Синът пристига на погребението на баща си в ярък костюм, усмихнат, свещеникът спира церемонията

Разтревожен свещеник спира погребението, когато синът на починалия се появява в яркозелен костюм. Ярката му поява зашеметява опечалените, но нищо не може да се сравни с шока, когато той им казва, че баща му е жив в ковчега.

Облечени в тържествено черно, гостите отдаваха почитта си на покойния бизнес г-н Съливан. Внезапно вратите на църквата се отвориха със силен удар. Всички бяха смаяни, когато 22-годишният Алекс влезе в ярко зелен костюм, усмихнат.

— Дами и господа… докато се събираме тук, за да изразим почитта си към г-н Съливан, се оказваме изненадани. — заяви свещеникът. — Алекс, така не се пристига на погребението на любим човек. Моля, излезте и се върнете в подходящо облекло.

Алекс се засмя, докато вървеше по пътеката.

— Съжалявам, отец Джонсън, че нося яркозелен костюм на погребението на татко, но не съм тук, за да скърбя.

Вълна от неудобство и объркване се настани върху лицата на всички.

— Виждате ли, моят любим баща тук в ковчега… е измамник и голям лъжец! — заяви Алекс, сочейки отворения ковчег. — Но това, което ще ви шокира още повече е, че той все още е… жив!

— Правилно чухте, скъпи приятели. — продължи Алекс. — Позволете ми да ви кажа какво открих след така наречената смърт на моя скъп татко.

* * *

Трапезарията беше изпълнена със смях и възхитителния аромат на вкусна храна. Приятелите и семейството се събраха, за да отпразнуват 50-ия рожден ден на бизнес магната г-н Съливан.

— Моля, присъединете се към мен за тост. — Г-н Съливан се изправи и вдигна чашата си с шампанско.

— Искам да изразя най-дълбоката си благодарност към моето любящо семейство. Благодаря ти Исусе… че ме даде прекрасен син, Алекс, на когото желая само най-доброто от всичко… Животът е твърде кратък, за да се тревожим толкова много, приятели. Така че нека изживеем този момент в най-голяма степен…

Думите на господин Съливан се сториха странни на всички. Алекс беше озадачен защо баща му изведнъж заговори така, сякаш ще се раздели с всички.

— …Накрая, изтощен съм от този забързан живот. Колкото повече мисля за това, толкова повече се чувствам стресиран. Така че бих искал да се оттегля в офиса си. — г-н Съливан отпи от питието си и изчезна в офиса си на горния етаж.

Всички бяха неспокойни. Радостната атмосфера на рождения ден стана тревожна и никой не можеше да каже защо г-н Съливан се държеше толкова странно.

— Нека не го безпокоим. — стана от масата братът на г-н Съливан Картър. — Криза на средната възраст! Аз самият бях там. Нека има малко време за себе си.

Всички решиха да не го безпокоят, докато не чуха силен звук от трясък на падащ стол в кабинета на г-н Съливан около 20 минути по-късно.

— О, Боже… татко?? — Алекс хукна към кабинета на баща си.

Когато Алекс нахлу в стаята, г-н Съливан лежеше проснат на пода и трепереше със затруднено дишане, сякаш имаше припадъци. Близо до баща му лежеше шишенце с разлята около него течност. Речта на баща му отпреди малко закънтя в ушите му. Тогава нищо нямаше смисъл. Но сега най-лошите му страхове се потвърдиха, когато видя флакона.

— Татко… не, какво направи? — Алекс избухна в сълзи, когато коленичи до баща си. Опипа пулса и извика: — Викайте линейка!

— Не…нямаме време. Сам ще го закарам в болницата. — Чичото на Алекс Картър, който беше лекар в местната клиника, грабна брат си и го откара в болницата с колата си.

Надеждите на Алекс, че баща му ще се оправи, се удариха в тухлена стена, когато видя чичо си Картър пред спешното отделение, с агония, изписана по цялото му лице.

— Чичо Картър… татко добре ли е? — Алекс заекна.

Картър постави ръка на рамото на Алекс. Въздишайки дълбоко, той съобщи лошата новина.

