Здравейте! Казвам се Анна, вече 2 години живея в провинция Шанси в Китай и преподавам английски в детската градина. Всеки ден аз и двамата ми сина, които също ходят в тази детска градина, трябва да се справим с необичайни правила и традиции.
Ще разкажа как живеят децата в предучилищна възраст в Китай. Понякога за тях е много трудно, защото има желязна дисциплина. А от бонуса към статията ще научите защо малкото ми дете почти беше порицано, защото каза „чао“.
Много детски градини работят на принципа „всичко в цената”.
Всеки родител се стреми да направи най-доброто за развитието на своето дете. Следователно частната детска градина е норма за жителите на Средното кралство със среден доход. Това е скъпо удоволствие: една година обучение в такава институция ще струва 1,5–4 хиляди евро в провинциите и 4–6 хиляди евро в големите градове.
⠀
За тези пари детето получава всичко нужно: 5 хранения на ден, транспорт с училищен автобус, униформи, обувки, раница, комплект спално бельо и нужните помагала и учебници. Можете да влезете в детската градина само с карта и в строго определени часове. След часовете децата срещу допълнително заплащане могат да останат на курс по лего дизайн, каране на велосипеди, ролкови кънки, баскетбол или научни експерименти.
За да може детето им да влезе в добра детска градина, родителите са готови на всякаква жертва. Има случаи, когато в големи градове на Китай жителите на някои райони се нареждат на опашката за регистрация няколко дни преди да започне записването. Те просто поставят палатки близо до сградата на детската градина и дежурят в тях, докато не започна записването в групи.
Между другото, популярността на предучилищната институция не зависи от нейния размер или местоположение. Частната детска градина може да бъде много малка, а нейната детска площадка може да бъде разположена на покрива на наета сграда. Например в нашата детска градина има 60 деца, по 20 в група. Във всяка група има по 2-3 постоянни гледачи и бавачка.
Полагащите грижи са предимно момичета под 30 години. За бавачките има възрастова граница 45 години. Това се обяснява с факта, че работата е тежка. Не можете да работите с деца „като на парад“ – с рокля и прическа. Тук преподавателите приличат повече на по-възрастните сестри: всички имат еднакви тениски, черни панталони и маратонки. Косата трябва да бъде прибрана, за маникюр може да бъдете глобени.
Сутрин децата учат китайски, английски, математика, музика, учат се да четат йероглифи и рецитират стихове. Учителите общуват с учениците на 2 езика – китайски и английски. Всеки месец децата преминават тест и ако детето има слабо разбиране по даден предмет, тогава учителят ще бъде глобен. Веднъж месечно децата участват в майсторски класове – от приготвяне на национални ястия до класове по керамика. Всеки сезон има задължително събитие с родители: посещение на банката, на пощенската станция, на фермата, в кабинет по дентална медицина, изкачване на планината, забавление в парка или шоу с пяна в двора на детската градина.
Още си спомням как в детството си, в един от горещите летни дни, един учител ни поля с вода от градински маркуч и това беше събитие. А китайските деца в детската градина имат водни пистолети и пушки. Някои родители идват на празника с чадъри и се приютяват под тях.
Децата прекарват цял ден с дрехите и обувките, с които ходят навън.
В китайска детска градина децата не сменят обувките си нито през зимата, нито през лятото. През зимата децата носят леки маратонки, така че поне не им е горещо в стаята. От това въздухът в групата бързо става тежък и прашен. Случва се децата дори да не свалят якетата и палтата си. Причината е проста: в много детски градини в южната част на Китай няма отопление (живеем в северната част на страната, така че в нашите групи е топло).
И не носят шапки (дори при минусови температури). Всички деца са с червени уши, но никой дори няма да си сложи качулка. Синовете ми са единствените, които слагат шапки.
