Иван Петров
Емблематичната журналистка Севда Шишманова отново показа защо името ѝ е символ на истинска журналистика. В ефира на „На Фокус“ с Лора Крумова тя говори откровено за ролята на медиите, свободата на словото и границите между личното и общественото пространство на политиците.
Разговорът се върна назад към един от най-запомнящите се моменти в българската телевизионна история – интервюто на Севда Шишманова с тогавашния вътрешен министър Любомир Начев. Вечерта, в която то беше излъчено, министърът бе „заловен“ на парти с манекенки – в деня, когато трима служители на МВР бяха разстреляни. След интервюто кариерата му приключи.
„Мислехме, че от нас зависи.“ – така Шишманова отговори на въпрос на Лора Крумова за ентусиазма и вярата, с които журналистите са работили през 90-те. В гласа ѝ се усещаше и носталгия, и реализъм – онази смесица, която идва само след години опит и сблъсъци със системата.
Журналистката припомни, че именно хората, които някога бяха на челните редици на борбата срещу цензурата – екипът на „Ку-Ку“ – днес стоят зад спорния законопроект за „опазване личното пространство на политиците“.
„Това е парадоксът на нашето време – каза Шишманова. Онези, които някога се бореха със статуквото и се подиграваха на властта, сега искат да ограничават свободата на словото.“
Тя добави, че свободата на медиите е като кислород за обществото: „Без нея няма демокрация, няма истина, няма доверие.“
Шишманова не скри разочарованието си от днешната журналистика, която според нея често се превръща в шоу: „Ние вярвахме, че журналистът може да промени света. Днес много от тях просто се снимат за лайкове.“
Разговорът с Лора Крумова завърши с дълбок размисъл за границата между личното и общественото. „Политиците са публични личности. Когато избират властта, избират и вниманието. Никой не може да иска власт и едновременно с това анонимност.“
Думите на Севда Шишманова отново напомниха какво означава истинската журналистика – смелост, морал и отговорност. В свят, в който границите между шоу и новина се размиват, нейният глас звучи като ясен знак, че все още има професионалисти, които не забравят защо са на екрана.
Последно обновена на 12 октомври 2025, 22:23 от Иван Петров