника се беше уморила от разглезеното богато момче, което винаги летеше с тяхната авиокомпания. Той беше шумен, груб и не се интересуваше от другите пътници в самолета. Но един ден ѝ хрумнала идея и решила да го измами. Изненадващо, някой друг също се изказа и на Моника не ѝ се наложи да се притеснява отново.
“ДА СЕ НАПРАВИМ!” – изкрещя Джералд Рос, син на милионер в Ню Йорк и един от най-разглезените хора, които Моника някога беше срещала. Тя беше стюардеса на полет от JFK до Маями и всички бяха уморени от неговите лудории.
Джералд държеше бутилка шампанско и караше приятелите си да пият от нея. В резултат на това те станаха още по-шумни и никой не можеше да ги успокои. Тя би разбрала, ако бяха на частен самолет, но Джералд и приятелите му винаги използваха тази авиокомпания, защото богатият му татко беше близък приятел със собственика. Имаха някаква сделка.
“Уф, богаташи” – прошепна Моника на колегата си Джулиан, който също извърна очи към шумната група приятели. Въпреки че всички те бяха в първа класа, пречеха на останалите пътници и хората постоянно им казваха да млъкнат. Но те не можеха да направят нищо. Джералд не искаше да ги слуша и на всичкото отгоре ги обиждаше.
Не това си представяше Моника, когато реши да стане стюардеса. Баща ѝ бил пилот, който за съжаление починал в самолетна катастрофа, но това не я възпряло от стремежа ѝ към небето. Тя го обичала и искала да стане пилот. Майка ѝ обаче не можела да си позволи уроци, а обучението за стюардеса било много по-евтино.
Сега тя сама плащаше за уроците си, но това беше бавен процес. Скоро и тя щеше да бъде пилот и се надяваше, че повече няма да й се налага да се занимава с младежи като Джералд.
“Хей, ти! Да, говоря с теб, стюардесо!” Джералд ѝ обърна внимание, като накара думата “стюардеса” да прозвучи като обида. Моника трябваше да симулира усмивка, преди да се приближи до него. “Донеси ми още една бутилка СЕГА!”
“Господин Рос, бихте ли могли да се успокоите малко. В самолета има и други пътници”, каза тя, опитвайки се да успокои групата.
“Хей! Не знаете ли кой съм аз? Мога да те уволня така!” – каза младият мъж и щракна с пръсти, за да покаже, че тя може бързо да загуби работата си. “ВЗЕМЕТЕ БУТИЛКАТА ВЕДНАГА! И МАЛКО ФЪСТЪЦИ ЗА ВСИЧКИ!”
Нямаше полза. Колегите ѝ изглеждаха изморени до кости, въпреки че самолетът едва бе излетял. Очакваха ги още няколко часа от тази ситуация и Моника не можеше да издържи повече. Вместо да потърси бутилката, тя влезе в пилотската кабина и зае място зад Винс, основния пилот, който се оказа нейно гадже.
“Здравей, добре ли си?” Винс попита, докато проверяваше циферблатите и държеше всичко на мястото си.
Моника въздъхна с огромна сила. “Джералд Рос е тук, а е минал едва час, откакто сме излетели. Не мога да издържам повече”, каза му тя, като избърса с ръка челото си.
“Сигурен съм, че можеш да направиш нещо, за да ги накараш да млъкнат”, отговори Винс.
“Знаеш, че не мога да изляза там. Това би било нарушение на протокола.”
“Хм, нарушение на протокола. Може би бих могла да излъжа и да го изплаша”, каза Моника, постави пръст на брадичката си и се замисли дълбоко. Точно тогава откъм зоната на първа класа долетяха звуци на още писъци и тя беше принудена да се изправи. “Уф…”
“Ти можеш да се справиш, Моника. Вярвам в теб”, каза Винс, обърна се и й се усмихна. Той я обичаше дълбоко. Всъщност снощи ѝ беше предложил брак, но Моника имаше толкова много мечти, които искаше да осъществи, преди да се оженят. Беше го помолила за малко време за размисъл. В този момент тя искаше да каже “да” и да напусне тази работа завинаги.
Но Моника нямаше да позволи на едно разглезено момче на татко да провали кариерата ѝ. Тогава ѝ хрумна блестяща идея и тръгна навън обратно към първия клас.
“Всички, може ли да ми обърнете внимание?” – започна тя, като се усмихваше фалшиво. “Поради някои смекчаващи вината обстоятелства ще трябва да управлявам самолета, но не мога да го направя, защото колегите ни са много заети с господин Рос и неговите приятели. Така че засега самолетът е на автопилот, без никой да го управлява”.
Тя не знаеше дали идеята ѝ ще проработи, или Джералд ще се уплаши от нея. Щеше да й се наложи да лъже през зъби, за да убеди всички, че няма друг вариант, а тя имаше нужда тази шумна група да спре, за да може да се съсредоточи върху “управлението” на този самолет.
Очите на всички се разшириха от изненада и дори групата на Джералд замлъкна.
“Извинете, какво казахте?” – почти гневно попита един пътник.
“Къде е пилотът? Видях го да влиза вътре!” – извика друг летец.
“Ами вторият пилот?” – чуди се друг човек с разтревожени очи.
“Вторият ни пилот получи извънредна ситуация, но полетът все пак продължи, защото на борда бях аз, а аз почти съм приключил обучението си за пилотски лиценз. Сега, когато нашият пилот също изпитва някакви проблеми, управлението на този самолет зависи от мен. Но наистина не мога да го направя, ако трябва да се притеснявам за една шумна, смущаваща група в кабината – продължи Моника, като се опитваше да остане неясна, за да не предизвика още подозрения у пътниците.
Накрая един възрастен мъж в скъп костюм на Армани, г-н Джордж Картър, се изправи. “Виждаш ли, Рос? Това е видът на катастрофата, която ти и твоята група сте причинили. Ние сме летателна машина, а вие си мислите, че сме в някакъв клуб. Ще имам сериозен разговор с баща ти, когато стигнем до Маями!” Господин Картър възкликна на младия мъж. “А сега седнете като нормален човек, замълчете и оставете тази дама да управлява самолета!”
Господин Картър седна обратно, а групата на Рос изгледа засрамено. Всички останали пътници кимнаха с глава, а един дори благодари на възрастния мъж. Моника се усмихна от удоволствие, докато разглезеното момче гледаше в скута си от срам.
“Благодаря на всички за разбирането. Ще се върна в пилотската кабина и не се притеснявайте, изкарах всички уроци по пилотиране”, каза Моника и се върна в пилотската кабина, където трябваше да остане до края на полета, за да поддържа измамата.
За щастие Джералд и приятелите му не издадоха нито звук през останалата част от полета и те достигнаха целта си без повече затруднения. След кацането тя обяснила на колегите си защо е излъгала и всички те й благодарили дълбоко.
Няколко дни по-късно Моника и Джулиан работеха по друг маршрут и той имаше няколко клюки за нея. “Знаеш ли как господин Картър заплаши, че ще се обади на бащата на Джералд? Е, той всъщност го направи. Говорил е и със собственика на авиокомпанията и за наказание му е забранено да лети с нас” – разкрива колежката ѝ.
“Това е фантастично” – засмя се Моника, докато подготвяше всичко за храната на пътниците по време на полет. “О, нали ти казах? Онзи ден с Винс се сгодихме официално. Предполагам, че като гледах как този човек ругае Джералд, бях супер щастлива и реших да приема предложението му!”