Наскоро прочетох реклама за родители и разбрах защо децата в Китай почти не носят шапки.„Температурата на въздуха е спаднала. Обърнете внимание на запазването на топлината на децата. Спазвайте принципа “3 топли и 2 студени”. Поддържайте топъл гръб, корем, крака. Без да преохлаждаме детските гръбчета, ние ги предпазваме от настинки. 1/3 от цялата топлина излиза през главата на детето. Когато се прегрява, топлоотдаването намалява. Могат да се появят замайване, объркване на мислите и дори загуба на съзнание, така че трябва да държите главата си хладна.Докоснете ключицата. Ако е топло, тогава детето е облечено, както трябва.”
Тук липсва концепцията за “детска храна”
В детската градина на учениците се раздават обикновени китайски ястия, само с минимум подправки. Компот за деца също не се предполага. Типичен обяд е супа, чиния с ориз или нудъли, понякога кифличка. Това е всичко.
Първо трябва да ядете основното ястие, а след това да „изпиете“ супата. На децата се дава вода само преди да отидат в трапезарията. Но много от детските градини сервират пикантни ястия на 2-годишни, а скаридите се появяват в менюто на всеки 2 седмици.
Преди всяко хранене децата сгъват ръце пред гърдите си и благодарят за храната. В детските градини много внимание се обръща на националните традиции: на празника на зимното слънцестоене всички правят, а после ядат кнедли. А на празника от началото на есента учителите режат на децата диня. И го правят така, че филийките да са кръгли, като слънцето.
На 21 март, с настъпването на пролетното равноденствие, всички се опитват да намерят вътрешен баланс. Основното забавление в този ден са опитите да се поставят сурови яйца вертикално, така че да балансират и да не падат. Това изисква специално търпение и фокус.
Те не слагат Манту на децата, но проверяват гърлото с фенерче всекидневно.
Родителите могат да доведат детето си в градината със сополи и с висока температура: всеки трябва да работи. В резултат на това в детските градини полагат големи усилия, за да предотвратят разпространението на микроби и болните деца не общуват със здрави. В повечето детски градини здравен работник дежури точно на входа: децата се приближават до него и обичайно отварят уста – гърлото на всеки се проверява с фенерче за зачервяване. Освен това лекарите се страхуват от чревни инфекции и има плакати, висящи в детската градина, в които се казва как да си мият ръцете и да следят за чистотата на телата си.
Не слагат Манту. Наскоро преведох картите за ваксинация на децата сии реших да изясня как правилно да напиша фразата „реакция на Манту“. В детската градина не разбраха веднага какво искам да кажа. Тогава показах снимка на тази процедура. Разстроеният мениджър започна да търси отговор в Интернет. В резултат на това го преведе като „кожен тест“. Оказва се, че Манту не се поставя на китайските деца – има ваксина срещу туберкулоза, но няма тест Манту.
Леглата се използват както за спане, така и за обучения по безопасност.
Децата играят, ядат и спят в една и съща стая, по краищата на която има малки легла. Сънят продължава около час и половина. Някои бебета наистина спят, докато други лежат тихо и дори не се опитват да издават звуци. Дисциплината тук е желязна, така че не може да се говори за бой с възглавници или скачане на леглото.
В някои детски градини в края на седмицата цялото спално бельо – от матрака до възглавницата – се взема от родителите в къщи за пране. Леглата имат още една интересна цел: те могат да се използват по време на обучение по безопасност.
Земетресенията в Китай не са рядкост . Ето защо в детските градини и училищата се провеждат учебни часове, при които на децата се казва как да се държат, ако започнат трусове. Ако има заплаха от срутване на сградата, трябва бързо да изтичате на улицата, покривайки главата си с ръце и ако трусът не е силен, можете да се скриете под маса или легло. Децата се учат как да се предпазят и в случай на пожар. Обучението е, меко казано, реалистично. Подпалиха димна бомба: всичко е в дим, децата тичат с мокри кърпи на лицето, някои дори плачат от страх. Тогава всички заедно слушат лекцията на пожарникаря и учителя. Упражненията завършват с това, че децата взимат прахов пожарогасител и се обръщат, за да гасят пламъка.
