Малко момче идва при баба си за празниците и изчезва на следващия ден

Момчето идва във фермата на баба си, за да отпразнува Деня на благодарността, но след това изведнъж изчезва. Цялото семейство е шокирано.

Джаред беше само на 8 години и бе живял в града през целия си живот. Дотогава неговите баби и дядовци, лели, чичовци и братовчеди винаги са пътували до Лос Анджелис за Деня на благодарността, но тази година щеше да е различно.

Тъй като баба му навършваше 75 два дни след Деня на благодарността, семейството реши да се събере във фермата в Джорджия. По този начин щяха да празнуват Деня на благодарността, а след това и рождения ден.

Джаред никога преди не е бил във ферма, така че родителите му дойдоха няколко дни по-рано и той я хареса. Още първия ден той подлуди дядо си, като зададе сто и един въпроса и посети всяко кътче на старото място.

Но това, което омагьоса Джаред най-много, бяха животните. Той нахрани пилетата и патиците и помогна на баба си да събере яйцата, след това отидоха да нахранят прасето и тогава Джаред видя пуйката.

— Еха! — Джаред ахна. — Това е най-голямата пуйка, която съм виждал! Как се казва?

— Добре сега… — каза баба Сейди. — Не мисля, че той си има име!

— Той трябва да има име, бабо Сейди! — каза Джаред сериозно.

— Джаред. — каза баба му, — обикновено не давам имена на животните, скъпи, но ти можеш да го направиш!

Джаред погледна пуйката и пуйката отвърна на погледа му и стрелна с клюна си към него.

— Боб! — извика Джаред. — Прилича на Боб!

— Боб да е! — каза баба Сейди. — Искаш ли да дадеш на Боб неговата царевица?

Джаред взе малко царевица в ръката си и се приближи до Боб. Баба Сейди се притесняваше, че пуйката може да клъвне Джаред и да го изплаши, но Боб се държеше като перфектен джентълмен.

— Бабо! — Джаред извика. — Боб ме харесва! Може би мога да го науча на някои трикове!

Баба се усмихна и поклати глава, защото знаеше нещо, което Джаред не знаеше: Боб беше предназначен за вечеря за Деня на благодарността.

Тази вечер около масата за вечеря всичко, за което Джаред говореше, беше Боб и колко умен е той и колко нежно е ял от ръката му.

— Мамо, татко! — извика Джаред. — Трябва да дойдете и да се срещнете с Боб!

Дядото на Джаред, Джош, се засмя и каза:

— Сега не се тревожи, Джаред, майка ти и баща ти ще бъдат представени на Боб вдругиден!

— Наистина ли, дядо? — попита Джаред.

— О, да, Боб ще бъде почетен гост на вечерята за Деня на благодарността – така да се каже! — Дядо Джош се засмя още по-силно и се удряше по коленете.

Джаред се съмняваше.

— Не мисля, че баба Сейди обича животните в къщата. — каза той.

Дядо Джош намигна и облиза устни.

— Тя ще направи изключение за Боб, обещавам ти, момче!

— Млъкни сега, Джош! — каза баба Сейди. — Остави момчето на мира. Върви и играй Джаред. — нареди тя. Но докато Джаред излизаше от кухнята, той чу баба Сейди да говори с дядо Джош.

— Джош, понякога можеш да бъдеш гаден! Видя, че момчето хареса пуйката, не е нужно да му казваш, че ще я готвим за Деня на благодарността!

Тръпки на ужас пробягаха по гърба на Джаред. Да готвя Боб? За вечеря за Деня на благодарността? И изведнъж Джаред си спомни всички онези големи кафяви печени пуйки с вкусната им плънка, които беше ял, откакто се помнеше. Щяха ли да направят това с Боб?

Джаред се изправи и стисна малките си юмруци. Никой нямаше да откъсне, натъпче и сготви Боб! Той щеше да го спаси! Така че веднага щом родителите му заспаха и къщата беше тиха, Джаред се шмугна долу.

Той се промъкна през двора до обора, където пилетата спяха, с глави под крилата си, и отиде право до малкото заграждение, където Боб беше държан като затворник.

Когато Боб видя Джаред, той започна да кълве, но Джаред го накара да млъкне.

— Шшш — прошепна той. — Това е бягство!

На следващата сутрин баба Сейди стана първа и първото нещо, което направи, беше да хвърли няколко палачинки на тигана и да повика Джаред за закуска. За нейна изненада отговор нямаше.

Тя надникна в стаята му и видя, че леглото му е спретнато и подредено. Къде може да е Джаред?

— Той трябва да е навън и да си играе с животните! — каза си баба Сейди. Но когато стигна до хамбара, Джаред го нямаше…и Боб го нямаше!

Баба Сейди веднага събуди родителите на Джаред и дядо Джош.

— Това глупаво момче избяга с пуйката! — извика тя. — Вече може да е на километри оттук!

Всички те бяха много притеснени, докато един от приятелите на дядо не се отби.

— Току-що видях най-странното нещо. — каза той. „Хлапе върви чак до града с най-голямата пуйка, която сте виждали, на каишка!

— До града! — извика майката на Джаред. — Да тръгваме!

Когато стигнаха до града, намериха Джаред да седи на автобусната спирка с Боб. Когато ги видя, той започна да плаче и прегърна Боб.

— Моля те, бабо! — помоли се той. — Моля те, не гответе Боб! Той ми е приятел! Хората не ядат приятелите си!

Горкият Джаред беше толкова разстроен, че баба Сейди му обеща, че няма да готви Боб или друга пуйка за вечеря за Деня на благодарността.

— Благодаря ти, бабо Сейди! — извика Джаред. — Все пак пълнежът е най-добрата част!

— Ти току-що ми даде брилянтна идея, Джаред! — каза баба Сейди.

На Деня на благодарността баба Сейди поднесе гигантски хрупкав пай с форма на пуйка, пълен с нейната вкусна плънка и придружен от сос от червени боровинки и всички гарнитури.

Някои от семейството възроптаха малко на това нарушаване на традицията, но Джаред беше възхитен – и сме сигурни, че Боб, който в крайна сметка живя много години, беше особено благодарен.

Последно обновена на 22 август 2023, 10:33 от Иван Петров