Имах основателна причина да не поканя родителите си на сватбата си. Знаех, че ще се разстроят, но никога не съм очаквала да полудеят.
Изнесох се от дома на родителите си, когато бях на 17 години, понеже те ме изгониха от къщата и нямаше къде да отида. За щастие една от приятелките ми, Фиона, ми предложи да остана при нея, докато си стъпя на краката. Намерих си работа и сама си плащах колежа.
В началото на 20-те ми години ми протегнаха ръка, искайки да се извинят и да се помирим. Посрещнах ги предпазливо и започнах да възстановявам нещо. Но никога не съм им разказвала за любовния си живот. С Аби се запознахме, когато бях на 24. Започнахме да излизаме почти веднага.
Но майка ми не знаеше и продължаваше да ме моли да се срещна с някои от синовете на нейни приятелки.
— Холи, ти си толкова хубаво момиче. Можеш да привлечеш всеки мъж. Не знам защо избираш да бъдеш сама. — каза тя по време на едно телефонно обаждане.
— Мамо, имам връзка и знаеш защо не говоря за това с вас. Искам да запазя мира. — отвърнах.
— О, това глупаво нещо. Това е само фаза. Скоро ще срещнеш мъжа на мечтите си и ще го преодолееш. — продължи мама. Просто не можеше да се води разговор с нея, затова се сбогувах и затворих. Намалих контактите и си измислях извинения.
Но Аби и аз се справяхме невероятно. Сгодихме се след 5 години заедно и започнахме да планираме сватбата.
— Ще поканиш ли родителите си?— попита ме тя.
— Не знам… Иска ми се родителите ми да са като твоите. Може би майка ти трябва да ме изпрати до олтара. Знаеш какви ще бъдат родителите ми. — отвърнах.
— Е, мисля, че трябва да им кажеш, че си сгодена, или ще бъде още по-драматично. — добави Аби. Тя беше права. Поне бих се опитала да ги включа. Ако не можеха да ме приемат след всички тези години, това беше за тяхна сметка.
Мина ужасно.
— Как можеш да ни причиниш това?! Мислех, че ще го израснеш! — майка ми извика по телефона и започна да плаче. Бях на високоговорител и с двамата си родители.
— Холи, това не е правилно. Това не е божествено. Няма да влезеш в рая, ако продължиш така. — каза баща ми.
— Моля ви, мама е забременяла с мен, преди да се ожените. Нямате право да ми разигравате библейската карта. — казах им. — Ще подкрепите ли връзката ми?
— Не ми говори така! Аз съм твой баща и знам какво е най-добро за теб! — извика той и аз чух майка ми да ридае.
— Добре. Това е всичко, което исках да знам. Не сте поканени на моята сватба и никога повече няма да говоря с вас. О, и когато Аби и аз имаме деца, те ще познават само един набор от баби и дядовци. — добавих дребнаво.
Никога не съм очаквала, че ще сплотят цялото семейство да ме тормозят в социалните мрежи и да звънят вкъщи по всяко време на нощта. Бомбардираха телефоните ни с остри съобщения. Майка ми дори се опита да проникне една вечер.
Вече се бях обадила на полицията, преди да разбера, че е тя.
— Офицер! Арестувайте тази жена! Тя въвлече дъщеря ми в грях! — майка ми изкрещя за Аби, докато полицията я издърпваше. Дори съседите бяха загрижени.
Подадохме ограничителна заповед срещу нея, но тя промени стратегията си. Отмени нашия сватбен кетъринг и нашия DJ без наше знание. Разбрахме чак ден преди сватбата. За щастие намерихме резервен DJ и семейството на Аби допринесе за храната.
Мислехме, че е това, но те всъщност се появиха на сватбата, сякаш нищо не се е случило. Не им вярвах, че ще се държат добре, така че нашите приятели и братовчедите на Аби ги изведоха, докато те крещяха, ритаха и ни наричаха грешници.
— Сигурна ли си, че все още искаш да се ожениш за мен? — Попитах Аби, след като те си тръгнаха и щяхме да започнем церемонията.
— Плуваш срещу течението на лудото си семейство само за да се ожениш за мен. Не е нужно да мисля за това два пъти. Ти си любовта на живота ми! — каза тя. Усмихнах се, защото тя беше моя. Церемонията и партито минаха страхотно.
Никога повече не говорих с родителите си, защото знаех, че никога няма да се променят. Не им казах когато се появиха близначките ни или кога Аби роди нашия син.
