Малко момче спестява 2 години за велосипед, подарява сумата на непозната възрастна дама

Едно малко момче прекарва две години в спестяване на пари, за да си купи мечтания велосипед. Мисли, че парите могат да купят всичко на света. Един ден той среща възрастна дама, която го кара да разбере, че има нещо по-ценно от богатството.

Третокласникът Томи Уилкинсън, на 7, никога не беше получавал най-добрите неща за игра. Баща му продаваше стари употребявани коли, докато майка му беше преподавател в местна детска градина. Родителите на момчето работеха много упорито, за да изкарват прехраната си, така че те искаха то да научи цената на парите в много ранна възраст.

Но детските желания на Томи надделяха над него. Той завиждаше на най-добрия си приятел Ерик за скъпите подаръци, които родителите му правеха. Ерик наскоро получи скъп велосипед, за голямо разочарование на Томи.

Томи отдавна мечтаеше да има такъв и винаги, когато погледнеше стария си велосипед, се разстройваше. Беше твърде малък и износен за него. Родителите му отказаха да му купят ново колело, защото не искаха да пилеят пари за нещо, което Томи вече имаше.

Един ден момчето събра смелост да поиска велосипеда. Но нещата се влошиха, когато той заплаши родителите си, че няма да яде, докато не се съгласят…

Бащата на Томи, Питър Уилкинсън, отказа да му купи скъпия велосипед въпреки молбите на Томи. Но той направи предложение, което събуди интереса на Томи.

— Можеш да вземеш велосипеда, ако спестиш парите за него. — каза Питър.

Решителността проблесна в Томи. Той реши да заделя пари от джобните си всеки ден, за да събере сумата, която му беше необходима, за да си купи мечтания велосипед. Имаше нужда от около 600 долара за велосипеда и велосипедната екипировка.

Всеки ден малкото момче се уверяваше, че влага малко пари в спестяванията си. Не харчеше почти нищо от джобните си, за да спестява. Държеше касичка, където пускаше всяка спестена монета.

Междувременно Томи често изпитваше ревност към скъпите подаръци на приятелите си за рождените им дни. Най-добрият му приятел Ерик беше получил подобрен велосипед, по-добър от скъпия, който имаше, на 9-ия си рожден ден. Това раздразни Томи, защото той все още спестяваше пари, за да вземе своя мечтан велосипед.

На 9-ия си рожден ден Томи получи нов комплект пастели от родителите си, но той не беше доволен и се съсредоточи силно върху деня, в който щеше да разбие касичката си и да преброи парите, които беше спестил.

Денят най-накрая настъпи два месеца след като той навърши 9 години.

— Най-накрая мога да си взема колелото! — възкликна Томи, докато пускаше касичката на пода.

Керамичната фигура се пръсна на парчета, позволявайки на развълнуваното момче да зърне богатството си.

— $828…$829….и $830! — радостно извика момчето, докато броеше последните пари от касичката си. Томи беше изненадан, тъй като беше спестил повече от $600, към които се стремеше! Той сложи парите в шкафа си и се облегна назад, мислейки колко скоро щеше да кара мечтания велосипед.

Томи помоли баща си да потърси в интернет и да провери в магазините за велосипеда, но той беше недоволен. Този, който искаше, струваше около $539 и не беше наличен.

— Трябва да го заредят отново след седмица, синко! — увери продавачът Томи в магазина. — Моля, посетете ни отново следващата седмица!

Момчето беше развълнувано, защото беше само на седмица от мечтаното колело.

Същата вечер развълнуван Томи придружи баща си до супермаркета, за да купят хранителни продукти. Той чакаше с него на опашката на касата, когато забелязал възрастна жена с момиченце в инвалидна количка.

Когато излязоха от магазина, Томи се качи в колата им и видя възрастната дама да изпуска продуктите си на пътя. Изглеждаше безпомощна и тъй като държеше инвалидната количка на момиченцето, не можеше да ги вземе.

Томи намери ситуацията за тревожна. Покрай жената и внучката й профучаваха коли. Той изскочи от колата и се приближи до жената, за да помогне.

