Лиди Росенова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Едно арогантно момче обижда разносвача на пица, че не е доставил правилната поръчка навреме. Не след дълго той съжалява за действията си, когато кармата го кара да научи урока по трудния начин.
Шестнайсетгодишният Трент беше богат, красив и очевидно най-популярното момче в училището си. Баща му ръководеше съмнителен бизнес с помощта на политици и всеки месец внасяше вкъщи много долари. Майка му, от друга страна, беше висш корпоративен ръководител в известна ИТ фирма.
Естествено, на Трент никога нищо не му липсваше. Но за съжаление родителите на Трент бяха толкова заети с изкарването на всички тези долари, които им осигуряваха хубав начин на живот, че никога не обърнаха внимание на това, което Трент правеше зад гърба им. Мислели са, че ако предложат най-добрите условия на детето си, то ще се окаже най-доброто.
Но Трент беше пълна противоположност на това убеждение. Той беше едно от онези деца, които пропускаха училище и използваха фалшивите подписи на родителите си, за да посещават партита и да разпускат с приятелите си. Днешният ден не беше по-различен. Трент трябваше да е на училище, но ето че той беше зает да играе на Xbox с приятелите си Кевин и Сам.
„Здравей, Сам, играем от около час. Не си ли гладен?“ Кевин попита, поставяйки ръка на стомаха си.
„Честно казано, гладен съм. Всъщност съм доста гладен“, отговори Сам. „А ти, Трент?“
„Същото, човече! Умирам от глад – отвърна Трент с тих глас. „Да си поръчаме ли нещо?“
„О, да! Да си направим едно пица парти! Аз ще си взема пеперони“, отговори развълнуваният Кевин. „И аз, и аз“, присъедини се към него Сам.
„Добре, така че пеперони. С две големи коктейли и много сирене и пържени картофи! Идеално?“ Трент попита.
„Готино, давай – отвърна Сам. „Но чакай, какво ще стане със сметката? Колко е на глава?“
Кевин въздъхна и извърна очи. „Сериозно, Сам? Защо през цялото време се притесняваш толкова много за парите? Спокойно, няма да е толкова скъпо. Освен това имаме Трент. Ако сметката е прекалено голяма, той ще измисли нещо“.
Трент се усмихна. „Нашият малък Сами все още има да учи много неща, Кевин. Той все още е дете.“
Сам само ги погледна странно и остана безмълвен. Междувременно Трент се обади в ресторанта и направи поръчката.
Изминал половин час, но пицата не пристигала. Момчетата най-накрая си помислили, че ще отменят поръчката и ще направят нова, когато на вратата се позвънило. „О, мисля, че най-накрая е тук“ – въздъхна Трент и отиде да отвори вратата.
„Добро утро, господине. Ето я поръчката ви“, каза Карим, доставчикът на пица, с приятелска усмивка.
„Първо, закъсняхте. Второ, не ми се усмихвайте с тази неприятна усмивка – грубо отвърна Трент. „Накратко, не искам да виждам грозното ти лице. Просто дай бързо поръчката и се махай оттук“.
„Съжалявам, сър – скромно каза Карим. „Отне ми известно време, защото това беше първият ми работен ден. Няма да повторя грешката.“
Трент се засмя. „Наистина ли си мислиш, че ще те пусна толкова лесно, жалък неудачник? Закъснял си и ще се погрижа да ти дам отрицателна обратна връзка. А сега дай поръчката тук.“ Трент изтръгна поръчката от ръката на Карим и започна да я проверява.
Изведнъж той изкрещя с пълен глас. „Какво, по дяволите, правиш, идиот!“
Карим се изплаши. „Какво стана, сър? Всичко ли е наред?“
„Всичко е наред? Идиот! Поръчах си пеперони!“ Трент погледна Карим. „И какво, по дяволите, си донесъл? Това са аншоа. Мразя аншоа!“
„Съжалявам, господине. Наистина съжалявам – каза Карим със заекващ глас. „Ще отида и ще получа правилната поръчка. Само ми дайте 10 минути.“
„По-добре го направи!“ Трент каза и хвърли цялата поръчка пред Карим на земята. Карим не каза нищо. Той мълчаливо я вдигна и се втурна към пицарията.
За съжаление Карим отново закъсня, защото попадна в задръстване. Докато стигне до къщата на Трент, сърцето му заби по-бързо. Знаеше, че Трент ще се нахвърли върху него. В един момент си помисли, че просто ще си тръгне и ще каже на шефа си, че не може да намери адреса, и ще помоли някой друг да достави поръчката.
