М. Димитрова
Истории като Хачико: Историята на едно куче или Тетрадката са накарали мнозина да грабнат пакетчето с кърпички поне веднъж. Въпреки това, много хора вярват, че плачът по време на филми не е нищо друго, освен знак за слабост. Е, познайте какво, тази констатация е абсолютно грешна! Пол Дж. Зак, невроикономист от Университета в Клермонт, проведе проучване, в което потвърждава, че онези, които плачат по време на филми, са по-съпричастни, знаят как да се справят по-добре с емоциите си и са по-силни, когато са изправени пред ежедневни предизвикателства. Ние от „Поничка“ обичаме историите, които вдъхновяват съпричастност и състрадание, така че бихме искали да ви обясним какво наистина се случва, когато човек плаче по време на филм и защо това го прави по-силен.
1. Хората осъзнават, че тези истории са измислени, но не могат да сдържат чувствата си.
Зак казва, че, когнитивно казано, макар хората да знаят, че филмът не е истински и историята, която виждат на екрана, е измислена, е неизбежно, да се разплачат, когато видят много емоционална сцена.
2. Виновник е окситоцинът.
Този хормон действа като невротрансмитер и е отговорен за това, което чувстваме, когато станем свидетели на докосваща сцена. Свързваме история с чувство и по-късно с положително действие. Тоест, този хормон ни прави по-съпричастни и ни кара да имаме много по-възприемчиво отношение към света, освен че ни кара да се чувстваме по-щастливи.
3. Тези хора не се страхуват да изразят емоциите си.
Хората, които не се смущават да плачат по време на филми, всъщност са по-психически устойчиви от тези, които се опитват да скрият сълзите си. Това е така, защото те са достатъчно смели да изразят истинските си чувства. Те не се страхуват да бъдат съдени или критикувани. Това, според самия Зак, също е ефект на окситоцина, тъй като, съпричастни към тези около тях, хората не се страхуват да отстояват това, което смятат за правилно.
4. Силата на сълзите
Констатациите, направени от Зак, също така показват, че тези, които плачат на филми, знаят за лечебната сила на сълзите. Плачът ни кара да се свързваме с други хора, научаваме се да виждаме, че има обстоятелства, които могат да повлияят положително или негативно на нашата среда и че сме податливи на нея.
5. Те не бягат от емоциите.
Хората, които плачат по време на филми, също така приемат, че е важно да поддържаме определена перспектива за това, което се случва с нас и че понякога е необходимо да отделим минута, за да поплачем. Това им позволява да постигнат по-голяма емоционална стабилност от тези, които крият чувствата си.
6. Не ги интересува ролята или очакванията за пола.
Всички сме чували израза: „Момчетата не плачат.“ Повечето момчета се учат от ранна възраст, че плачът на публично място ще ги накара да изглеждат слаби. Това обаче не е нищо друго освен глупаво ограничение. Момчета и момичета, когато са малки, не се различават по това колко плачат. Това е човешки отговор, който не е свързан с конкретен пол и това е известно на онези, които не се страхуват да го правят открито. Те не се страхуват да бъдат съдени от онези, които вярват, че плачът е женска черта.
7. Те изживяват пълноценно живота си.
Окситоцинът е свързан с надеждността между хората. Тези, които имат повече доверие в другите, имат високи нива на този невротрансмитер в тялото си и често изграждат по-дълбоки взаимоотношения. Те разпознават ценността на хората около тях. Те също живеят по-пълноценно от онези, които имат проблеми с доверието и изпитват затруднение в отношенията, които установяват с другите.
Последно обновена на 3 септември 2019, 12:20 от Иван Петров