— Съжалявам, Алекс. Моят брат… твоят баща, той почина от отравяне с калиев цианид. Като негов брат, чувствам, че е моя отговорност да наблюдавам организацията на погребението.

Думите на Картър увиснаха във въздуха, докато Алекс кимна, неспособен да повярва, че баща му, който беше жив и здрав преди половин час, сега е мъртъв.

— Татко е толкова силен мъж… той никога не би си причинил това. Някой трябва да го е убил. — Алекс побърза да се върне у дома, за да провери кабинета на баща си.

Къщата беше зловещо празна, когато пристигна. Икономките и всички гости бяха в болницата и погребалния дом, подготвяйки се за последния ритуал на покойния г-н Съливан. Така Алекс беше съвсем сам със семейното им куче Пебълс.

Докато Алекс ровеше из кабинета на баща си, той не забеляза кога Пебълс влезе. Алекс проверяваше файловете, когато чу присмъркване. Сърцето му заби лудо, когато видя кучето си да попива отровните капчици, разпръснати около флакона.

— Пебълс…О, Боже… спри! — Алекс се втурна към кучето си, но беше твърде късно. Кучето беше облизало отровата до последната капка.

Алекс грабна кучето си и забърза към ветеринарната клиника.

— Докторе…сестра… — Алекс се втурна в болницата с отпуснатия Пебълс, сгушен в ръцете си. — Моето куче…той случайно погълна калиев цианид. Моля, спасете го.

— Сигурен ли сте, че кучето ти е погълнало калиев цианид? — каза докторът, докато преглеждаше кучето. — Тъй като калиевият цианид е силно токсичен. Дори няколко грама са смъртоносни… но кучето ви диша… и всичко изглежда нормално.

Алекс беше зашеметен. Той погледна надолу към Пебълс на количката. Изглеждаше напълно добре, само че беше в безсъзнание.

— Не разбирам… как е възможно това? — Алекс се обезпокои. Той настоя лекарят да изследва кръвта на кучето.

Резултатите, които пристигнаха два часа по-късно, бяха шокиращи за Алекс. В кръвта на кучето му нямаше следи от калиев цианид.

— Намерихме само следи от хапчета за сън. — каза ветеринарят. — Ето защо вашето куче е в безсъзнание. То трябва да се оправи след няколко часа. Може да го вземете у дома.

— Приспивателни? — прошепна Алекс.

Той излезе от клиниката с кучето си и на път за вкъщи се обади в местното полицейско управление.

— Г-н Съливан, това е полицай Дан от полицейското управление. Вярваме, че смъртта на баща ви е предумишлено самоубийство… поради укриване на данъци.

— Какво? — Алекс притеснено отби край пътя.

— Баща ви наскоро беше замесен в случай на укриване на данъци. Той продаде компанията без да плати данъци за около 10 милиона долара. Опитваме се да намерим липсващите пари. Всяка информация, която можете да предоставите за финансовите сделки на баща ви, би била полезна, Г-н Съливан.

— Аз… не знам нищо за това, полицай. — каза Алекс.

Алекс затвори и се озова в лабиринт. Преди един шок да успее да отшуми, изплува друг. Той не разбираше какво се случва.

Той погледна кучето си и го осени странна мисъл:

— Ако не е отравяне с калиев цианид…тогава защо е обявен за мъртъв? Има ли нещо, което все още ми липсва в картинката? — учуди се Алекс.

След като остави кучето си у дома, Алекс незабавно отиде с колата до болницата, където тялото на г-н Съливан беше държано в моргата.

Алекс се промъкна в моргата и започна да търси тялото на баща си. Хладният въздух в моргата преследваше Алекс, докато маршируваше през стелажите, търсейки етикета с данните на баща си.

След уморително търсене той намери тялото. Но когато Алекс вдигна белия лист, той намери труп на непознат мъж, носещ етикет с данните на баща му:

— Иисус Христос…какво става? Кой е този човек с етикета на пръста на татко?

Алекс замръзна от шок. Не можеше да не подозира чичо му да има нещо общо с това.