— Хей, нека ви помогна…Къде е колата ви? — попита той жената, която се казваше Барбара.

Жената му каза, че живеят отсреща и нямат кола. Томи се чувстваше зле, защото имаше голям товар за носене. В същото време тя трябваше да бута и инвалидната количка.

— Ще ви помогна… нека ги нося. — каза той.

Питър наблюдаваше това от колата си и се усмихваше. Чувстваше се горд с Томи и си тръгна, защото къщата им не беше далеч.

По пътя внучката на жената, Клои, започна да плача. Томи беше объркан и когато той я попита защо, тя разкри една смазваща истина, която го накара да разбере, че парите не са всичко.

— Ако не беше моята инвалидна количка и операцията, все още щяхме да имаме колата на дядо ми. — хлипаше Клои. — Баба я продаде и сега трябва да страдаме.

Момчето погледна смутено Барбара.

— Защо продадохте колата си, след като можеше да бъде наистина полезна сега? — попита я той.

Жената се насълзи и каза, че е нямала пари за операцията на Клои.

— Тя нарани крака си в автомобилна катастрофа. Родителите й загинаха в нея, но се радвам, че оцеля… Тя е единствената, която имам… Тази стара кола не беше толкова важна за мен.

Барбара беше продала колата и беше платила с парите операцията и инвалидната количка на Клои. Думите й трогнаха Томи. Той разбра, че парите са нищо в сравнение с любовта и хармонията.

Момчето погледна краката си и се почувства благодарно. След като пристигна в дома на Барбара и й помогна с чантите, той й направи шокиращо предложение.

— Ще ти взема кола! — извика той с радост. — Няма да е нова обаче, но баща ми продава употребявани коли и аз ще ти взема една!

Предложението на Томи изуми Барбара.

— Но нямам достатъчно пари, за да я купя и не мисля, че мога да си го позволя с моята пенсия. — каза тя.

— Не се притеснявай…ще говоря с баща ми и той ще ти вземе един. Обещавам! — Той веднага се втурна към къщи, за да говори с баща си за това.

— Ами, не мисля, че има вариант, ако тя няма пари да си купи кола. — каза Питър. Томи се почувства обезсърчен, защото беше обещал на Барбара, че ще й купи кола.

Тогава Питър излезе с алтернативно предложение.

— Може би ще получи една на месечни вноски.

Томи изпита облекчение, но нямаше представа какво има предвид баща му.

— Но какво е това и как се прави?

След като Питър му обясни, Томи предложи да даде всичките си спестявания, за да плати първите две вноски на Барбара. Баща му беше шокиран от внезапната липса на интерес от страна на сина си да купи мечтаното колело с парите.

— Но сигурен ли си, че искаш да пожертваш парите си? Ще ти трябват още две години, за да спестиш пари, ако искаш велосипеда си? — Питър каза на сина си.

Но Томи беше решен да помогне на Барбара.

— Искам да й помогна… — каза Томи и даде всичките си спестявания на баща си. — Тя се нуждае от кола повече, отколкото аз от колело, татко.

Питър беше трогнат от добротата на сина си и се съгласи. Скоро той помогна на Барбара с употребявана кола на стойност 2000 долара. Той също така облекчи възможностите за плащане на вноски, така че тя да може да си го позволи през следващите два месеца и все пак да има достатъчно пари, за да поддържа домакинството си.

— Толкова се гордея с теб, Томи! — възкликна Питър.

Томи се зарадва и престана да си пожелава отново нещо скъпо. Но няколко месеца по-късно доброто му дело се върна в приятни цветове.

— Не вярвам в това! — извика радостно Томи. — Това реално ли е?

Оказа се, че Барбара и Клои са създали страница в GoFundMe за Томи, като са събрали около 2000 долара за него. В крайна сметка Барбара се свърза с родителите на момчето с добрата новина и чек със сумата.

В крайна сметка Томи получи повече от приятна изненада за това, че помогна на нуждаещ се. Чувстваше се благодарен за доброто здраве и любовта, с които беше благословен. Той разбра, че доброто около него е безценно и че парите са нищо в сравнение с него.

Последно обновена на 21 ноември 2023, 13:15 от Иван Петров