Иван Петров
„Горе-долу съм добре, не се оплаквам“
– с тези думи легендарният български синоптик Минчо Празников посреща екипа на „България днес“. Гласът му е леко изнемощял, но в думите му звучи онова старо, благородно спокойствие, което поколения зрители помнят от ефира на националната телевизия.
На 87 години, роденият в царска България в живописното Дряново Празников все още запазва усмивката и достойнството на човека, който половин век е предсказвал времето за милиони българи.
„Когато времето се пооправи, излизам за малко навън. Съпругата ми е все до мен“, разказва метеорологът. Вече повече от петдесет години той е женен за своята спътница в живота – проф. Цанка Бошнакова – Празникова, пенсионирана преподавателка от Медицинска академия.
„Но все по-рядко – като гледам прогнозите, хубавото време вече се случва рядко“, добавя той с тъга в гласа.
Макар да не се появява отдавна на екран, Празников продължава да следи прогнозите всяка вечер. „Нямам си любим синоптик от младите колеги – всички са ми любими, и момчета, и момичета“, казва той с усмивка.
Заради възрастта и здравословните неразположения, промяната на времето му се отразява тежко. „Промяната, застудяването – всичко това ми влияе на кръвното. Пия си хапчетата, гледам да го държа под контрол“, обяснява Празников.
Той не крие, че при всяка температурна амплитуда усеща болки в ставите и костите. „Много ме болят костите при смяната на времето, но търпим – какво да правим?“, казва той и се усмихва, сякаш сам се шегува със съдбата.
Затова сега легендарният синоптик предпочита да си стои вкъщи на топло. „Навън е студено, а ставите не прощават. По-добре да гледам времето по телевизора, отколкото да го усещам по костите“, пошегува се той.
Празников признава, че няма вече сили за големи разходки, макар че преди години беше страстен планинар. „Обожавах Витоша. Всяка събота и неделя бях горе – с приятели, с раница, с усмивка. Но сега не мога дори да си помисля да тръгна натам“, казва той с носталгия.
„Усещам как силите ме напускат, но гледам да се крепя. Какво друго ми остава?“, казва тихо и добавя: „Колкото Бог даде – и за това дотук съм му благодарен. Щедър е към мен!“
В думите му няма оплакване – само мъдрост и смирение, натрупани с годините. „Аз съм благодарен човек. Имал съм хубав живот, добра жена, вярна любов. Какво повече може да иска човек?“, усмихва се той.
Минчо Празников остава в съзнанието на поколения българи като символ на времето – не само метеорологично, но и човешко. Гласът му, излъчването и онзи специфичен начин да обяснява прогноза с усмивка се помнят и днес.
„Понякога, като гледам прогнозите, си мисля – ех, колко бързо мина всичко. Но после си казвам – важно е, че съм жив, че още мога да се радвам на изгрева“, казва той.
Въпреки възрастта, Празников продължава да следи света около себе си, да чете, да гледа прогнозите и да се интересува от новостите в науката. „Сега е друго време, има технологии, има модели, но прогнозата пак е същата – трябва да я чувстваш“, казва той с професионална гордост.
А на въпроса какво би казал на младите синоптици, отговаря просто: „Да обичат небето. Който гледа небето с любов, никога няма да сбърка прогнозата.“
Топъл, човешки, мъдър – такъв остава Минчо Празников в сърцата на хората. И както сам казва: „Колкото Бог даде – и това е достатъчно.“
Последно обновена на 22 октомври 2025, 15:06 от Иван Петров