Иван Петров
Шест десетилетия енергия, усмивки и вдъхновение. Българският волейболен ас Любомир Ганев отпразнува своя 60-ти рожден ден не със сълзи по миналото, а с усмивка към бъдещето. В ефира на „120 минути“ той показа защо остава един от най-обичаните и харизматични спортни лидери у нас.
„Аз ти желая да си все толкова искрен човек. Много ми е приятно, че си тук. Честит юбилей, Любо!“ – с тези думи журналистът Светослав Иванов откри разговора с легендарния спортист. Ганев прие поздравленията с усмивка и веднага добави своята доза оптимизъм и чувство за хумор.
„Първата половина от живота ми беше с много хубави моменти. Надявам се втората да донесе още повече положителни емоции. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои.“
В откровен разговор, Ганев си спомни за детството – времето, когато още не знаел, че съдбата му е във волейбола. „Бях много палаво дете“, призна той и разказа как като ученик често се качвал на произволни рейсове, просто за да опознае света. Именно това любопитство го отвело към спорта и срещата с неговия първи треньор – „бате Сашо“, който, по думите му, променил живота му.
„Всичко тръгна от едно набито око и добронамереност“, спомня си Любо с благодарност към човека, повярвал в него, когато бил просто високо и непослушно момче с мечти.
По време на предаването журналистът Светослав Иванов припомни забавен анекдот от живота на волейболната звезда – как самият Христо Стоичков гледал първите си мачове на „Барселона“ именно у Ганев, защото той бил единственият му приятел със сателитна чиния по онова време. История, която предизвика смях и носталгия едновременно.
„Животът ми беше странен – от дете, което бяга по влакове, до човек, който игра за стотици хиляди долари в Италия. Но винаги съм вярвал, че след като паднеш, трябва да станеш. Това ме научи спортът.“ – сподели Ганев с обичайната си откровеност.
Днес, като президент на Българската федерация по волейбол, Любо продължава да живее с каузата си. За него волейболът не е просто спорт, а мисия. „Нашата работа е да търсим, да намираме, да даваме шанс на децата. А парите… те идват и си отиват. Важно е да не губиш надежда.“
С усмивка и благодарност той призна, че всеки успех на националния отбор му носи същата тръпка, както когато сам е бил на терена. Пожела България да продължи да ражда шампиони и вдъхновяващи личности, защото, по думите му, „талантът не се купува – той се отглежда“.
В края на емоционалното интервю, Любо Ганев сподели и най-важното си пожелание: „Да съм здрав, да се смея и да продължавам да правя това, което обичам. Ако съм полезен на някого – значи съм живял правилно.“
Шестдесет години по-късно, Ганев продължава да е символ на позитивизъм, сила и непримиримост. Защото в неговия свят няма невъзможно – има само следваща цел, ново предизвикателство и още една усмивка по пътя.
И както сам казва: „Най-доброто тепърва предстои!“
Последно обновена на 12 октомври 2025, 19:45 от Иван Петров