Медицинска сестра дава на майка грешното бебе, след което родилката пребледнява

Сестрата преглежда близнаците на Люси преди изписването, но Люси е шокирана, когато ги върнала. Сестрата довела две момиченца след прегледа, а Люси е родила едно момченце и едно момиченце.

Луси и съпругът й Рос се опитваха да заченат дълго време и когато разбраха, че очакват близнаци, бяха на седмото небе.

Ултразвукът показа, че ще имат момче и момиче и двойката с нетърпение очакваше появата на близнаците. Въпреки това, когато медицинската сестра доведе децата след прегледа, и двете бяха момичета. Лицето на Люси пребледня.

— Къде отиде синът ми? Какво му направихте? И чие бебе е това друго момиче? — изпищя тя, гледайки сестрата, която току-що бе довела децата.

— Те са вашите дъщери, госпожо. — каза медицинската сестра Савана, вперена в документите. — Проверих два пъти отчетите и съм уверена, че няма грешка.

— Да не си загубил сетивата си? — сопна се Люси. — Имам при себе си всички доклади като доказателство, че е трябвало да родя момче и момиче. И ме уведомиха за същото след раждането. Няма начин и двете да са момичета!

Луси забеляза страха в очите на сестрата, когато вдигна поглед от докладите си. Тя се канеше да й каже нещо, когато д-р Линда Картър влезе.

— Бихте ли замълчали, госпожо? Това е болница и има други пациенти. — обясни тя на Луси.

— Да замълча? Сериозно? — Люси я изгледа злобно. — Вашата сестра ми доведе произволно дете, след което ми каза, че не греши! Така ли работи администрацията на вашата болница? Да се свържа ли с главния лекар и да го информирам за ситуацията?

— Съгласен съм с жена ми, докторе. Ние също не искаме да правим сцена. — намеси се Рос. — Но вашата медицинска сестра лъже. Не знаем защо го прави, но ако не си върнем сина, ще трябва да се обадим в полицията!

— Моля ви, сър, успокойте се. — каза д-р Картър. — Сигурна съм, че има някакво недоразумение. Савана работи в тази болница от няколко години. Може би е донесла грешни документи. Савана, мога ли да погледна документите? — попита д-р Картър. Но Савана не й го даде и вместо това започна да заеква: — Няма нужда, госпожо… Искам да кажа, проверих и са наред.

Д-р Картър усети, че нещо не е наред и тихо й каза:

— Добре. Нека бързо да проверя докладите. — Въпреки това, когато ги прочете, тя осъзна, че Люси е права.

— Моля, дайте ми минута, госпожо. — каза тя, докато прелистваше страниците. — Предполагам, че Савана е донесла неправилните документи. Имаше друг пациент на име Луси Матюс и Савана се е объркала.

— Радвам се, че забеляза грешката си. — каза Люси и я погледна злобно. — Бих ви препоръчал следващия път да наемете отговорни хора като членове на персонала!

— Съжалявам, госпожо — извини се отново д-р Картър, докато се обръщаше към Савана. — Имате ли нещо против да ме придружите, Савана? Трябва да намерите точните доклади за мен.

Савана бързо последва д-р Картър, но Люси забеляза сълзите в очите й, докато се отдалечаваше. Имаше странното чувство, че д-р Картър и Савана са намислили нещо, така че тя реши да ги последва.

Тя ги наблюдаваше как влизат в клиниката на д-р Картър и тогава чу някой да плаче. Трябваше да е Савана, разсъждаваше тя. За щастие вратата беше леко открехната, така че Люси седна на един от столовете точно пред стаята и ги слушаше какво си говорят.

— Какво си мислеше, Савана? Д-р Картър заговори с твърд тон. — Люси Матюс роди близнаци: момче и момиче в 10:30 сутринта днес. Дори в докладите се казва това. Защо ги лъжеш? Бъди честна!