Но после си спомни за майка си, която беше в болницата и чакаше синът му да плати медицинските ѝ разходи. Ако провали първата си доставка, заплатата му щеше да бъде намалена. Затова пое дълбоко въздух и позвъни на вратата.
Трент отвори вратата. „Ти, неудачник! Какво е извинението ти този път, че закъсня? Този път добре си знаел адреса, нали?“ – ядосано каза той на Карим.
„Съжалявам, сър. Това беше заради трафика. Както и да е, закъснях само с пет минути, господине.“
„Какво казахте преди малко? Само пет минути?“ Трент погледна Карим.
„Сър, съжалявам. Искам да кажа, да, закъснях. Съжалявам – отвърна Карим и застана мълчаливо с наведена глава. През това време Трент провери поръчката. За щастие тя беше правилната.
„Добре, добре. Няма нужда от извинения и всичко останало. Това е правилната поръчка, така че ще ви пусна. Но няма да ви платя“, каза Трент.
Карим веднага вдигна поглед. „Господине, моля ви, не правете това. Наистина имам нужда от парите. Майка ми е приета в болница. Не можете да го направите само защото съм закъснял с пет минути, сър“.
„Какво, по дяволите? Току-що ли ми отговорихте в отговор? Знаеш ли изобщо кой е баща ми?“ Трент ядосано каза на Карим. „Ако съм казал, че няма да ти платя, няма да ти платя“.
С това Трент затръшна вратата пред лицето на Карим. Карим продължаваше да го моли, че наистина се нуждае от парите, и отново натисна звънеца, но нямаше никаква полза. Трент дори не си направи труда да отвори вратата.
По-късно същата вечер, докато Трент гледал телевизия, видял в новините работното място на баща си. Властите са нахлули в офиса на баща му и той е бил арестуван. На следващия ден тази новина се разпространява като пожар в офиса на майката на Трент и тя е уволнена, защото е съпруга на нелегален бизнесмен.
За да се влошат още повече нещата, банката конфискувала имуществото им и замразила всичките им сметки. Трент вече беше бездомник и за да не гладува, трябваше да си търси работа. Тъй като обаче е все още тийнейджър без квалификация, единствената работа, която успява да намери, е тази на разносвач на пици.
За съжаление, след като през цялото време е водил безразсъден живот, Трент не е свикнал да става навреме и в крайна сметка закъснява за първата си доставка. Въпреки това той някак си бързо поставил поръчката на първия праг за сутринта. Но тогава чу глас отзад: „Извинете, това е грешната поръчка!“
Трент се изплаши. Затова не вдигна глава. Просто застана с наведена глава и каза: „Съжалявам, господине. Ще получа правилната поръчка.“
„Ами, приятелю, един ден ще те уволнят, ако закъсняваш за доставките си. Осъзнаваш ли това?“ – скромно му казва мъжът.
„Уволнен? Не, не, моля те, не се оплаквай.“ Трент се стресна и веднага вдигна поглед. За своя изненада видя, че мъжът не е никой друг освен Карим.
„Вие?“ – попита той изненадан.
„О, Боже. Това си ти. Не си ли ти този, който ме обиди онзи ден?“ „Не, не съм. Карим каза и изненадано погледна Трент.
„Да, това бях аз – отвърна смутено Трент. „Знам, че сега ще си отмъстиш. Но моля те, не се оплаквай. Имам нужда от парите.“
„Кой ти каза, че ще се оплаквам?“ Карим каза. Трент беше изненадан. „Какво? Какво каза току-що?“
„Няма да се оплаквам. Ще приема тази поръчка, но следващия път гледай да си внимателен – отвърна Карим.
„Но защо ще ме пуснеш да си тръгна? Онзи ден те обидих“. Трент попита, шокиран.
„Защото все още си тийнейджър. Като пораснеш, ще осъзнаеш, че омразата може би не е най-добрият начин да уредиш нещата. Така че ето ти съвет. Увери се, че вършиш работата си искрено“. Карим отвърна и след това затвори вратата.
Този ден Трент осъзна колко погрешно е постъпил, като е обидил Карим. Затова, преди да си тръгне, той отново позвъни на вратата и се извини на Карим.
Последно обновена на 13 януари 2024, 12:01 от Иван Петров