Денят на детето се празнува в луксозни хотели
В детските градини в Китай Международният ден на детето се празнува също толкова грандиозно, колкото и Новата година. Деца от 2 до 6 години в шикозни костюми блестят на сцената в залата на скъп хотел. За представлението децата си правят ярък грим. Според родителите изглежда много сладко и красиво. Момичетата залепят фалшиви мигли, нанасят искрящи сенки, руж и пудра. Момчетата изостават само по дължината на миглите. Трябва да кажа, че не всички родители гримират момчетата си (около 50%), но всички момичетата са гримирани. Дори и на 2-3 години.
Цялата детска градина ходи на сутрешни упражнения
В китайските детски градини учителят не повтаря скучните упражнения за едно-две-три. Сутрешните упражнения се провеждат в цялата детска градина. Точно в 10:00 музиката е включена и в рамките на 20 минути децата и възпитателите изпълняват един танц. Една и съща песен се играе всеки ден и децата повтарят перфектно запомнени движения.
Покорството, което се изисква от децата
Предучилищното образование тук се нарича „ваксинация“ срещу детския егоизъм. В Китай се смята, че детето трябва да се научи да регулира своите желания и да ги подчинява на ритъма на групата. Учителите обясняват понякога грубото си отношение към децата с факта, че училището ще бъде още по-строго.
От децата в предучилищната се изисква мълчание по време на уроци, спазване на нормите на учтивост и приличие. Изглежда, че не е нищо свръхестествено, но нарушението следва правилата. Всеки възпитател има свои “трикове”. Някои крещят сякаш не със собствения си глас, други пляскат по гърба и грубо бутат или дърпат ръце. Миналата година 5-годишният ми син беше ударен по пръстите с пръчка, защото пишеше грозно .Като цяло насилието над деца не се приветства от началници или родители. Едва наскоро, на среща в старшата група, майките и бащите единодушно решиха, че по-строгото отношение към децата ще им бъде от полза. Основното е доброто поведение и академичните постижения, защото скоро ще отидат на училище.
При такава тежка дисциплина творчеството често избледнява. Когато в часовете си предлагам да направят някакъв избор, вместо да завършат задачата според модела, изпадат в ступор. Но когато децата разбират правилата, те просто работят с удоволствие. Вижда се, че те не са свикнали да бъдат индивидуалисти.
Не се церемонят и с родителите
Китайската система за предучилищно образование често е критикувана за нейната строгост и свръхрегулация. Родителите обаче вярват, че работниците в детската градина са образовани професионалисти, които нямат емоционална зависимост от децата, така че те са в състояние да ги обучават по-добре от родителите.
Най-интересното е, че доста тежкото отношение към децата се разпростира и към родителите. Счита се за нещо обичайно да гледате представянето на детето си на сутрешния празник през оградите. В същото време всички деца ще седят на удобни столове.Наскоро от детската градина ходихме в парка за семейни спортове и бях поразена от безцеремонното отношение към родителите. Те бяха принудени да участват и точно да изпълняват. Тези, които бъркаха или не слушаха инструкциите на учителя, бяха удряни с надуваема пръчка.
Губещият отбор беше принуден да направи 20 лицеви опори с децата на гърба. И казаха, че ако някой от родителите откаже да се представи, учителите ще правят лицеви опори. Родителите нямаха избор, защото ако някой откаже, той щеше да накаже учителя и да „загуби уважение“, а това е най-лошото за китайците.
Бонус: история за руско дете в китайска детска градина
Синът ми Артем беше почти порицан за лоша дума. Учителят се приближава до мен и започва по този начин предпазливо: „Сутринта чух Тема, когато той се сбогува с татко си, каза му „бака“(пака – чао) и татко му отговори по същия начин. Какво означава това? “Струва си да се спомене, че китайците не правят разлика между “Б” и “П”, както всъщност и останалите от гласните и глухите звуци. „Бака“ на японски означава „глупак“. Китайците често чуват тази дума в анимето. Дори сега, когато обясних на учителите, че това не е японската дума бака, а руската “пака”, те продължават да се споглеждат, когато се сбогуваме един с друг. Само да знаеха колко смешен е китайският за нас.