— Нямах избор, госпожо — изхлипа Савана. — Това друго новородено момиченце е на сестра ми. Съпругът й я изостави, след като научи за бременността, и за съжаление тя почина при раждането. Можех да я осиновя, но съпругът ми отказа.

— Защо не я настаниш в приемен дом? — Д-р Картър предложи. — Там ще се погрижат добре за нея.

— Страхувам се, че не мога, госпожо. Това беше последното желание на сестра ми – дъщеря й да расте в любящ дом. — ридаеше Савана.

— Когато тази сутрин видях г-жа Матюс и как тя и съпругът й се подкрепяха, си помислих, че ще бъдат прекрасно семейство за нея. Затова реших да разменя сина на г-жа Матюс с дъщерята на сестра ми и да го настаня в приемен дом вместо нея.

— Но това не е правилно, Савана. — изтъкна д-р Картър. — Не можем да позволим това да се случи. Вземи сина на г-жа Матюс веднага. И, да, това трябва да остане поверително между нас. Нека да видя какво мога да направя за теб.

Очите на Люси се бяха насълзили, когато чу историята. Зад размяната на децата нямаше лоши намерения. Жена в безпомощно състояние искаше племенница й да се озове в прекрасно семейство. „Жал ми е за детето, честно.“, Люси се замисли, докато се връщаше в стаята си.

Няколко минути по-късно д-р Картър се върна в стаята на Люси и й предаде новородения й син.

— Съжалявам за объркването, госпожо. Извинявам се от името на моя персонал. — каза д-р Картър.

След като чу цялата история по-рано, Люси реши да не подава жалба срещу нея. Но всеки път, когато се опитваше да заспи у дома тази нощ, мислите й се връщаха към бедното дете и невинното й лице проблясваше право пред очите й.

— Не мога да я забравя, Рос. — каза Люси на съпруга си на закуска на следващия ден. — Вчера имах сън, в който видях момиче, което дойде в къщата ни по погрешка и живееше мирно с нас. Знам, че няма смисъл, но не мога да го избия от главата си.

— Това е заради случката вчера, скъпа. — обясни Рос. — Опитай се да се разсееш с нещо друго. Какво ще кажеш да отидем някъде? Ще се почувстваш по-добре.

— Не, Рос — погледна го Люси. — Не мога да оставя това дете само. Искам да я осиновя.

— Но скъпа! — Рос извика. — Сигурна ли си? Вече имаме две деца, за които трябва да се грижим, а трето би било твърде много! Не вземай емоционални решения! Трябва да сме практични.

— Разбирам, Рос, но моля те. Не мога да се убедя. Размишлявах върху това цяла нощ и реших да я осиновя. Може ли днес да отидем в болницата?

— Е, скъпа. Аз съм с теб във всичките ти решения, но се притеснявам, че това ще бъде твърде много работа за теб.

— Мога да се справя с това, Рос. Моля те? — настоя Люси.

Първоначално Рос се противопостави на осиновяването, но чувствата му се промениха, когато държеше детето в ръцете си. Имаше кафяви очи с лек зелен оттенък и не спираше да го гледа. Рос беше меко казано трогнат от невинния й вид.

— Радвам се, че обмислихте да я осиновите, г-н и г-жо Матюс. Тя наистина е късметлийка. — каза им лекарят.

— Е, докторе, опитвахме много за децата и сега, когато дете иска да дойде при нас, не можем просто да го оставим. Просто ме уведомете кога можем да я приберем у дома. — каза Люси.

— Ще отнеме известно време, но засега ще подам документите, за да ускоря процеса.

Както беше казала лекарката, отне известно време, но Люси и Рос не съжалиха за решението си. Когато доведоха детето у дома, те се почувстваха така, сякаш семейството им най-после е пълно. Те кръстиха момиченцето Амелия.

Савана ги посети, след като научи, че са осиновили детето и не можа да спре да им благодари. Оттогава тя стана редовна гостенка при Матюс и прекарваше уикендите предимно с децата им: близнаците Сиа и Марк и Амелия.

Последно обновена на 10 юли 2023, 18:13 от Иван Петров