— Когато татко каза, че иска да остане сам в кабинета си и всички се притеснихме, чичо Картър беше спокоен. — замисли се Алекс. — Той ни каза да оставим татко на мира… и настоя да закара татко до болницата, вместо да викаме линейка.

Алекс се върна у дома, за да търси отговори. Той претърси всяко кътче в кабинета на баща си за 10-те милиона долара. Ако подозренията му бяха верни, парите щяха да са някъде в къщата.

Когато след часове на търсене стигна до задънена улица, Алекс претърси колата на баща си в търсене на нещо, което може да го отведе до липсващите пари.

— Трябва да има нещо… къде е сложил парите? — Алекс беше разочарован, докато погледът му не се отмести към навигацията на колата.

Отчаян за отговори, Алекс провери историята и намери неизвестен адрес в покрайнините на града, който баща му често посещаваше.

— Това място изглежда изоставено. Защо татко ще ходи тук? — учуди се Алекс. Със слаби надежди да открие следа, Алекс незабавно отиде до адреса, за да провери.

Когато пристигна на мястото половин час по-късно, той се озова пред зловещо, изоставено имение, заобиколено от призрачна купчина порутени къщи.

Боклуци бяха разпръснати из имота и отвратиха Алекс. Мястото изглежда беше използвано като сметище от местните. Нямаше никакъв смисъл за богат бизнесмен като г-н Съливан да посещава това място.

— Защо татко ще идва тук? — Алекс без усилие отвори ръждясала ключалка и се вмъкна в имението.

Нищо не изглеждаше странно вътре, докато Алекс не намери люк на пода, скрит под купчина боклук. Това, което озадачи Алекс, беше новата ключалка на люка. Разби ключалката с камък и отвори люка. Това, което откри, потвърди най-лошите му страхове.

— О, Боже… това ли са 10-те милиона долара, които полицията търси?

Алекс стисна устата си от шок, когато откри две торби, пълни с пари, скрити в малко мазе.

Алекс порови из торбите да види дали няма още нещо. В едната чанта той намери 3 милиона долара, а в другата – останалите 7 милиона долара и два паспорта. Един от паспортите беше със снимката на баща му, но за шок на Алекс името на него гласеше: Алън Паркър. В този момент Алекс разбра, че е фалшификат.

— Линда Паркър? Коя е тя? — Алекс се напрегна, когато видя снимката на непозната жена на другия паспорт. — Защо татко фалшифицира самоличността си? Каква е връзката му с тази Линда?

Пъзелът се сглоби, когато Алекс намери и два самолетни билета до Маями в паспорта на баща си. Полетът беше планиран за пет часа след погребението.

* * *

— …И така разгадах мистерията! Алекс завърши разказа с кикот. — Ако все още не ми вярвате, вижте това!

Алекс се приближи до ковчега на баща си с ръчно огледало и го постави близо до устата му. Няколко секунди по-късно той показа замъгленото огледало на гостите и свещеника.

— Виждате ли? Баща ми диша! — обяви Алекс. — И какво чакаме? Да събудим спящата красавица!

Алекс вкара спринцовка адреналин в тялото на баща си. Минути по-късно г-н Съливан седна в ковчега си, дишайки тежко.

— Добро утро, татко! — Алекс се засмя, докато г-н Съливан се оглеждаше, с недоверие и ужас, изписани на лицето му.

Един час по-късно г-н Съливан и брат му Картър седяха в стаята за разпит с белезници. Разбраха, че няма смисъл да бягат и решиха да си признаят.

— Планирах да заменя флакона в кабинета на брат ми с истински калиев цианид… за да разсея отдела по криминалистика… И по пътя към гробището трябваше да поправя катафалката… и да кажа на всички, че съм се обадил на компанията за погребални услуги… и че още една катафалка е на път. — призна Картър.

— Вече уредихме втората катафалка… беше фалшива… с моята любовница Линда, която се криеше в нея. Според нашия план тя трябваше да носи инжекция с адреналин. А в крематориума планирахме да изгорим тялото на неидентифициран мъж от моргата. — разкри г-н Съливан, докато се взираше в белезниците си.

Последно обновена на 29 юни 2023, 07:17 от Иван Петров